Решение № 1568 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. С., 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от М. В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110123444 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, и „А Т“ ЕООД, ЕИК: ***********, гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 4.1 от договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. – поради противоречие с добрите нрави и неравноправие; по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2023 г.

– поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправие.

Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор за сумата от 6000 лв. със срок на погасяване от 24 месечни вноски, като следвало да върне сумата от 8849,23 лв., както и да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А Т“ ЕООД, по който следвало да заплати сумата от 5015,22 лв. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договора за кредит липсват условия за прилагането на приложимия лихвен процент, дали същия процент е фиксиран или за целия срок на договора, липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, тоест кои компонени са включени в него и как се формира същият процент, а в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК възнаграждението по договора за предоставяне на 1 поръчителство не е включено в ГПР и ГЛП, тъй като събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита. Твърди, че двамата ответници са свързани лица, поради което с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К.“ АД кредиторът плаща вземането сам на себе си. Клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договора за поръчителство, противоречи на добрите нрави, тъй като кредитополучателят се задължава да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е 80 % от отпуснатата като кредит сума. Същата клауза е нищожна като неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като води до неравновесие в правата на страните по договора, и съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неиндивидуално уговорена, тъй като е част от отнапред изготвени условия на договора, върху които ищецът не е могъл да влияе към момента на сключването на договора. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като възнаграждението по него е над 70 % от сумата по отпуснатия кредит, без кредитополучателят да получава нищо насреща.

Същият договор нарушава нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаля закона, тъй като възнаграждението по него не е включено в определения ГПР, и води до неравновесие в правата на страните, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В срока по чл. 131 ГПК „А Т“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер.

Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, а предоставянето на услуга е само възможност, но не и задължение за кредитополучателя, като наличието на свързаност между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита по изложени съображения.

В срока по чл. 131 ГПК „К.“ ЕАД оспорва исковете по основание, като сочи, че договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК, спазени са правилата при формирането на ГПР, като за ищеца не било задължително сключването на договор за поръчителство с другия ответник. Тъй като е договор за поръчка уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не попада в общите разходи по кредита. Дори и да се приема, че е недействителен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не важи и за основния договор за потребителски кредит.

В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, срещу М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от1 547,33 лв., представляваща просрочена главница по месечни погасителни вноски от 4-та до 11-та вноска по договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. – част от общо дължима по договора главница от 5536,45 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от3 518 лв., представляваща главница – чиста стойност на договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Насрещният ищец твърди, че всички плащания по договора за кредит са общо 8849,23 лв. – 6000 лв. главница и 2849,23 лв. – договорна възнаградителна лихва.

2

Кредитополучателят заплатил сумата от 2482 лв., с които погасил в съответни размери част от главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и възнаграждение за поръчителство, но поради настъпил падеж дължи към датата на исковата молба главница и възнаградителна лихва в съответни размери. Заявява, че обявява предсрочна изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница поради неплащане в срок на гореописаните задължения. Така дължимата главница е 5536,45 лв., за част от която предявява частичен иск. Сочи, че чистата стойност на кредита е 3518 лв.

В срока по чл. 131 ГПК М. Ч. оспорва насрещните искове поради нарушение на чл. 22 ЗПК относно действителния размер на ГПР на процесния договор.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 09.05.2023 г. между ищеца М. А. Ч., в качеството й на кредитополучател, и ответника„К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ******** по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на М. А. Ч. сумата в размер на 6000 лв., коят о ищецът се задължил да върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер 39,45 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 47,43 %, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като общият размер на всички плащания е вразмер на 8849,23 лв.

Не се спори и относно това, че на същата дата – 09.05.2023 г., между ищеца М.

А. Ч. и ответника „А Т“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 5015,22 лв., платимо на 23 месечни вноски, първата от които на 30.06.2023 г., а последната – на 30.04.2025 г.

Посочените обстоятелства са отделени с проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 30.10.2024 г. Отделно от това, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2023 г., ведно с приложение № 1 към него, договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г., ведно с приложение № 1 към него и общи условия за предоставяне на кредити.

Между страните липсва спор и относно това, че ищцата М. А. Ч. е усвоила изцяло заемната сума в размер на 6000 лв., както и че е заплатила на ответника „К.“ ЕАД сумата в размер на 2482 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът 3 за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит, погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва, първата от които на 30.06.2023 г., а последната – на 31.05.2025 г. В погасителния план са посочени падеж на вноските, общ размер на всяка погасителна вноска и включените в нея компоненти (главница и лихва), както и размера на последните.

Клаузата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство предвижда, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявените от М. А. Ч. срещу „К.“ ЕАД и „А Т“ ЕООД искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 4.1 от договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. – поради противоречие с добрите нрави и неравноправие; по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2023 г. – поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправие, съдът намира следното.

В тежест на ищеца е да докаже сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, съответно съдържанието на процесните клаузи, чиято недействителност е атакувана, а ответникът – че процесният договор съдържа валидни и равноправни клаузи, съответно процесните клаузи по евентуалните искове, както и своите възражения.