Решение № 152 от 22.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. К., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно гражданско дело № 20265100500230 по описа за 2026 година С Решение рег. № 305/05.06.2026 г., постановено по гр.д. № 486/2026 г. по описа на Районен съд – К., е наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на Р. Х. Х. от гр. К., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното дете О. А. Б., против ответника А. Г. Б., като е:

1) задължен А. Г. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Х. Х. и малолетното им дете О. А. Б., която мярка е безсрочна; 2) забранено е на А. Г. Б. да приближава на разстояние по-малко от 10 метра молителката Р. Х. Х. и малолетното дете О. А. Б., както и да приближава на разстояние по-малко от 10 метра дома им на адрес: гр. К., ул. „П.с.“ БЛ.**, ВХ.*, училището на детето – СУ „Й.Й.“ гр. К. и местоработата на майката – магазин „В.“ гр. К., бул. „Б.“ №**, която мярка по отношение на майката Р. Х.

Х. е за срок от 18 месеца, а по отношение на детето О. А. Б. е за срок от 5 месеца; 3) забранено е на А. Г. Б. да осъществява контакт с молителката Р. Х.

Х. под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца. С решението А. Г. Б. е осъден да заплати на Р. Х. Х. и малолетното дете О. А. Б. направените по делото разноски от по 360.00 евро адвокатско възнаграждение, или общо 720 евро, както да заплати по сметка на 1

Районен съд – К. държавна такса от 25.56 евро. Въз основа на решението са издадени заповеди за защита с рег. № 14/05.06.2026 г. и рег. № 5/11.05.2026 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят А. Г. Б., който чрез пълномощника адв. И. Б., го обжалва изцяло като неправилно и необосновано. Според него наложената му мярка забрана да приближава на разстояние по-малко от 10 метра О. А. Б. (негова дъщеря), за срок от 18 месеца, е в противоречие с влязлото в сила Определение № 91/07.07.2026 г., постановено по гр. дело № 521/2021 г. по описа на Pайонен съд – К., с което е определен режим на лични отношения с детето.

Въззивникът счита, че с обжалваното решение първоинстанционният съд е пререшил въпроса за режима на лични отношения между бащата и дъщерята и е обусловил възникването на отчуждение между родител и дете, прекъсвайки всяка възможност за контакт между тях. Твърди, че по делото липсват доказателства за упражнено от него спрямо детето психическо или физическо насилие, като изтъква, че конфликтната ситуация е възникнала, когато е направил опит да убеди дъщеря си да се изкъпе, и когато не успял, потърсил помощ от майка й по телефона. Счита, че не е налице основателна причина за прекратяване на отношенията помежду им, както че обжалваният съдебен акт на практика обезсмисля прилагането на определените от органите на дирекция „Социално подпомагане“ мерки за съвместни посещения на родители и дете при психолог. Забранявайки контакта му с детето, съдът създавал трайна предпоставка за отчуждение помежду им и извеждане на бащата изцяло от кръга на близките на детето лица. Според жалбоподателя подобно прилагане на ЗЗДН противоречало на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, поради което съдебният акт бил постановен в противоречие на материалният закон и се явявал неправилен.

На следващо място в жалбата се твърди, че съдът изцяло и безкритично е кредитирал показанията на св. Н.В., присъствала на случая, според които на 06.05.2026 г. тя и молителката са били в заведение и по нейна молба я закарала до дома на родителите на бащата на детето, за да го вземат, и след като слязла от колата била ударена от А. Б. с глава в областта на лицето. Според жалбоподателя тези показания не били подложени на обсъждане и критичен анализ, тъй като свидетелката се намирала в своя автомобил на мястото на водача и от тази позиция тя нямала физическа възможност да възприеме 2 случилото се между страните и да го възпроизведе в съдебно заседание, а преразказвала предаденото й от молителката. Нещо повече – нейните показания противоречали на показанията на четирима други свидетели, преки очевидци на случилото се, които ясно и непротиворечиво излагали фактите по случилото, и били абсолютно различни от изложеното от св. Н.В.. Изтъква, че с трима от тези свидетели нямал родствена връзка и не били заинтересовани от изхода на случая. Четиримата свидетели посочвали, че той не знаел, че молителката пристига да прибере детето от дома на родителите му, т.е. не е могъл да планира и осъществи нападение върху нея, като се скрие до входа на жилищният блок, където живеел баща му. В момента на пристигането на молителката, той разговарял със свидетелите И.Х. и Д.С. и бил с гръб към входа и мястото, където спрял автомобилът, управляван св. В.. Първият контакт между двамата бил вербален, като тя стояла седнала на предната дясна седалка в автомобила на св. В., поради което в това положение на телата, жалбоподателят нямал физическата възможност да нанесе удар с глава в лицето й. За да го направи, трябвало да се наведе и пъхне главата си в купето на автомобила и да се обърне на ляво, а нито един от свидетелите не твърдял да е извършвал подобни движения.

