Определение № 1030 от 29.09.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. Благоевград, 29.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20211200500605 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от адв. Г.Ю., процесуален представител на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „...“ № 13, представлявано и управлявано от А.Г.К., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 9157/22.02.2021г., постановена по ч.гр.д. № 446/2021г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която на заявителя са присъдени разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Жалбоподателят оспорва дължимостта на присъдените в полза на заявителя разноски, като прекомерни в частта им на присъдените разноски за адвокатски хонорар, тъй като същите не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото. Излагат се съображения, че съгласно чл. 78 ал.1, във вр. с чл. 412 т. 6 от ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат, заплатени от заявителят в заповедното производство, се заплащат от длъжника. Цитират се с частната жалба чл. 36 ал.1 от ЗА, която предвижда че адвоката има право на възнаграждение за своя труд, както и разпоредбата на чл. 36 ал.2 от ЗА, с която е прието че размера на дължимото адвокатско възнаграждение, не може да бъде по- нисък от предвидения в наредбата на ВАС, определен с Наредба № 1/09.07.2004г. С частната жалба е наведено оплакване за неправилност на издадената заповед по чл. 410 от ГПК, в частта и за разноските, по аргумент на становище във връзка с Решение от 5. ХІІ. 2006г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, на Съдът на Европейския съюз, с което е прието, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай- 1 приложими минимални адвокатски възнаграждения, то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. При изложените правни аргументи, поддържа се с частната жалба от адв. Ю., като пълномощник на длъжника в заповедното производство „****“ ЕООД, ЕИК ****, че в настоящия случай при подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, не е налице фактическа и правна сложност, поради което определеното възнаграждение за адвокатски хонорар следва да бъде в размер не повисок от 100лв. без ДДС или 120лв. с начислен ДДС.

Претендират се разноски в размер на 150лв. направени в настоящото производство пред ОС Благоевград.

В срока за отговор по чл. 276 ал.1 от ГПК, депозиран е писмен отговор от адв. Г.Ч., като пълномощник на заявителя СТ. СТ. М., ЕГН **********, с която се оспорва частната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да я остави без уважение. Възразява се че съдът в заповедното производство с издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК е присъдил в полза на заявителя разноски за адвокатски хонорар в минимално предвидения за това размер съгласно чл. 7 а. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г., като е съобразил същата с размера на претендираното неизплатено възнаграждение на заявителя от неговия работодател по КТ. Възразява се срещу доводите наведени с частната жалба, за противоречие на вътрешните правила за определяне на адвокатското възнаграждение, установени в страната, в нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като следва да се отчете че в настоящия случай длъжникът е дружество- търговец, като се касае за особена група субекти на правото, спрямо който се прилагат други завишени критерии. Излагат се съображения, че в случай на уважаване на частната жалба, то заявителят ще бъде ощетен, въпреки че е бил принуден да иска заплащането на дължимото му трудово възнаграждение за положен от него труд от своя работодател, а длъжникът „****“ ЕООД, ЕИК ****, ще бъде поощрен заради проявеното от него бездействие и незаплащане на дължимо по КТ възнаграждение за положен труд към неговия служител. Възразява се с писмения отговор на частната жалба и срещу доводите, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е дейност, която не обоснова извода за фактическа и правна сложност на делото с оглед на действията предприети от процесуалния пълномощник за защита правата на заявителя. В този смисъл не следва да се съобразяват само реално извършените дейности на адвоката пълномощник в рамките на заповедното производство, но и предхождащата дейност по установяването на относимите към казуса правнорелевантни факти, издирване и съобразяване с установената съдебна практика преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда. Поради изложеното, иска се от съда да остави частната жалба без уважение, като се претендират и разноски в настоящото производство, за което е представен договор за правна помощ и съдействие.

2

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС Благоевград е образувано по заявление от СТ. СТ. М., ЕГН **********, от гр. Благоевград, чрез пълномощника му адв. Г.Ч., срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 597.37лв., за неизплатено обезщетение на осн. чл. 224 ал.1 от КТ, за неползван платен годишен отпуск на работника, след прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ и поради намаляване на обема на работа.

