Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 14.06.2024, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 162/2023
Вид
Решение № 91
Подписан
14.06.2024
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. С., 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100162 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Славянска” № 29, ет.

7, ЕИК 202531869, чрез юрк. С. К., като пълномощник на управителя Н. П. П., против З. Т. М. от ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 01.12.2022 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д.

№ 718/2022 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 404 от 02.12.2022 г. за сумата от 800 лева – главница по договор за паричен заем № 621583 от 18.01.2022 г., сумата от 40,05 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.01.2022 г. до 04.03.2022 г., сумата от 409,95 лева – договорна неустойка за периода от 18.01.2022 г. до 04.03.2022 г., сумата от 87,12 лева – законна лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г., сумата от 125 лева – неустойка за забава, начислена еднократно, сумата от 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, дължими и неплатени за период от 11.03.2022 г. до 01.11.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 291,94 лева разноски по делото, от които 260 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 31,94 лева заплатена държавна такса.

1

Вземанията претендирани от ищеца представляват парични задължения, за които се твърди, че произтичат от договор за паричен заем с № 621583, сключен на 18.01.2022 г. между заемодателя „Сити кеш” ООД и заемателя З.

Т. М.. Ответникът, длъжник по заповедното производство, не е извършвал никакви плащания към ищеца, кредитор (заявител) по частното гражданско дело.

Цената на исковете е 800 лева – главница, 40,0 5 лева – възнаградителна лихва и 87,12 лева – законна лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендират още и направените разноски.

З а сумата от 409,95 лева – договорна неустойка за периода от 18.01.2022 г. до 04.03.2022 г., за сумата от 125 лева – неустойка за забава, начислена еднократно, както и за сумата от 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, дължими и неплатени за период от 11.03.2022 г. до 01.11.2022 г., не са предявени искове, следователно в тези й части Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 404 от 02.12.2022 г. подлежи на обезсилване, както и в частта й за разноските, за сумата над 169,47 лева до 291,94 лева.

От страна на ответника е подаден писмен отговор. В него той оспорва всички фактически твърдения изложени в исковата молба, като посочва, че не е кандидатствал за паричен заем, не е попълвал искане посредством сайта на „Сити кеш” ООД, не притежава и никога не е притежавал електронна поща с цитирания в договора адрес, не познава лицето за контакт, не е имал мобилен телефон с марка/модел „iPhone OS 14”, не е получавал сумата от 800 лева. М. смята, че спрямо него е извършено престъпление, като са използвани личните му данни, и по тази причина иска съдът да отхвърли предявените искове.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 718/2022 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна и от правна страна :

С проекто-доклада си, обявен в открито съдебно заседание за окончателен, съдът изрично е указал, че за твърдяните от ищеца обстоятелства не се сочат доказателства : не е представен нито един документ подписан от ответника, липсват доказателства, че заемната сума от 800 лева е усвоена от него. Съдът е посочил, че при липса на доказване ще приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това ще постанови решението си. От страна на „Сити кеш” ООД не са ангажирани никакви доказателства, с оглед на указаната им доказателствена тежест. От заключението на приетата по делото експертиза се установява, че и на вещото лице не са представени доказателства сумата от 800 лева да е получена (изтеглена) от З. Т. М. в EasyPay.

2

При така установеното съдът намира, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са недоказани, а оттам и неоснователни. По делото не се установи усвояването на заемната сума от 800 лева, следователно не се дължи връщане на главница, която не е получена, нито на допълнителните вземания за възнаградителна и законна лихва.

По отношение заплащането на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че то е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка в основното производство за съществуването на посочената хипотеза. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. С оглед на тълкуването дадено в решението по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) не следва да се прилага. Дължимото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответника за оказаната от него безплатна правна помощ следва да бъде определено от съда не съгласно Наредбата, а в границите за съответния вид дейност, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г., при съобразяване на задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС.

Адвокатското възнаграждение съдът определя общо на 450 лева, по 150 лева за всеки отхвърлен иск. Посоченият размер е съобразен с чл. 25, ал. 1 и чл.

26а от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля исковете предявени от „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК 202531869, чрез управителя Н. П. П., против З. Т. М. от *** ЕГН ********** , с които се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че във връзка с договор за паричен заем с № 621583 от 18.01.2022 г. , дължи на ищеца сумата от 800 лева – главница, сумата от 40,05 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.01.2022 г. до 04.03.2022 г. и сумата от 87,12 лева – законна лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г.

Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК 202531869, да заплати на адвокат Е. В. Г. от Адвокатска колегия К., личен номер ***, със съдебен адрес ***, сумата в размер на 450 лева – за оказана безплатна адвокатска помощ.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен 3 съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

На основание чл. 415, ал. 5 ГПК обезсилва Заповед № 404 от 02.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по частно гражданско дело № 718 по описа за 2022 г. на Районен съд Своге, в частта й за сумата от 409,95 лева – договорна неустойка за периода от 18.01.2022 г. до 04.03.2022 г., за сумата от 125 лева – неустойка за забава, начислена еднократно и за сумата от 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, дължими и неплатени за период от 11.03.2022 г. до 01.11.2022 г. , както и в частта й за разноските, за сумата над 169,47 лева до 291,94 лева.

Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд - в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4