Определение № 25 от 08.01.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Добрич, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500839 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ №52-54 против разпореждане №5242 от 03.10.2023г. по ч.гр.д.№2531 по описа на Районен съд Добрич за 2023г. (електронно дело №20233230102531), в частта с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против длъжника Х. И. В., ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от 882,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2023 г. до 31.08.2023 г. по договор за потребителски кредит №7053316633, сключен на 13.07.2022 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД в развилото се производство по ч.гр.д.

№2531 по описа на Районен съд Добрич за 2023г. (електронно дело №20233230102531) е издадена Заповед №1127/03.10.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Х. И. В., ЕГН ********** от гр. Д., да заплати на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, следните суми: 4 358.55 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7053316633, сключен на 13.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023 г. до изплащане на вземането; 74.11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 1 от 15.03.2023 г. до 19.09.2023 г.; 172.05 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 882,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2023 г. до 31.08.2023 г. по договор за потребителски кредит №7053316633, сключен на 13.07.2022 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Действително не съществува законово ограничение за размера на договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.99 от ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005 г.

II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице. Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 41,13 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

2

Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5242 от 03.10.2023г. по ч.гр.д.№2531 по описа на Районен съд Добрич за 2023г. (електронно дело №20233230102531), в частта с която е отхвърлено заявлението на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ №52-54 за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против длъжника Х. И. В., ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от 882,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2023 г. до 31.08.2023 г. по договор за потребителски кредит №7053316633, сключен на 13.07.2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3