Към заявлението пред РС Благоевград са приложени Трудов договор № 19 от 29.01.2020г. и Заповед № 13 от 05.01.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

С обжалваната Заповед за изпълнение на парично задължение № 9157/22.02.2021г., постановена по ч.гр.д. № 446/2021г. по описа на РС Благоевград, заявлението е уважено, като работодателят ответник „****“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на заявителя СТ.

СТ. М., ЕГН **********, от гр. Благоевград, сумата 597.37лв.- главница, съставляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск, след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 13/05.01.2021г., на основание чл.

328 ал.1 т. 3 от КТ- поради намаляване на обема на работа.

С обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е присъдена в полза на заявителя сумата 300лв. за заплатено адв. възнаграждение в заповедното производство.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав излага следните правни изводи:

Проверяваният съдебен акт/ Заповед за изпълнение на парично задължение № 9157/22.02.2021г., постановена по ч.гр.д. № 446/2021г. по описа на РС Благоевград/ в атакуваната му част е валидно издаден и процесуално допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278 ал. 4, във вр. с чл. 270 ал. 1 от ГПК. Постановен е в изискуемата се от закона писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото.

Разглеждането на заявлението е освен родово (по арг. от чл. 411 ал. 1 от ГПК) и местно подсъдно на РС Благоевград, с оглед седалището на дружеството длъжник. Актът е постановен от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ГПК. Ето защо същият е валиден и допустим в атакуваната част.

Съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 1, предложение последно, длъжникът по издадената заповед за изпълнение на парично задължение се е възползвал от дадената му по закон възможност и е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за присъдените му със същата 3 разноски. В съответствие с изискванията на 419 от ГПК- разпоредба, относима към производство по чл. 417 ГПК, ведно с жалбата си е депозирал и писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение по присъдените с нея като дължими суми.

Видно от заявлението и приложените документи длъжникът-частен жалбоподател пред настоящата въззивна инстанция- „****“ ЕООД, ЕИК ****, към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, според твърденията наведени със заявлението по чл. 410 от ГПК не е бил изплатил претендираните парични задължения, като обезщетение за неползван платен годишен отпуск от работника, с който трудовото правоотношение е прекратено поради намаляване на обема на работа. С това си поведение е дал повод и е станал причина за образуване на производството по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска, а съгласно чл. 79 ГПК, във вр. с чл. 412 т. 6 от ГПК, разноските направени от заявителя в заповедното производство, се заплащат от длъжника ответник по издадената заповед. Съобразно изхода по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно пълното уважаване на искането, съдът е присъдил на заявителя и направените разноски по производството в размер на 300лв..

Присъдените в заповедното производство разноски, в това число и сторените такива за адвокатско възнаграждение се явяват доказано наравени от въззиваемия. Пред съда по заповедното производство, ведно със заявлението е представен и Договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителят СТ. СТ. М., ЕГН **********, от гр. Благоевград и Адвокатско дружество Ч.- В., като по делото е бил представляван от адв. Г.Ч.. В представения договор ясно е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 300лв. е платено в брой от упълномощителя, като договора е сключен за образуване и процесуално представителство по гр.д. по описа на РС Благоевград. Налице са визираните в чл. 78 ГПК предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя със заплащане на разноските, сторени от заявителя в образуваното срещу него заповедно производство.

Съгласно чл. 36 ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

С Наредба № 1/9.VІІ.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

С Решение от 5. ХІІ. 2006г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, в отговор на отправено му и допуснато до разглеждане преюдициално запитване, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект (какъвто е 4

Висшият адвокатски съвет) правомощия във връзка с определяне на икономически условия (в настоящия случай– приложими минимални адвокатски възнаграждения), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл.

102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4 ал. 3 ДЕС ) и чл.

81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

С Решение от 23.ХІ.2017г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016, в отговор на отправено му и допуснато до разглеждане преюдициално запитване, Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат– под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката– да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.