Определение № 1455 от 27.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 27.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002102284 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 359 от 20.01.2023 г. по в. гр. д. № 13633/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която е допусната делба на недвижим имот – триетажна жилищна сграда и е отменен частично констативен нотариален акт за собственост, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20161913 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 10090/2020 г. на Софийския районен съд, 65 с-в, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Е. А. Г., К. А. К. и Д. Р. Д. на подробно описаната в решението триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], Столична община, номер по предходен план: *, кв.33, парцел *., с адрес [населено място], район „Нови Искър”, [улица], при квоти: по 1/6 ид. част за за първите двама и 4/6 ид. части за третия съделител, и с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нот. акт № 25/ 2014 г. в частта, с която касаторът е признат за собственик по завещание на 2/6 ид. части от жилищната сграда.

По делото е установено, че с нот. акт № 153/1981 г. Й. Р. С. е призната на основание давностно владение за собственик на празно дворно място от 445 кв. м, съставляващо част от имот с пл. № *, кв. 33, по плана на [населено място]. През 1981 г. от нея е отчуждена част от имота, като е обезщетена с отстъпено право на строеж за жилищни нужди върху петно 16, задно с 530/16000 ид. части от кв. 33 по плана на селото. По повод подадено от същата заявление, с протокол от 20.05.1982 г. е дадена строителна линия и е определено ниво за 1 парцел *., кв. 33, по регулационния план на [населено място], а с разрешение за строеж № 0004/24.10.1985 г. й е разрешено да построи жилищна сграда в посочения парцел по одобрен проект. С резолюция от 20.04.1989 г. на кмета на [населено място] разрешението за строеж е презаверено, като е посочено, че къщата не е построена. Й. С. е сключила граждански брак с А. К. К. на 23.07.1982 г. Същият е починал на 04.10.2002 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Й. Р. К., както и ищците в първоинстанционното производство Е. А.

Г. и К. А. К., които са негови дъщеря и син. С декларация по чл. 14 ЗМДТ от 1998 г. Й. К. е декларирала, че притежава 1/2 ид.част от жилищната сграда, в декларацията си от 2003 г. е посочила, че е собственик на 4/6 ид. части от нея, а Е. А. Е. и К. А. К. притежават по 1/6 ид. част. Й. К. е починала на 16.05.2013 г. и е оставила за свои наследници по закон ответника Д. Р. Д. /брат/, както и наследниците на починалата на 25.02.2009 г. нейна сестра М. Р. Р..

Със саморъчно завещание на 10.01.2011 г. същата е завещала на Д. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Завещанието е обявено на 12.03.2014 г. и е вписано в книгите за вписване на 13.02.2014 г. В декларация по чл. 14 ЗМДТ от 03.12.2013 г. Д. Д. е посочил, че притежава 4/6 ид. части от жилищната сграда, а останалите 2/6 ид. части са собственост на Е. Г. и К. Г.. С нот. акт № 25/28.02.2014 г. същият е признат за едноличен собственик на имота по завещание.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че за процесната сграда е налице строително разрешение и типов проект за 2МЖ сграда с РЗП 50,40 кв. м и тераси с площ 25,60 кв. м. В кадастъра от 1981 г., предхождащ КККР, са заснети и нанесени очертанията на 2МЖ сграда по фактическото й местоположение, което съответства с контролното заснемане на място с площ от 76 кв. м.

При направените замервания вещото лице е констатирало, че процесната жилищна сграда е изградена в отклонение от типовия проект и разрешението за строеж, като РЗП по външни конструктивни очертания е 250, 80 кв. м. Сградата е построена поетапно преди 2001 г. на кота терен /без мазе/ и е в режим на търпимост. Състои се от първи етаж със застроена площ 76, 20 кв. м и светла височина на помещенията 2,30 м, изпълнен в груб строеж на 53 %, без довършителни видове СМР, гараж със самостоятелен вход; втори етаж със застроена площ 87, 30 кв. м, светла височина 2,50 м, изпълнени на 87 % довършителни видове СМР; тавански етаж със застроена площ 87,30 кв. м, изграден в груб строеж, като в подпокривното пространство със скатен покрив са обособени две жилищни помещения със светла височина – 2,00 м в ниската част и 2, 70 м във високата част на етажа. По делото са разпитани и свидетели.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесната сграда е построена по време на брака между Й. Р. С. и А. К. К., пордади което по отношение на нея намира приложение разпоредбата на чл. 19 СК от 1985 г.(отм.) и въведената с нея оборима презумпция за обща бездялова съсобственост. За неподкрепени от събраните по делото доказателства са приети твърденията на ответника, че сградата е изградена по време на трайна фактическа раздяла между съпрузите, изцяло със средства на праводателката му Й.

