Определение № 562 от 19.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Варна, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500381 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Н. Д., като процесуален представител на И. Й. П., съгласно представеното по делото пълномощно срещу определение № 2848/11.07.2024г. на ОС – Варна, постановено в. ч. гр. д.

№ 1125/2024г. и с което на основание чл.631 ГПК е спряно производството по същото дело, до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване, по което е образувано дело С 247/23 на Съда на ЕС и производството по преюдициално запитване, отправено с определение №40005/18.01.2024г. по гр. д. № 698/2020г. на ВКС.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че производството е охранително, като съгласно изричната разпоредба на чл.540 ГПК изрично е изключено приложението на чл.229 ГПК. Оспорва се наличието на предпоставките по чл.229 ГПК, като се твърди, че не е налице и хипотезата на чл.536, ал.1,т.1 ГПК. Излага също, че за правилното разглеждане на частната жалба срещу определението на Районен съд Варна, с което е прекратено съдебното производство не е необходимо тълкуване на общи принципи от учредителния договор на ЕС. По подробно изложени в жалбата оплаквания се иска отмяна на така обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на жалбата, с която е бил сезиран.

С допълнителна молба депозирана по делото на 04.09.2024г. от адв. Н. Д. е поискан отвод при условията на чл.22, ал.1, т.6 ГПК на съдията докладчик и целият съдебен състав, който следва да разгледа производството поради 1 предварително формирано убеждение относно липса на съществуващо субективно материално право изобщо, което да е в полза на транс и интерсекс хората в България. Искането е обосновано с твърдение, че в определение, постановено по в. ч. гр. д. № 207/2024г., образувано по частна жалба, подадена от транссексуален жалбоподател- мъж съдиите три пъти в определението го наричат “жалбоподателка“ и разглеждат производството за признаване на пол като такова за установяване на факт, че молителят се е родил, но не е съставен акт за раждане или съставеният акт е бил унищожен или загубен, вместо като признаване от страна на Държавата на основно човешко право на самоопределение по пол.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Настоящият състав на съда приема, че не са налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 ГПК и не са налице други обстоятелства по смисъла на закона, които да дават основание за съда да счете, че е породено основателно съмнение в неговото безпристрастие. Оставянето на настоящото производство без движение с даване на указания за отстраняване на нередовност на частната жалба по чл.260, ал.1,т.1 ГПК, както и произнасяне на съдебния състав по друг спор, с различен предмет и между други лица не представлява основание за отвод. Освен това в настоящото производство, съдът не се произнася по съществото на правния спор.

Съставът на въззивният съд, в изпълнение на правомощията си за служебна проверка за допустимост на предприетото обжалване, констатира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато актовете преграждат понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай обжалваното определение, с което производството се спира, безспорно е преграждащо, но същото е постановено на основание чл.631 ГПК. По силата на изричната разпоредба на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което български съд спира пред себе си висящо производство поради отправено запитване до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото.

В случая сезиращата първоинстанционния съд молба е с правно основание чл.16 от Регламент 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Съдът е посочил ясно и конкретната нужда от очакваното тълкуване по дело С-247/23 на Съда на ЕС по разглеждания от него казус/ има ли съдът правомощие да постанови правна промяна /относно пол, име и ЕГН в актове на лице, което твърди, че е транссексуално/, ако основанията за нея не са предвидени в закона и затова се 2 налага да бъде разрешен въпросът следва ли чл.16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че органът, който води регистър в съответствие с националното право е длъжен във връзка с упражняването на правата на субектите на данните да коригира вписаните лични данни относно пола, когато тези данни са се променили след вписването им в регистъра и поради това не отговарят на принципа на точност. Посочено е също, че от значение за правилното решаване на делото е и произнасянето на Съда на ЕС по отправеното с определение № 50005/18.01.2024г. по гр. д. № 698/2020г. на ВКС преюдициално запитване до Съда на ЕС относно това допускат ли установените в практиката на Европейския съд за правата на човека по чл.8 от КЗПЧОС и правото на ЕС/ чл.9 от ДЕС, чл.8 и чл.21 от ДФЕС и чл.7 ХОПЕС/ принципи на равенство на европейските граждани и свободно движение, национална практика, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписани данни относно пола, името и ЕГН в актовете за граждански състояние на молител, който твърди, че е транссексуално лице, включително и задължителна такава.

Съгласно изричната норма на чл.631 ал.1 изр.2 ГПК, явяваща се специална по отношение на чл.274 ГПК определението за спиране на производството по делото поради отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Инстанционният контрол е изключен както по отношение на акта на съда, отправил преюдициалното запитване, така и по отношение на постановеното от друг съд спиране, разглеждащ спор, по отношение на който е приел, че е обусловен от разрешението по преюдициалното запитване и което ще е задължително за него, на основание чл.633 ГПК /в т.см. е и преобладаващата съдебна практика на ВКС - напр.

Определение № 452/2019г. по ч.гр.д. № 3759/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.;

Определение № 42/2020г. по ч.гр.д. № 94/2020 на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 40/29.01.2021г. по ч.гр.д. № 280/2021г. на ВКС; Определение № 60366/29.09.2021г. по ч.гр.д. № 2464/2021г. на ВКС; Определение № 60341/02.11.2021г. по ч.гр.д. № 3165/2021г. на ВКС и др./. Законодателят е приел, че преценката на съда, пред когото спорът е висящ, дали за правилното му решаване следва да се приложи разпоредба на правото на ЕС или да съобрази акт на органите на ЕС, съответно те нуждаят ли се от тълкуване и от установяване на валидността на акта, не подлежи на проверка по реда на чл.274 ГПК. Както отправянето на преюдициално запитване е резултат от суверенната преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така и независима и автономна е преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюдициално запитване. Основанието, причината, необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентичнигарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. В същото време задължителният характер на решението на СЕС за всички национални съдилища прави безпредметно повторното отправяне на преюдициално запитване от друг съд по същите въпроси, по които вече е образувано дело 3 пред Съда на ЕС.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението, с което Окръжен съд Варна е спрял висящото пред него производство по в.ч.гр.д. № 1125/2024г., поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за това производство, не подлежи на обжалване, поради което и постъпилата срещу него частна жалба, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТЯВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. Д., като процесуален представител на И. Й. П., направено с молба вх. № 6332/04.09.2024г. за отвеждане от разглеждане на делото на съдия Диана Джамбазова, съдия Росица Станчева и съдия Юлия Бажлекова.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Н. Д., като процесуален представител на И. Й. П., вх. № 18536/18.07.2024г. срещу определение № 2848/11.07.2024г. на ОС – Варна, постановено в. ч. гр. д. № 1125/2024г., с което е спряно производството по делото на основание чл.631 ГПК, поради висящност на производство пред СЕС – дело С 247/23, образувано по преюдициално запитване и производство по преюдициално запитване, отправено с определение № 50005/18.01.2024г. по гр. д. № 698/2020г. на ВКС. И прекратява производството по в.ч.гр.д. № 381/2024г. по описа на Апелативен съд Варна.

Определението, в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, на основание чл.274, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4