Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260032 от 19.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 645/2020
Вид
Решение № 260032
Подписан
19.02.2021
Състав
КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 294, ал. 2 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260032 Дата 19.02.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Емил Митев

Славейка Костадинова

Секретар: Нели Богданова в съдебно заседание на 10 февруари 2021 г. разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 645 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

От Д.Г.К. и К.Ж.К. е обжалвано Решение № 19 от 22.02.2018 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 122/2017 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД /предишно наименование „Б.“ АД/, ЕИК ***, сумата общо 120 000 лева, от които 78 820,90 лева – главница /частичен иск/; 38 830,77 лева – договорна лихва за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г.; 671,07 лв. такси по договора за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г.; 637,56 лв. обезщетение за заплатени застрахователни премии и 1 039,70 лева – нотариални такси, които задължения произтичат от неизпълнение на Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г. и допълнителни анекси към същия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 9 966 лева, от които 4 800 лева ДТ; 4 716 лева

– адвокатско възнаграждение и 450 лева депозит за в. л.“.

Ответникът по жалбата „Ю.Б.“ АД, е на мнение, че тя е неоснователна.

По жалбата е постановено Решение № 118 от 04.04.2019 г. по т. д. № 271/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което Решението на Хасковския окръжен съд е било потвърдено в частта му, с която К.Ж.К. и Д.Г.К. са били осъдени, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД „общо сумата от 28 444.58 лева, съставляваща сбор от 26 580.34 лева, представляващи падежирана главница към момента на предявяване на иска /18.09.2017 г./ и 1 864.24 лева договорна лихва за периода 10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“.

В останалата му част обжалваното решение е отменено, а исковете – съответно отхвърлени.

С Решение №

112 от 28.10.2010 г., постановено от Върховния касационен съд по т. д. № 2029/2019 г., Решението на Апелативния съд е било отменено в отхвърлителната му част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част.

Затова предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 294 ГПК е отново въззивната жалба на К.Ж.К. и Д.Г.К. с вх. № 2583/19.03.2018 г., с изключение на неотменената от ВКС част от първоначалното въззивно решение, с която осъдителното решение на Хасковския окръжен съд, по отношение на:

- сумата 26 580.34 лева –

„падежирана главница към момента на предявяване на иска /18.09.2017 г./“ и - сумата 1 864.24 лева – „договорна лихва за периода 10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“, е било потвърдено и – в тази негова част – е влязло в сила.

След влязлото в сила присъждане на сумата 26 580.34 лева – „падежирана главница към момента на предявяване на иска /18.09.2017 г./“, понастоящем предмет на тази претенция е главница в размер на сумата 52 240.56 лева (78 820.90 лева – 26 580.34 лева = 52 240.56 лева), като част от общо дължима – според ищеца – главница в размер на сумата 141 884.93 лева (168 465.27 лева – 26 580.34 лева =

141 884.93 лева).

А след влязлото в сила присъждане на сумата 1 864.24 лева – „договорна лихва за периода 10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“, понастоящем предмет на тази претенция е договорна лихва за посочения период от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г., в размер на сумата 36 966.53 лева (38 830.77 лева – 1 864.24 лева = 36 966.53 лева).

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Искът е по чл. 430 ТЗ, между ищеца „Ю.Б.“ АД и ответниците К.Ж.К. и Д.Г.К. е сключен Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г. (л. 10 и сл.), с последващи четири Допълнителни споразумения – от 28.04.2009 г. (л. 21 и сл.), от 10.05.2010 г. (л. 23 и сл.), от 16.08.2011 г.

(л. 29 и сл.) и от 30.05.2014 г. (л. 41 и сл.).

Според ищеца, към 10.07.2014 г. било налице сериозно забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски, затова Б.обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, което било обявено на длъжниците на 15.11.2016 г. и оттогава задълженията им са:

- 141 884.93 лева – неиздължена главница, който размер е след влязлото в сила присъждане на сумата 26 580.34 лева;

- 36 966.53 лева – неиздължени договорни лихви за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г., след влязлото в сила присъждане на сумата 1 864.24 лева;

- 671.07 лева – неиздължени такси за периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.;

- 637.56 лева – неиздължено обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г. и

- 1 039.70 лева – нотариални такси.

С отговорите на исковата молба (л. 103 и л. 104) ответниците са заявили, че: а) предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем липсват; б) размерът на претендираната главница е бил образуван чрез капитализиране на неплатени лихви, а това е било забранено от закона и в) претендираният размер на лихвите е бил определен според клаузи, които, на осн. чл. 146, във вр. с чл. 143 ЗЗП, са нищожни.

Усвоената сума по договора за кредит от 07.08.2006 г. е била в размер на 130 000 лева, а крайният срок за нейното връщане, заедно със съответните лихви и др. такси, е бил определен на 276 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита (чл. 5). Заемната сметка е отрита на датата 10.08.2006 г. (л. 15), затова крайният срок за връщане на кредита е бил 10.08.2029 година.

1. По възражението на кредитополучателите относно размера на претендираната от Б.договорна лихва.

Според чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 1 от договора, кредитът е трябвало да бъде връщан на равни /анюитетни/ месечни вноски, платими на 10-то число от месеца, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска|:

- 471,01 лева – през първата година, като тези ежемесечни вноски са включвали само главница (гратисен лихвен период) и

- 994.53 лева – през всеки месец от всяка следваща година до крайния срок на издължаването на кредита.

А дължимата лихва (цената на кредита) се е формирала така:

Чл. 3, ал. 1: „През първата година от срока за издължаване на кредита фиксираната годишна лихва е в размер на 0 /нула/ процента“

Чл. 3, ал. 2: „За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита Кредитополучателите дължат на Б.годишна лихва в размер на сбора на БЛП (базовия лихвен процент) на Б.АД (Б. АД) за жилищни кредити за лева валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка 0.9 /нула цяло и девет десети/ пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП за лева е в размер на 7 % /седем процента/.“

Чл. 3, ал. 5: „Действащият

Базов лихвен процент на Б.за жилищни кредити в лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Б.уведомява Кредитопо-лучателите за новия размер на Базовия лихвен процент на Б.АД за жилищни кредити в лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“.

Чл. 6, ал. 3: „В случай, че по време на действието на настоящия договор Б.промени БЛП на Б.АД за жилищни кредити в лева, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т.

2 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие“.

Според заключението на счетоводната експертиза на вещото лице Р.К., прието при предходното разглеждане на делото пред Апелативния съд (т. д. № 271/2018 г., л. 92 и сл.), през процесния период след сключването на договора (07.08.2006 г.) Комитетът за управление на активите и пасивите на „Ю.Б.“ АД е променял шест пъти нивата на Базовия лихвен процент така:

- 28.09.2007 г.

– на 7.50 %;

- 21.03.2008 г. – на 7.75 %;

- 19.05.2008 г.

– на 8.15 %;

`` - 18.09.2008 г. – на 9.00 %;

-

17.10.2008 г. – на 10.58 % и

-

03.11.2012 г. – на 10.25 %.

А според лихвения лист на процесния кредит, за периода след 10.08.2007 г. (след изтичането на гратисния период) до 16.05.2017 г. промените в лихвените нива са не шест, а са общо 17 на брой, като само пет от тях са на нива, по ниски от първоначалния БЛП от 7 % при сключването на договора, а 12 промени са над 7 %, достигащи в периода 10.09.2012 г. – 09.10.2012 г. до 13.25 % – вж. таблицата, колона 2 „Редовна лихва“ по т. 4 от заключението.