В жалбата се сочи още, че веднага след слизането си молителката започнала да го удря непрекъснато в областта на лицето и тялото с юмруци и ритници. В тази насока показанията на свидетелите от страна на ответника пряко кореспондирали с представеното съдебно-медицинско свидетелство на Б., от което било видно, че са му нанесени множество наранявания в областта на лицето, тялото и краката, докато представеното от молителката медицинското удостоверение установявало единствено нараняване в областта на горната устна. Затова абсолютно алогично било нападнатото лице да понесе по-малко наранявания от нападателя. Съобразно логиката повече наранявания понасял нападнатият, който е изненадан, неориентиран и не е взел решение как да постъпи, докато нападателят е целенасочен, с решение и действа в негово изпълнение. Счита, че от броя, вида и местоположението на констатираните в двете медицински удостоверения наранявания било очевидно, че нападнатият е ответникът Б..

Сочи се в жалбата, че за да даде вяра на свидетелите на молителката, съдът приел, че показанията им се потвърждават от посочено при проведената 3 беседа между детето О. Б. със социалните работници и психолог. Според жалбоподателя тези сведения не следвало да бъдат ценени, тъй като са изложени от 8-годишно дете, което е с неоформена психика и възприятия, податливо на внушения, и дадени в присъствието единствено на майката му.

Счита, че към изнесеното от детето, следвало да се подхожда с изключително внимание и при отчитане на спецификата на неговите възприятия и психика.

За необоснован намира извода на съда, че необходимостта от налагането на мерки за защита е във връзка със предходното му осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол. Счита, че този извод излиза извън законовите последствия от осъждането му и създава несъществуваща в закона презумпция за вина. Намира за неоснователно приетото от съда, че е избухлив и агресивен по характер, опирайки са на показанията на св. В. и Р.

(приятелки са на молителката), тъй като те не живеели с него и го били виждали няколко пъти в живота си, докато другите четирима свидетели го описвали като спокоен и сдържан мъж, привързан баща към дъщеря си. С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да обезсили издадените заповеди за защита. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН от въззиваемата Р. Х. Х. чрез пълномощника адв. Я. Б. е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Моли се съда да потвърди решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН от въззиваемата О. А. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Р. Х. Х. и пълномощника адв. Т. Д., е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли се съда да потвърди решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Г. Б. се представлява от адв. И.

Б., който поддържа въззивната жалба. Претендира при отхвърляне на въззивната жалба да бъдат присъдени разноски за един процесуален представител .

4

В съдебно заседание ответницата Р. Х. Х. се представлява от адв. Я. Б., който поддържа подадения отговор на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание малолетното дете О. А. Б., чрез своята майка и законен представител Р. Х. Х., се представлява от адв. Т. Д., който поддържа подадения отговор на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното изцяло решение въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 08.05.2026 г. по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , подадени от Р. Х. Х., действаща лично и като законен представител на малолетното дете О. А. Б., за издаване на заповед за защита срещу А. Г. Б. за извършен спрямо нея и детето акт на домашно насилие на 06.05.2026 г. Излага се, че с ответника са станали двойка в началото на 2016 г., като година по-късно молителката забременяла.

Заживели в дома на неговите родители. Малко преди да се роди дъщеря им се изнесли на квартира, като проблемите помежду им започнали след раждането на детето, когато ответникът все по-често започнал да излиза с приятели и да се прибира късно и пиян. Пиенето станало ежедневие, както и обидите. Казвал й, че е дебела, грозна, че не става за нищо и че трябва да му бъде благодарна, че й е направил дете. С времето му повярвала и започнала да се мрази и да се срамува от себе си. Изолирала се от всички и правела каквото той кажел, само да не й крещи, да няма скандали и да не я удари. Животът й с него се превърнал в ад, предвид многократните побоища и нощи, в които бягала при майка си разплакана и пребита. Когато детето им навършило 3 години, молителката го напуснала и заживяла при майка си. На 06.05.2026 г. се 5 разбрали той да вземе детето в 19:00 часа, понеже баща му имал имен ден, и то да остане при тях за вечерта. Тя била със своята приятелка Н.В., когато около 22:00 часа А. Б. й се обадил. Щом чула гласа му замръзнала, тъй като той започнал да й крещи по телефона и да я заплашва, че щял да ги пребие всичките, че „оня боклук“ – приятелят й щял да го изпрати при майка му (майка му била починала от тежка болест, когато ответникът бил тийнеджър).

Изпаднала в ужас и веднага се обадила на баща му Г. Б., съобщавайки му, че идва да вземе детето. Когато пристигнали с приятелката й Н. пред блока, детето и дядо му били там. Тя слязла от колата и тръгнала към тях, като в този момент от тъмния вход излязъл А., който вървял бързо и застанал в лице към нея. Започнал да й крещи „Ще те пребия, ще съжаляваш“ и преди да успее да реагира, той рязко я ударил с главата си в устата. Усетила силен удар, болка и шок, като в този момент не мислила за себе си, а как да защити детето си.