К., както и с полагане на личен труд и средства от самия него, като е посочено, че от показанията на свидетелите И. и Л. е установено, че както ищците, така и техният 2 наследодател са участвали с труд и средства в строежа на къщата, а свидетелите на ответника не установяват липсата на принос от страна на А. Й.. С оглед на това съдът е приел, че презумпцията по чл. 19 СК от 1985г.(отм.) за съвместен принос не е оборена и сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателите на страните. С настъпването на смъртта на А. К. през 2002 г. върху нея е възникнала съсобственост между Й. К. и ищците Е. А. Г. и К. А. К.. Доколкото по делото не се спори, че в къщата е живяла само Й. К., съдът е приел, че тя е владяла своите идеални части, но е била държател на идеалните части на останалите съсобственици. Изложени са съображения, че за да превърне държането във владение съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на другите съсобственици. За да послужи като основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

В тежест на ответника е било да установи с позволените от закона доказателствени средства, че праводателката му и самият той са извършили ясни и недвусмислени действия, чрез които са превърнали държането на идеалните части на ищците във владение в своя полза, които действия да са доведени до тяхното знание и това владение да е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период повече от 10 години, което в случая не е сторено, като съгласно подадените от тях данъчни декларации те са считали ищците за съсобственици на къщата. По тези съображения възражението на ответника за притежаване на правото на собственост върху целия имот поради изтекла в негова полза придобивна давност е прието за неоснователно.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Налице ли е надлежна въззивна проверка, след като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин формално обсъжда събраните пред двете инстанции доказателства, защитните доводи и възражения на страните, а не ги подлага на собствена преценка, като не излага собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск“; 2.

„Счита ли се за правопораждащ факт възникването на съсобственост посредством наследяване на съпрузи, придобили недвижим имот в режим на общност, като от откритите наследства на всеки един от съпрузите, техните наследници притежават идеалните им части от конкретния имот, като по този начин всеки един наследник, станал съсобственик, може единствено да осъществява държане на недвижимия имот, а не владение“; 3. „Съсобственик, придобил това си качество вследствие на открито наследство и който е живял в имота преди смъртта на своя наследодател, както и след неговата смърт, може ли да осъществява явно владение на имота, след като се вземе предвид факта, че последният не познава или няма контакт с останалите съсобственици; В настоящия случай, счита ли се да е налице обективна невъзможност за демонстриране на явно владение върху конкретния съсобствен имот“; 4.

„Стопанисването на имота, неговата поддръжка, надстрояване, ремонтиране, пристрояване, 3 действия по завършване на имота годен за живеене, както и обработване на земята около имота, и други действия от този вид, които се извършват без съгласието на останалите съсобственици, явяват ли се фактически действия, които демонстрират недвусмислена воля на владелеца, че владее имота за себе си“; 5. „Колко пъти може да възникне правото по чл.

30 ЗН за съсобственици, които не са преки наследници на завещател, който е придобил по давност съсобствения имот; Счита ли се, че при всеки един правопроменящ факт относно правото на собственост върху недвижим имот, който е в съсобственост, започва да тече нова 5-годишна давност за защита на наследство, чийто пряк наследник не е конкретния ищец по делото“; 6. „От кой момент се счита, че е налице явно владение на недвижим имот от наследник по завещание, който е обявил завещанието по надлежен ред и се е легитимирал като собственик на имота посредством издаване на констативен нотариален акт на негово име - от момента на обявяване на завещанието или от момента на вписване на констативния нотариален акт в Имотния регистър“; 7. „Налице ли е наследствено правоприемство, когато наследодателите са две или повече лица и са починали последователно и наследниците на различните наследодатели претендират запазени части от наследството, придобито по давност, чийто собственик не е техен праводател“; 8. „От кой момент може да бъде атакувано завещаното имуществото, придобито в режим на общност, по време на брака, на завещателка на основание чл. 30 ЗН от наследниците на починалия и съпруг, което имущество преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание - от момента на смъртта на завещателката - 16.05.2013 г. или се счита, че имуществото на праводателката преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание от момента на обявяване на завещанието - 13.02.2014 година“. Поддържа се наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта му по допускане на делбата, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.