Решение № 211 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330111464 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ против П. И. И. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на дружеството парична сума в общ размер на 432,97 лева: 353,86 лв. – главница, 20,55 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2021 г. до 25.11.2021 г., 58,56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.07.2021 г. до 05.04.2022 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.06.2023 г., до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 8220/2023 г. по описа на ПдРС, II бр. състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ....... „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитор) и П. И. (кредитополучател) сключили договор за потребителски кредит. Била отпусната сума в размер на 400 лева в срок до 25.11.2021 г. при фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40 % и ГПР 48,35 %. Договорът бил обезпечен с поръчителство от „Файненшъл България“ ЕООД. С договор за цесия от 31.03.2022 г. последното (цедент) прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД (цесионер) вземанията си от физически лица, които не изпълнявали задълженията си, какъвто бил и случаят с П. И..

Длъжникът бил уведомен за цесията преди завеждане на делото.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. И. е подал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не е спорно, че между трети неучастващи в процеса лица – „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, от една страна, и П. И., от друга, са сключени на ........ съответно договор за паричен заем № ............ и договор за предоставяне на гаранция № .............. Това обстоятелство документално се потвърждава и от представените с исковата молба писмени доказателства – преписи от договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция, декларация за произход на парични средства, предложение за сключване на договор за паричен заем, погасителен план. Не е спорно и обстоятелството, че тези договори за обявени за недействителни с влязло в сила решение по гр. дело № 14036/2023 г. по описа на ПдРС, V гр. състав.

Спорно е дали сключеният между „Файненшъл България“ ЕООД и и щ е ц а „АПС Бета България“ ЕООД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от .......... е произвел действие. По този въпрос съдът намира следното:

С исковата молба е представен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ............, сключен между горепосочените лица.

Този договор представлява по правната си същност договор за цесия, чиято правна уредба е в чл. 99-100 от ЗЗД. В частта „Предмет и срок на договора “ се сочи, че при условията на договора цедентът прехвърля на цесионера свои вземания, посочени в Приложение № 1 към същия. Посочено е, че приложението представлява неразделна част от договора. Това приложение обаче не е представено по делото. Следователно, не се установява ищецът „АПС Бета България“ ЕООД да е придобил парично вземане от ответника П.

И..

Представени са и други неотносими писмени доказателства.

По правото:

За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ факт.

В настоящия интересът от водене на иска, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за уважаване на иска не се е осъществила – „АПС Бета България“ ЕООД не доказва да е материално легитимиран кредитор на П. И.. Не се доказва дружеството да е придобило вземане от нея като длъжник чрез цесия, на каквито твърдения то обосновава претенцията си.

2

Горният извод не би се разколебал дори да се приеме, че цесията е произвела действие. Понеже, що се касае до правопораждащия факт на вземането, цесионерът има същото правно положение като своя праводател, с обявяването на договора за предоставяне на гаранция, от който цедентът е черпел правата си, за изначално недействителен, се е наложила констатацията, че той не е притежавал права спрямо длъжника, които да цедира.

Възраженията на ответника в тази насока се намират за основателни.

Въз основа на гореизложеното, претенцията се намира да не е доказана в своето основание и като такава следва да се отхвърли в цялост.

По разноските:

С оглед изхода от делото на процесуалния представител на ответника следва да се присъди исканото възнаграждение за безплатно адвокатско съдействие и представителство, както следва: за заповедното производство – 200 лева, за производството пред настоящата инстанция – 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от АПС Бета България“, ЕИК:.......... против П. И. И., ЕГН: **********, искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на дружеството парична сума в общ размер на 432,97 лева: 353,86 лв. – главница, 20,55 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2021 г. до 25.11.2021 г., 58,56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.07.2021 г. до 05.04.2022 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.06.2023 г., до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 8220/2023 г. по описа на ПдРС, II бр. състав.

ОСЪЖДА АПС Бета България“, ЕИК: ......... да заплати на ....... Р. Н. Р. от ..........с личен № ........ и адрес на кантората: гр. П.......... ул. „Й...... Г............ парична сума в общ размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща възнаграждение за безплатно адвокатско съдействие и представителство в заповедното производство и в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3