Определение № 128 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. София, 29.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000605 по описа за 2023 година

Постъпила е молба вх.№1847 от 24.01.2024 г. от въззиваемия М. В.

Д. – ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.А. И., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК моли съда да измени решение №35 от 16.01.2024 г. в частта му за разноските, като намали присъдените в полза на въззивника – ЗК „Биримирци“ /л/ разноски за въззивната инстанция от 5 281,18 лева на 221,81 лева, съразмерно с уважената част от двата иска.

Същевременно, моли съда да допълни решението, като присъди на основание чл.78,ал.3 ГПК на въззиваемия М. Д. сумата от 4 171,13 лева разноски за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Моли съда също така да измени решението в частта за присъдените разноски за първата инстанция в полза на М. Д., като увеличи размера им от 399,92 лева на 3 999,20 лева, с оглед отхвърлената част от исковете в обща размер на 99,98%. Този процент, умножен с претендирания адвокатски хонорар от 4 000 лева дал точно сумата от 3 999,20 лева.

Молителят излага доводи, че при произнасянето си в частта за разноските съдът е допуснал грешка и не е отчел правилно какъв е отхвърления размер на исковете съобразно въззивното решение, съпоставен с предявения им размер съобразно въззивната жалба. А по отношение на разноските в първоинстанционното производство не е изчислил правилно техния размер съобразно отхвърлената част от исковете.

Препис от молбата е връчен на другата страна – жалбоподателяищец ЗК „Биримирци“ /л/, но в законния срок отговор не е постъпил.

Софийският Апелативен съд, като разгледа подадената молба по чл.248 ГПК във връзка със становищата на страните и събраните 1 доказателства, приема следното:

Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна поради следното:

Според разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай се иска изменение на решението в частта за разноските с твърдение, че съдът е допуснал грешка и не е отчел правилно какъв е отхвърления размер на исковете съобразно въззивното решение, съпоставен с предявения им размер съобразно въззивната жалба. А по отношение на разноските в първоинстанционното производство не е изчислил правилно техния размер съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивният съд констатира, че действително с решението, с оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.78,ал.1 ГПК, е осъдил ответника М. Д. да заплати солидарно с останалите ответници на ищеца ЗК „Биримирци“ /л/ разноски в общ размер на 5 281,18 лева, от които 926 лева държавна такса и 4 354,54 лева адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, разноските се присъждат съразмерно с уважената част от иска. Въззивната жалба е предявена за сума в общ размер на 46 331,78 лева, от които 39 440,63 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и 6 891,15 лева, представляваща законна лихва за забава върху тази сума. Именно за тази сума е обжалвано частично отхвърлителното решение.

Въззивната жалба е уважена частично, като с решението са уважени искове в общ размер от 1 949,23 лева - /1 659,31 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и 289,92 лева обезщетение за забава/, която сума представлява 4 , 2 % от общо претендираните във въззивната жалба 46 331,78 лева.

Предвид горното, 4,2% от претендираните от жалбоподателя разноски в общ размер на 5 281,18 лева, са равни на сумата от 221,81 лева.

Именно тази сума, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена на жалбоподателя за въззивното производство, като се измени решението в тази му част.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вззиваемият М. Д. несъмнено също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от двата иска. Според представения списък по чл.80 ГПК, същият претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 4 354 лв./л.126/.

В хода на устните състезания процесуалният представител на 2 другата страна е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което съдът дължи да се произнесе по този въпрос.

Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, с оглед общата цена на исковете съобразно въззивната жалба, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 4 356,54 лева. Видно е, че платеният от М. Д. адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител адв.Д. с 2 лева по-малък от минимално предвидения.Затова същият не е прекомерен и възражението в тази насока на насрещната страна е неоснователно.

Въззивната жалба е уважена частично, като с решението са уважени искове в общ размер на 1 949,23 лева или 4,2 % от общо претендираните 46 331,78 лева. При тези обстоятелства, въззиваемият М. Д. има право на разноски в размер на 4 171.13 лева за въззивната инстанция, която сума е равна на 95,8% от общо направените 4 354 лева разноски за адвокатски хонорар. Именно в този размер следва да му се присъдят разноски за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете, като се измени първоинстанционното решение.

Съдът е приел, че право на разноски за първата инстанция има и ответникът М. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете. Като е отчел, че с въззивното решение исковете са отхвърлени в размер на 99,98% от първоначално заявените в общ размер на 95 739,86 лв., съдът е приел, че с този процент следва да се умножи претендирания адвокатски хонорар от 4 000 лева за първата инстанция, като се получава сумата от 399,92 лева.

Видно е обаче, че при пресмятането е допусната изчислителна грешка, тъй като 99,98% от 4000 лева са равни на 3 999,20 лева, а не 399,92 лева, както е посочено в решението. Затова решението следва да бъде изменено в посочения смисъл, като на въззиваемия М. Д. се присъди именно сумата 3 999,20 лева за адвокатско възнаграждение в първата инстанция съобразно отхвърлената част от исковете.

Видно е, че молбата по чл.248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като се измени решението на САС в частта за разноските в посочения смисъл.

По изложените съображения Софийският Апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК въззивно решение №35 от 16.01.2024 г. на САС по настоящото дело в частта му за разноските, като 3

ОСЪЖДА М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С. и В. И. П. – съответно председател и членове на УС на ЗК „Биримирци“ и Д. С. М., И. Л.

Г. и И. А. Г. като членове на КС на ЗК „Биримирци“ да заплатят солидарно на ЗК „Биримирци“ /л/, ЕИК-831587703, гр.София, ул.“Х. Манов“ № 54А на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от общо 221,81 лева разноски за въззивната инстанция, вместо сумата 5 281,18 лева и 1,60 лева за първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „Биримирци“ /л/, ЕИК-831587703, гр.София, ул.“Х.

Манов“ № 54А да заплати на М. В. Д., ЕГН-********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 3 999,20 лева разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете, вмсто сумата 399,92 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4