Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 29.04.2021, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 63/2021
Вид
Решение № 37
Подписан
29.04.2021
В сила
29.04.2021
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Разград , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600063 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 260005/ 15.12.2020 г., постановена по нох дело № 77/2019 г., РС-Кубрат признал подсъдимата П. Х. И. за виновна в това, че в периода 13.01.2017 г. - 31.01.2017 г. в Милано, гр. Локате ди Триулци, Република Италия, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у българския гражданин в. Н., живущ в гр. Локате ди Триулци, Република Италия, че е осиновена и живее в гр. Видин, Република България, че родителите й са починали при автомобилна катастрофа, че няма парични средства за прехрана и мобилен телефон, че получава неговите парични преводи в гр. Видин, че работи като фризьорка и има висше образование - специалност „Информатика“ и с това му е причинила имотна вреда в размер на 1 356.17 лв., представляваща левовата равностойност за 693.40 евро - престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът привел в изпълнението наложено наказание на подсъдимата П. Х. И. по нох дело № 75/2015 г. по описа на РС - Исперих, а именно – четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при първоначален общ режим.

Съдът осъдил подсъдимата П. Х. И. да заплати на В. С. сумата 1 352.13 лева, представляваща левовата равностойност на сумата 693.40 евро към датата на извършване на престъплението, обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.01.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата 400.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

1

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимата П. Х. И. да заплати в полза на ОД на МВР - гр. Разград сумата 295.62 лева разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - гр. Кубрат сумата 644.66 лева — разноски на съдебното производство, сумата 54.00 лева - държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С присъдата е постановено, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, веществените доказателства по делото:

ВД № 1 - Мобилен телефон, марка „ НОКИА“-101, с imei 1 - 354573/05/717804/0; imei 2-354573/05/717605/7 ;

ВД № 2 - Айфон-5, модел N E 489LL/А, серия № DGLKOR9FH1F, imei 013436005211967, да се отнемат в полза на държавата, след влизане в сила на присъдата, а на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените доказателства по делото:

СИМ карта на Б-Конект (Глобул), с № *** и СИМ карта на Теленор-В g., да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

Против присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв. Е.Н., действащ като упълномощен защитник на подсъдимата П. Х. И., с която присъдата се обжалва като неправилна и незаконосъобразна, с молба за отмяната й и постановяване на нова оправдателна такава.

В допълнителни съображения защитника изтъква, че от събраните по делото доказателства обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Изтъква се, че подсъдимата е неграмотна, тъй като има завършен само първи клас. Неправилно съдът приел, че същата е с основно образование, при липсата на документи за това. От заключението на назначената по делото СТЕ, не се установявало да е установявана връзка с пострадалия чрез някой от иззетите два мобилни апарата. Само по себе си получаването на парите от страна на подсъдимата не дава основание да се приеме, че обвинението е доказано. В показанията си пострадалия посочил, че никога не е разговарял с подсъдимата по телефона и не я е виждал в социалните мрежи, поради което нямало как да е измамен от нея.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Със жалбата не са е направени доказателствени искания.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимата адв. Е.Н. на посочените в жалбата и допълнителните съображения основания и със същите искания.

Защитника на подсъдимата адв. Д. Д. също подържа жалбата, с твърдението, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. От доказателствата по делото, включително и веществените такива, не се доказва наличието на комуникация между подсъдимата и пострадалия. Обвинението било изградено на основата на косвени доказателства, както и че подсъдимата е получавала пари без да има съзнание , че това е плод на нейна престъпна дейност.

Третият защитник на подсъдимата адв. С. Д. също подържа жалбата. Счита,че обвинението против подсъдимата не е доказано по несъмнен и безспорен начин, тъй като не са налице доказателства, че именно подсъдимата е контактувала с пострадалия, въпреки наличието на доказателства, че тя е получила парите. Твърди се, че първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради което се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В лично изявление подсъдимата И. заявява, че подържа становищата на защитниците й.

2

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание намира за справедливо.

Повереника на въззиваемия В. С. адв. Н. се присъединява към становището на прокурора.

В последната си дума подсъдимата И. заявява, че не се признава за виновна.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата П. Х. И. е *** г. в гр. ***, обл. Габрово, с българско гражданство, осъждана, безработна, неомъжена, но живуща на семейни начала със свидетеля Н. И. в ***.

През месец януари 2017 год. подсъдимата изпратила в социалната мрежа “Фейсбук“. покана за приятелство до свидетеля В. С., който е български гражданин, живущ от дълги години живее и работи в Италия - гр. Локате де Триулци.

В последвалата размяна на съобщения / чат чрез приложението месенджър/, подсъдимата споделила със С., че е безработна и живее в гр. Видин, че е осиновена, а през 2016 г. родителите й са загинали в автомобилна катастрофа и от тогава живее съвсем сама, няма мъж и деца. Няма приятели, защото всички я изоставили. Често казвала, че ще се самоубие, поради условията в които е принудена да живее. Обяснила също така, че финансовото й съС.ие е толкова тежко, че се наложило да заложи мобилния си телефон и с парите от залога да си плати тока. Разказала, че е завършила информатика, но работела като фризьорка, преди да остане без работа и без прехрана.

Трогнат от думите на сънародничката си, В. С. решил да й помогне и започнал да изпраща пари, като първоначално изпратил средства, за да си купи мобилен телефон. По телефон разговаряли само веднъж, за кратко, а впоследствие подсъдимата обяснила, че телефонът се развалил и че ще го остави за ремонт.

