Решение № 1548 от 20.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1548

***, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101815 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск за делба на осн. чл. 34 от ЗС – делба при съсобственост на смесено основание, искане по чл. 44 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Г. Х. Г. и М. Г. Г. против В. Г. М. и К. Х. Г., за делба на недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес: ***, целият е площ 288 кв.м., и построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***; и СГРАДА с идентификатор *** - постройка на допълващото застрояване. Ищците сочат, че са *** на Г.М.Г., ЕГН **********, бивш жител на ***, починал на *** който е притежавал делбените имоти, съгласно ***. Твърдят, че след наследяване и разпореждане с ид.ч. от имота от страна на преживялата *** на Г.М.Г. в полза на един от *** - В. Г. М., страните са съсобственици в имотите при следните дялове - 6 дяла за В. Г. М., и по 1 дял за всеки от останалите съделители Г. Х. Г., М. Г. Г., и К.

Х. Г.. Молят съда да допусне имотите до делба при посочените девет равни дяла. Сочат, че ПИ, както и построените в него сгради, се използват изцяло и лично само от първата ответница, а ищците не използват съсобствените си наследствени имоти съобразно правата си. Правят искане по реда на чл. 344 1 ал. 2 от ГПК за присъждане на сумата от общо 150 евро месечно за двамата ищци, за лишаването от ползването на техните ид.ч. от съсобствените имоти.

В с.з. е допуснато изменение на размера на предявеното искане по чл. 344 ал. 2 от ГПК, като същото се счита за предявено за сумите от по 26.93 евро месечно за всеки от двамата ищци.

Ответникът К. Х. Г. сочи, че искът е допустим и основателен за посочените имоти и при посочените квоти. Заявява, че при извършване на делбата желае да получи паричен дял, не възразява при наличие на предпоставките за възлагане, имотите да бъдат възложени на отв. В. М.. Прави изявление, че тази съделителка никога не е препятствала или ограничавала достъпа на останалите съделители до имотите, счита, че възлагането в дял е най-целесъобразния способ за извършване на делбата.

Ответницата В. Г. М. счита, че искът е допустим и основателен за посочените имоти и при посочените квоти. По отношение на претенцията по чл. 344 ал. 2 от ГПК, заявява, че липсва отправена писмена покана до нея, признава, че ползва имота като свое единствено жилище, но твърди, че не е препятствала или ограничавала достъпа на другите съделители до него, а е заявявала, че те могат да ползват имота съобразно правата си. Счита, че претендираната сума за обезщетение за ползване от 150 евро е произволно определена, не е съобразена с реалното състояние на имота, площта и пазарните наемни цени в ***, като моли претенцията да бъде отхвърлена.

Като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения ***, е видно, че на Г.М.Г. е признато право на собственост е върху ½ ид.ч. от цяло дворно място от 500 кв.м. при съседи – от две страни улици, ***, и М.Ц., *** по плана на ***. Не е спорно между страните, че именно това е предметът на делото, като понастоящем се касае за един цял имот, чиято актуална идентификация към момента е – по Скица на ***: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрена със ***, с адрес на имота: ***, ***, с площ от 288 кв.м., вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м., предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 956, кв. 834, парцел XIX, при съседи на поземления имот: имоти ***, ***, ***, ***. В 2 имота са нанесени две сгради - ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ 71 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; и СГРАДА с идентификатор *** - постройка на допълващото застрояване. За тези сгради също са представени отделни скици. Съгласно изготвената по делото СОЕ, за целите на която е извършен оглед на имотите, на място СГРАДА с идентификатор ***, която е представлявала външна тоалетна, не съществува.

Видно от представеното удостоверение за *** на Г.М.Г., починал на *** негови *** са били: *** К.К.Г., *** – отв. В. Г. М., и *** Х.Г.Г., които са наследили по 1/3 ид.ч. от недвижимия имот.

- К.К.Г., преди смъртта си през 2019г. е прехвърлила на 27.04.2007г., ***, срещу задължение за издръжка и гледане, на отв. В. Г. М., притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от процесното дворно място и 1/3 ид.ч. от построената в него къща.

- Х.Г.Г. е починал на 13.10.2024г. и е оставил ***: ищцата М. Г. Г. – ***, ищеца Г. Х. Г. и ответника К. Х. Г.. Всеки от *** на Х.Г.Г., притежавал 1/3 ид.ч. от имотите, е наследил по 1/3 от неговата собственост – по 1/9 ид.ч. от имотите.

Подведени под най-малкото общо кратно - 9, съсобствеността на страните по делото в имота, се изразява по следния начин: ищцата М. Г. Г. - 1/9 ид.ч. /по наследство/, ищеца Г. Х. Г. - 1/9 ид.ч. /по наследство/, отв. К. Х. Г. – 1/9 ид.ч. /по наследство/, ответницата В. Г. М. - 6/9 ид.ч. /по наследство и прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане/.

При това положение, съдът намира, че делбата е изяснена като обект, съсобственици и дялове, и дворното място и ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, следва да бъдат допуснати до делба между посочените съделители при посочените общо 9 дяла. Следва да се отхвърли искането за допускане до делба на несъществуващата към датата на приключване на съдебното дирене СГРАДА с идентификатор ***, независимо, че тя е вписана в скицата на поземления имот, и за нея има издадена и отделна скица. Явно е, че тази сграда не е съществувала още към 2007г., т.к. не е била предмет на прехвърлителната сделка между К.Г. и В. М.. Целта на делбеното производство е да се прекрати съсобствеността върху реално съществуващи обекти, а по делото се установи, че посочения обект не съществува – неговата 3 цена на наем не може да бъде оценена при изготвяне на СОЕ. Не се твърди по делото и не се представят документи, за тази сграда да е съществувало учредено право на строеж, за да се изследват въпросите за делба на правото на строеж – съществувало ли е, кога е съборена сградата и дали ако такова право е съществувало, то не е погасено по давност.

