Решение № 412 от 15.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Русе, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Недялка Н.а като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500470 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. П. И. от гр. Русе чрез адв. Д.

С. – АК Русе, против Решение № 485/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6023 по описа за 2024 г. на Районен съд Русе, с което е осъдена да заплати на Т. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“К.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* сумата 820,00 лева – обезщетение за получените 14 наемни вноски от съсобствен недвижим имот, представляващ двустаен апартамент в гр.Русе, ж.к.“Р.-1“, бл.“Т.“, вх.*, ет.*, ап.* с площ 60.49 кв.м., съразмерно с припадащата се част от съсобствеността – ¼ идеална част, дължима за периода 01.02.2023г. – 30.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 36,44 лева – разноски по делото.

В жалбата са развити подробни съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалният закон, както и с така установените факти по делото и приобщеният доказателствен материал. Счита се, че съдът превратно е 1 тълкувал свидетелските показания, игнорирал е изложените от въззивната жалбоподателка съображения, като мотивите му се базират на предположения и недоказани твърдения от ответната страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 2 5 9 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да уважи заявените претенции първоинстационният съд се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е зачел свидетелските показания и на двете страни в производството.

По делото са разпитани както свидетели на ищцата, така и на ответника. Противно на твърдяното от жалбоподателя, между тях не се открива противоречие. Напротив – те съдържат допълващи се сведения за получавания наем. Ето защо обстоятелството, че те отчасти не съответстват на твърденията на страната, за чието доказване са били ангажирани, влияе единствено върху /не/основателността и /не/доказаността на съответния довод, но не и върху тяхната достоверност. Наистина, част от тези показания съдържат сведения за факти, които съответният свидетел е узнал от някоя от страните по делото, без да е възприел непосредствено тези факти. По принцип, когато източник на информацията на свидетеля е страна по делото, следва да се приеме, че той възпроизвежда самите подлежащи на доказване твърдения, поради което такива показания не са годно доказателство за тях (арг. от Решение от 13.05.2009 г. на СГС по гр. д. № 815/2007 г., БО, 1-ви възз. с-в). Това обаче не дискредитира показанията в тяхната цялост, тъй като няма пречка, те да се ценят в частта им за възприетото от свидетеля изявление и неговото авторство. А що се отнася до фактите, узнати от свидетеля в хода на разговора му със страна по делото или други свидетели, тяхната достоверност следва да се преценява с оглед целия събран по делото доказателствен материал. Освен това следва да се вземе предвид и природата на семейните отношения което предполага допускането на твърде тесен кръг от лица да станат непосредствени очевидци на взаимоотношенията им. Поради това в случая следва да се съобразят обстоятелствата, за които някой от свидетелите е научил при пряк разговор със страните по делото, т. е. проведен в хода на осъществяване или непосредствено след настъпване на правнорелевантен за делото факт. Доколкото страните не спорят относно наличието на наемно 2 правоотношение и спорен се явява единствено въпросът за размера на получавания наем, то изхождайки от изложеното от свидетелите на двете страни – А.В., живееща на съпружески начала от 17-18 години с ищеца, която заявява, че от наемателката е разбрала, че месечният наем е в размер на 300,00 лв, в която насока са и показанията на свидетеля на ответната страна – С.И. – съпруг на ответницата, който заявява, че докато наемодателката е била жива, наемателят е плащал 300,00 лв наем, следва да се приеме за доказан именно този размер на получавания наем.

Като е постановил решение, с което е уважил така предявената претенция за заплащане на сумата от 820,00 лева, представляваща обезщетение за получените 14 наемни вноски по 300,00 лв от съсобствен недвижим имот, представляващ двустаен апартамент в гр.Русе, ж.к.“Р.-1“, бл.“Т.“, вх.* ет.*, ап.* с площ 60.49 кв.м., съразмерно с припадащата се част от съсобствеността – ¼ идеална част, дължима за периода 01.02.2023г. – 30.03.2024г., намалена със заплатените 230,00 лв / 14 х 300 = 4200 : 4 = 1 050,00 лв – 230,00 = 820,00 лв/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2024г. до окончателно изплащане на сумата, съдът е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло от настоящата въззивна инстанция. Съдебният състав е обсъдил представените, както от ищеца, така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми. Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

3

В тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната страна разноски за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 485/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6023 по описа за 2024 г. на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ж.к.“Ч.-юг“, бл.*** да заплати на адвокат Д. К. сумата от 265,05 лв направени разноски по делото пред РОС за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА на въззиваемата страна - Т. П. П., ЕГН ********** от гр. Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4