За да поддържа пострадалия в заблуждение, И. му изпратила и ксерокопие от „своята“ лична карта с имена П. Х. И., с № ***, със снимка на друга жена с ЕГН***. Така свидетелят продължил да й изпраща пари чрез системата за парични преводи „“Уестърн юниън“, като в периода от 14.01.2017 г. до 30.01.2017 г. с 8 броя разплащателни разписки изпратил различни суми в общ размер 693.40 евро, както следва:

С разписка № МТСИ 369-105-7403/14.01.2017 г. - 50.00 евро. С разписка № МТСИ 830-472-0715/16.01.2017 г. - 63.00 евро. С разписка № МТСИ 241-750-5695/19.01.2017 г. 52.00 евро. С разписка № МТСИ 687-408-1689/20.01.2017 г. -250.00 евро. С разписка № МТС1Ч 609-829-4505/23.01.2017 г. - 121.00 евро. С разписка № МТСИ ***/27.01.2017 г. - 52.50 евро. С разписка № МТОЧ 490-137-2137/30.01.2017 г. - 52.46 евро.

С разписка № МТСИ 587-183-7487/31.01.2017 г. - 52.44 евро.

Преводите били изплатени лично на подсъдимата П.И. в бюро на “Уестърн юнион“ в гр. Завет, след представяне на 10-цифрен код, от свидетеля С. И. Б., който работел в същия офис и се познавал лично с подсъдимата, тъй като живеели в един град, срещу подпис върху съответната бланка.

Подсъдимата И. и С. се уговорили да се срещнат на летището в гр. София след месец с цел да се опознаят, но тя не се явила.

Поради това, че изпратил определена сума в евро, С. огледал по-детайлно изпратеното му копие на лична карта и решил да се обади в т. нар. „кол център“ в централата на “Уестърн юнион“ в гр. Милано и оттам разбрал, че парите, които изпраща на И. не се получават в гр. Видин, където според обясненията й тя живеела, а в гр. Завет. После 3 тя го блокирала и в платформата “Фейсбук“, и той разбрал, че е измамен и сезирал компетентните органи като подал жалба.

В действителност подсъдимата П.И. живее в гр. Завет, обл. Разград, заедно със свидетеля Н. И. и семейството на сина си. Не е завършила информатика, не е работила като фризьорка, не е осиновена и родителите й не са починали при автомобилна катастрофа.

Изпратената на свидетеля лична карта, приложена към жалбата му, видно от писмо от ОДМВР-Видин, е издадена на 15.02.2013 г. от ОДМВР- Благоевград на лицето А. А. С.. От 15.02.2017 г. тази лична карта е със статут “унищожен“, поради причина “изтичане срок на валидност“. Не е установен български гражданин с имена П. Х. И. и ЕГН-***.

На 11.07.2017 г. по образуваното досъдебно производство в дома на подсъдимата П.И. в гр. Завет е извършено протокол за претърсване и изземване, при което за намерени и иззети:

ВД № 1 - Мобилен телефон, марка „ НОКИА“-101, с imei 1 - 354573/05/717804/0; imei 2-354573/05/717605/7 ;

ВД № 2 - Айфон-5, модел NE 489LL/А, серия № DGLKOR9FH1F, imei 013436005211967.

За това процесуално следствено действие е дадено разрешение от съответния съд и е съставен протокол.

По ДП е била назначена и извършена съдебна финансова експертиза, според заключението на която общият размер на изпратените от В. С. суми от 693.40 евро възлиза на 1 356.17 лева.

От заключението на изготвената по ДП съдебно-почеркова експертиза се установява, че поради графическа несъвместимост в строежа и състава на графическия материал в обектите е невъзможно да се отговори дали подписите в разписките за получаване на парични суми с №№ МТСЯЧ 369-105-7403; МТСМ 830-472-0715; МТСИ 241-750-5695;

МТСИ 587-183-7487: МТСИ 687- 408-1689; МТСИ 609-829-4505; МТСИ *** и МТСИ 490-137-2137 с изпращач В. С. са изпълнени от П. Х. И.. Вещото лице изрично отбелязва, че невъзможността да се отговори дали подписите - обекти на експертизата са изпълнени от едно и също лице и аргументирано да се извърши сравнителния им анализ не дава право да се изключи никоя от двете възможности: дали подписите са положени от П. Х.

И. или не са.

По делото е изготвена компютърно-техническа експертиза на иззетите мобилни телефони марка „Нокиа - 101“ и „Айфон-5“, модел № 4891Х/А0. За първото устройство е установено, че няма извършени обаждания нито входящи нито изходящи, както и кратки съобщения. Единствено имало вписано в телефонния указател лице отговаряща на името Иван с тел. Номер ***. За второто устройство е установено, че няма никакви данни за комуникация посочени в заданието на експертизата. Прегледани са кратки съобщения, телефонен указател, регистър на изходящи повиквания и регистър на входящи повиквания приложения “Вайбър“ и “Фейсбук“. Кореспонденцията в тези две приложения са с история от месец чай 2015 г. до датата на експертизата и няма данни за заличаване на комуникацията.

По делото е представена Епикриза от Военномедицинска академия-МБАЛ СофиКлиника по неврохирургия, видно от която подсъдимата е постъпила в болницата на 20.02.2017 г. и е изписана на 28.02.2017 г. В епикризата е посочено, че на 21.02.2017 г. е извършена оперативна интервенция на главата - парието-окципитална краниотомия в дясно и тотална ексцизия на тумор под ултразвуков контрол. Изписана е с подобрение и е препоръчан щадящ режим.