Решение № 345 от 26.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000372 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 609/ 2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение, рег. № 97 от 28.02.2025 г. в частите, с които ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1 е осъдено да заплати:

- на Н. В. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя законен представител М. П. С., ЕГН **********, *** сумата от 120 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие получени травми в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 04.07.2022 г. на АМ Тракия, в района на 140+500 км. по вина на водача В.С. А., ЕГН **********, при управление на товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, рег. № ***, за което е съставено влязло в сила наказателно постановление №***, издадено от ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, и за което превозно средство е сключена 1 застрахователна полица № *** и сумата от 14 892,64 лв., която представлява, обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за медицински консумативи, такси и лекарства настъпили в резултат на същото ПТП и двете ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното им изплащане, - на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********, ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Н. В.

А. пред Пловдивския окръжен съд в размер на 4 930, 43 лв.

- по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 5395, 71 лв., както и направените по делото разноски за сметка на съда в размер на 836 лв.

В жалбата са изложени съображения за нищожност, респ. неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, поискана е прогласяване на нищожността му, респ. отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете за тези размери.

Насрещната страна счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 16.10.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от Н.

В. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя законен представител М. П. С., ЕГН **********, с. С., обл. Пловдив искова молба против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр.

София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 04.07.2022 г., около 19, 30 ч. на АМ Тракия, в района на км. 140+500 настъпил пътен инцидент между товарен автомобил „И.“, модел „С.“, рег. № ***, управляван от В.С. А., ЕГН ********** и товарен автомобил „МАН“, модел „ТГЛ 12.250 Б“, рег. № ***, управляван от Н. Н.Т., ЕГН **********. Твърди се, че камионът на А. се движел в посока от гр. Бургас към гр. София в северното платно на магистралата с несъобразена скорост с оглед характера и интензивността на движението. По тази причина навлезнал частично в аварийната пътна лента и блъснал спрелия в същата камион управляван от Н. Т.. Във връзка с така реализираното ПТП бил издаден АУАН № *** г., а от произшествието пострадал возещия се като пътник в товарен автомобил „Ивеко“, модел „С.“ ищец.

2

Той бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив с оплаквания за силна болка и невъзможност за движения в дясно бедро, дясна подбедрица и десен глезен, с видим оток и деформация. След проведени изследвания му била поставена диагноза - пертрохантерна и субтрахентарна фрактура на десен фемур и фрактура фибуле декстра ин. п. дистадис. ет сублукацио АТС декстра.

С оглед на същата той бил хоспитализиран в периода 05.07. 2022 г. 11.07. 2022 г. Още на 05.07.2022 г. му били извършени две операции под обща анестезия за открито наместване на счупванията, при което същите били фиксирани с плаки и винтове.

На 29.08. 2022 г. се наложило ищецът отново да постъпи в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД с оплаквания за остри болки и зачервяване в дясната глезенна става и локална температура на същата. Веднага бил опериран за отстраняване от костта на имплантирани уреди. Бил изписан на 01.09.2022 г.

В периода 14.12. 2022 г. до 18.12.2022 г. ищецът отново бил хоспитализиран в горната болница за инсерция на стимулатор на костния растеж във фемура.

Споменава се за ново постъпване в болница на 22.03.2023 г. Лечебното заведение било УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В него му провели хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани. Бил опериран на 23.03.2024 г.

Споменава се за поредна хоспитализация на 01.05.2023 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Причина за същата била несрастването на фрактурата.

На 10.05.2023 г. след извършени прегледи и рентгенографии му направили поредна операция.

Тя не била последната като той бил опериран още два пъти при хоспитализации в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 27.06.2023 г. и 14.08.

2023 г. за оперативно лечение. С последното отново била направена репозиция на фрактурата чрез плака и винтове.

По- надолу в ИМ се сочи, че травмите и лечението им са причинили на ищеца болки и страдания със значителен интензитет, които продължавали и към днешна дата. Травматичните увреждания довели до трайни затруднения в движението му. То било съпътствано с остри болки, които не изчезвали дори и 3 в покой, а и при прием на обезболяващи. Всичко това принуждавало ищеца да бъде в легнало положение повече от една календарна година. За задоволяване на ежедневните му нужди (хранене, обличане, тоалет) той разчитал на семейството си, което допълнително засилвало чувството за безпомощност и уязвимост.

