Решение № 1103 от 29.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ III-187

29.07.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

ЙОРДАНКА МАЙСКА секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Майска в.гр.дело номер 901 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.Златева против Решение № 303/23.12.2019г. по гр.д. № 483/2019г. по описа на РС-Карнобат.

С обжалваното решение е отхвърлена претенцията по чл.422 ГПК на въззивника да бъде прието за установено по отношение на

И.Б.Д. с ЕГН-********** от с.К., общ.К., обл.Б., че същата в качеството й на длъжник по договор за ползване на ВиК услуги дължи сума в размер на 221,76лв.- главница, което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от

01.11.2014г. до 25.04.2016г. , за което задължение е издадена фактура № **********/25.05.2016г. от Водоснабдяване и канализация гр. Бургас, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на сумата от 58,95 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до 07.02.2019 г. , както и че дължи законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №

161 от 21.02.2019 г. по ч. гр.д. № 237 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.02.2019 година до окончателното изплащане на горепосочената главница от 221, 76 лв. като неоснователен и недоказан изцяло , като отхвърля и искането за присъждане на разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 237 / 2019 година в размер на сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски, както и отхвърля и искането за присъждането на съдебни разноски направени от ищцовото дружество по настоящото гр. дело № 483/ 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат в размер от 485 лв. като неоснователно.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се навежда неправилност на изводите на съда, че е останало недоказано твърдението, че ответницата е била потребител на предоставяните от въззивника услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода, че действително е ползвала тези услуги, въпреки че е приел, че тя е съсобственик на процесния имот и оператора е извършил действия по приспадане на половината от потребеното количество вода за имота за процесния период.

Въззивника посочва, че е безспорно по делото, че към момента на закупуване на процесния имот, той вече е бил водоснабден и купувача Д. е вече потребител на услугата, закупувайки водоснабден имот, като от този момент между страните е възникнало валидно облигационно отношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на вода със съответните права и задължения на страните. На следващо место се посочва, че е установено по делото, че цялото претендирано количество вода е преминало и отчетено от измервателното устройство на ответницата, поради което и дори при нередовно съставен първичен документ, дори и при липса на междинен отчет, задължението не може да се погаси, като в този смисъл цитира съдебна практика. Посочва се в жалбата, че в обжалваното решение не са обсъдени събраните гласни доказателства, установяващи, че имотът е бил обитаван, но до 2016г. шахтата в която е монтиран водомера е била затрупана с боклуци и едва от пролетта на 2016г. шахтата и намиращият се в нея водомер са били приведени в състояние да бъде отчитан измервателния уред от инкасатора.

Твърди се, че фактът, че вода е била потребявана в процесния обект не се оспорва от ответника, поради което се счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК, но това неоснователно не е било сторено. В този смисъл е цитирана съдебна практика. Оспорват се като неправилни изводите на съда за неоснователност на претенцията поради погасяването й по давност с насрещен аргумент, че длъжникът следва да заплаща дължимите суми за потребена вода в 30-дневен срок считано от датата на фактурирането им, като от този момент длъжникът изпада в забава. Така настъпването на падежа на насрещното задължение на потребителя за заплащането на цената е обусловено от издаването на фактурата, а процесната такава е издадена на 25.05.2016г. и следователно 30-дневния срок до настъпването на падежа изтича на 25.06.2016г, поради което и 3-годишният срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на подаване на исковата молба.

При тези аргументи въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. Не сочи доказателства.

Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.

260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4