Решение № 16669 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16669 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110153395 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на У.С. М.Ц., чрез пълномощника им юрк. Ф.И., против П. П.

К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок.

Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № ***** по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумата от 2 304,25 лв. (две хиляди триста и четири лева и двадесет и пет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2020 г., респ. месец октомври 2020 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 1 926,14 лв. (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.11.2023 г., до 1 окончателното изплащане на сумата, б) 324,42 лв. (триста двадесет и четири лева и четиридесет и две стотинки) – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., в) 43,10 лв.

(четиридесет и три лева и десет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец октомври 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 10,59 лв. (десет лева и петдесет и девет стотинки) – лихва за периода от 16.12.2020 г. до 21.11.2023 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за допускането на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли съда да задължи „Д.“ ЕООД да представи всички относними към правния спор документи. Иска да бъде конституирано „Д.“ ЕООД като подпомагаща страна на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол от проведено на 30.09.2001 г. Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на него е сключен договор между Т.С. ЕООД и етажната собсвтвеност.

Представен е сключеният между ищеца и „Д.“ ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на 2 вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури за процесния период.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е представено е удостоверение за наследници, видно от което К.К. е починал на 18.07.2022 г., като е оставил единствен наследник ответника К.. Представен е нотариален акт за прехвърляне на недвижим срещу гледане за издръжка от 31.07.2020 г., с който К. К. е продал на Е. Г. и Х.Я. процесния недвижим имот, като е запазил пожизнено право на ползване.

Предвид изложеното, потребител на доставената за имота топлинна енергия и задължено лице за цената й за процесния период се явява именно К., тъй като той е бил страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

С оглед така приетите доказателства, съдът намира за установено, че единствен ползвател на имота за процесния период е именно К., сключила договор за доставка на топлоенергия за жилището в качеството й на единствен негов ползвател след развода, поради което и при съобразяване на разрешението в т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, ответницата се явява задължена да заплати стойността на доставената за имота топлоенергия в цялост, тъй като се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответниците, че исковата претенция спрямо него следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като не е собственик.

Приемането на наследство е изрично и с конклудентни действия. При липса на вписан изричен отказ от наследство, за което волеизявление има само нарочен ред за отразяване (чл.49 ЗН), съдът следва да зачете, че наследството е било прието. Освен това Вземанията за стойността на топлинна енергия са възникнали преди смъртта на собственика на имота, поради което те са негови задължения. Субект на тези задължения са наследниците на починалия собственик на топлоснабдения имот в качеството им на наследници на 3 задълженията на техния наследодател. Отговорността на собственика по наследство на имота за заплащане на доставената в имота топлинна енергия не би била налице само, ако той е загубил правото си на собственост чрез някой от способите, посочени в чл. 99 от ЗС. В случая ответницата не твърди, а не са налице и данни по делото същата да се отказала от правото си на собственост върху процесния имот в т. ч. да е направила отказ от наследството на своя наследодател по предвидения за това ред, или да се е разпоредила с това свое право в полза на друг наследник или трето лице преди исковия период.

Спорно е също дали начислената топлоенергия за имота е правилно определена, съответно коректно остойностена. За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 1930,03 лева – главница за доставена топлоенергия, 43,10 лева – главница за осъществено дялово разпределение, 324,42 лева – лихва за забава върху главницата за потребена топлоенергия и 10,59 лева – лихва за забава върху главницата за извършено дялово разпределение.