Във връзка с искането по чл. 344 от ГПК, по делото са разпитани двама ***, водени от ищците: ***, *** на ищеца Г. Г. и *** на ищцата М. Г., заяви, че с отв. В. М. не поддържат отношения след смъртта на *** през 2024г. и са в обтегнати отношения по повод погребването му. Описа имота на *** в *** къща с двор, в който живее *** В.. Заяви, че ищците нямат ключове и достъп до имота и дори при завеждане на делото не са знаели дали тоалетната в двора съществува. Посочи, че ищците са искали да си уредят отношенията за този имот, присъствала е на разговори с отв. В. М., която казала, че ще се видят в съда и нямало предложение да ги допусне в имота. Предвид обтегнатите отношения от погребението, не е имало искане ищците да влязат в имота, нямало е комуникация между тях. *** разказа историята на имота, кой е живял последователно в него, и посочи, че са ходили като на гости в този имот.

Посочи, че откато е в семейството-от 1999 г., ищците не са имали ключове, не знае дали Г. и М. са искали ключове, отношенията им са обтегнати. Посочи, че до имота се стига донякъде с автомобил и след това пеш. ***, *** на ***, заяви, че познава ищеца Г. Х. от май месец 2014г., познава и неговата ***.

Посочи, че не е виждала имота, но знае, че в момента в него живее ***, като това й е разказвано от ищците Г. и ***.

По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно което месечният размер на обезщетението за ползване на имота, актуално към 2026 г., е в размер на 242.34 евро. В с.з. *** посочи, че при огледа на имота е установило следното: Имотът представлява дворно място с построени в него едноетажна жилищна постройка и помощна постройка, прилепена до жилището плътно. В двора има подобрения - лозова асма нещо като фонтан. При сверката на документите по схема, която е приложена по делото се оказва, че една от външните сгради, която е посочена като външен клозет е разрушена и не съществува. Няма сграда, която да липсва на скицата.

Сградата под номер 1 има три отделни входа, три отделения, като едно от отделенията е отделна пристройка, построена като шапрон - помощно помещение, в което се съхраняват битови вещи, като килер има отделен вход.

4

Второто отделение на сграда № 1, в средата, се състои от две стаи, хол и спалня, коридор и в дъното на коридора има пълен набор сервизно помещение - вътрешни мивка, баня и тоалетна. Другото отделение на сградата има коридор откъм улицата, има стая за живеене и мивка. Няма вътрешна връзка между двете отделения, няма врата, през която да се минава, сградата е еднофамилна, т.к. в цялата сграда има само една вътрешна тоалетна. *** сочи, че независимо, че сграда № 1 има три отделения, само две от тях са жилищни отделения, и не могат да бъдат отдавани поотделно под наем, т.к. само в едното има тоалетна и това създава неудобства, защото за да се отиде от отделението откъм улицата до тоалетната, трябва да се излезе на двора от неговия вход и да с влезе през входа на средното отделение. Поради това жилищната сграда може да бъде давана под наем като едно цяло, при всичките му неудобства. Посочи също и че до имота няма достъп до улицата, не може да се влезе с автомобил до там, а се минава по пътека и само пеша може да се стигне до него.

По отношение на претенцията по чл. 344 ал. 2 от ГПК, съдът прави следните изводи: Няма спор между страните по делото, че имотът – двор и къща, се ползва само от отв. В. М. към настоящия момент. Този факт се признава в отговора на исковата молба и се потвърждава от свидетелските показания. Дори и водената от самите ищци *** З.Г., *** на страните, не посочи да е било налице конкретно искане от страна на ищците да ползват имота, но в случая, в производството по чл. 344 ал. 2 ГПК, такава покана не е необходима, доколкото не се касае за иск по чл. 31 ал.2 от ЗС, а за „привременни мерки“ в производството за съдебна делба. Доказа се по делото, че имотът е еднофамилно жилище, което не може да бъде ползвано поотделно, това се установява както от СОЕ, така и от самото предназначение на сградата по Схема на имота. Доколкото в случая обективно имотът не може да се ползва от повече от едно семейство, липсва възможност за реално разпределение, поради наличието на само една тоалетна в сградата - в едно от отделенията й, доколкото се доказа и че отношенията между страните са обтегнати, и имотът се ползва само от един от съделителите, съдът намира, че са налице предпоставките за определяне на суми, които ползващия *** В. М. да заплаща на поискалите такива суми двама ищци. Без значение е изявлението на другия ответник – К. Г., че отв. М. не е препятствала достъпа до имота – той има качеството на страна по делото, а не на свидетел, и по 5 същество не претендира да му бъде определена сума за ползването на имота.

От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, която напълно се кредитира от съда и не се оспорва от страните, се установява, че размерът на месечното обезщетение за ползване на имота в ***, в цялост, е 242.34 евро. Поради горното, съдът намира, че искането на осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК, се явява основателно и ответницата М. следва да бъде осъдена да заплаща на всеки от двамата ищци, притежаващи по 1/9 ид.ч. от имота, обезщетение за ползването на тяхната ид.ч. в размер на по 26.93 евро месечно, считано от влизане в сила на настоящия акт на съда, имащ характер на определение, до приключване на делбеното производство.

По делото следва да бъде допуснато изготвянето на съдебно техническа експертиза, която да даде заключение каква е пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на делбата и поделяемостта му, съобразно правата на съделителите, като разноските за изготвянето й бъдат поети от ищците.