Травмите, бавното възстановяване от същите и крехката възраст на ищеца довели до значителни негативни промени в психическото състояние на ищеца, които щели да се проявяват и занапред в живота му. Той загубил съня си, станал неспокоен и унил. Затворил се в себе си, не желаел да комуникира дори и с близките си, чувствал се в тежест на грижещите се за него.

Твърди се и че във връзка с лечението до предявяване на исковата молба били направени разходи на обща стойност 12 017, 39 лв.

В обобщение е направен извод, че претърпените неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат обезщетени от виновния за ПТП-то водач.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетението можело да се търси от него.

В тази връзка до него по пощата на 11.07.2023 г. била изпратена писмена застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Произнасяне в определения в КЗ срок не последвало.

На тази база е направен извод, че интерес от предявяване на искове пред съда за заплащането им е налице. Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от 26 000 лв. ведно със законна лихва от 11.07.2023 г. като част от общо дължимото му се такова от 250 000 лв.

Поискано е и осъждането на застрахователя да заплати на ищеца и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 12 017, 39 лв. ведно със законната лихва от 11.07.2023 г.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че тези искове претенции са увеличени в хода на производството. Тази за имуществени вреди е увеличена на 14892, 64 лв. като изменението на иска е допуснато в съдебното заседание на 29.04.2024 г.

4

Искът за неимуществени вреди е увеличен на 250 000 лв. като изменението е допуснато в заседанието от 27.01.2025 г.

В отговора на исковата молба по същество е изложено становище за неоснователност на исковата претенция, бе да се оспорва наличието на валидно сключена застраховка за товарния автомобил „Ивеко“ и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица.

В подкрепа на доводите за неоснователност е оспорен механизма на ПТП-то като е заявено, че такова при описания в ИМ механизъм не е настъпвало. Оспорени са и твърденията за вина и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Относно вината е заявено, че същата не е установено с влязла в сила присъда и може само да се презюмира, а за противоправното поведение се сочи, че той не е нарушил правилата за движение по пътищата. Заявено е също, че не е налице причинно следствена връзка между между посочените в ИМ телесни увреждания, промените в психичното здраве на ищеца и ПТП-то. За имуществените разходи е посочено че не не могат да се третират като необходими и разумни с оглед нормата на чл. 493 от КЗ.

На база изложеното е изразено становище за неоснователност на исковете.

Изложени са и евентуални доводи, които да се разгледат в случай, че съдът достигне до извод за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на деликвента, респ. застрахователя.Те са свързани с твърдения за прекомерност на претедираното обезщетение за неимуществени вреди.

Изложени са и доводи за наличие на предпоставките за приложимост на чл.

51, ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с оглед пътуването му без поставен обезопасителен колан. Възразено е също, че забавянето на възстановителния процес и получените усложнения са факт поради неспазване от ищеца на дадените първоначални лекарски предписания.

С ДИМ са оспорени защитните възражения на ответника. Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е 5 прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Имуществените такива на база представените документи удостоверяващи връчването им и връзката им с уврежданията са определени на 14 892, 64 лв.

Това и факта, че възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно е станало причина застрахователят да бъде осъден да заплати на ищеца тези суми в пълния им размер ведно със законната лихва от 11.07.2023 г.

Недоволен от същото е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В нея се излагат доводи за нищожността му базиращи се на твърдения, че то било напълно неразбираемо за жалбоподателя. Те се аргументират с това, че в мотивите се говорело за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лв., а с диспозитива се присъждали 120 000 лв., т.е. за дружеството не можело да разбере каква е действително присъдената сума и какви са точните мотиви за определяне на същата.

Изложени са и евентуални доводи за неправилност на решението.

Същите в началото на жалбата се базират на общо твърдение за липса на правни и фактически основания за присъждане на двата вида обезщетения.

Направено е и изявление оспорващо размерите им. Именно във връзка със същите са изложени и по-подробни съображения в жалбата. Те са базирани на твърдения за неправилност на изводите за липса на съпричиняване и на такива касаещи прекомерния размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед вида, характера на травмите и изживяванията на ищеца във връзка със същите.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.