Решение № 444 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Варна, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500212 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба № 80855/31.10.2023г. от С. Д. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Г.“, № 11а, чрез адв. Ив.В., против решение № *************г. по гр.д. № **********г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу „В. и К.Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.“, № 33, представлявано от управителя В.В. иск за заплащане на сумата от 9 192.96лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца поради незаконно уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Решението в обжалваната част е неправилно, като противоречи на закона и задължителната практика на ВКС. Неправилно е прието от ВРС, че това, че не е работил в исковия 6-месечен срок може да се докаже само при представяне на регистрация на безработен в БТ и като не е представил доказателства за такава, исковата му претенция е неоснователна.

Моли се да бъде отменено в частта обжалваното решение и постановено друго, с което и тази му искова претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „В и К“-Варна ООД, 1 чрез юк Пл.В., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Фактът на оставане на Н. без работа остава недоказан.

Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на сторените разноски.

В срока за писмен отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба № 92194/06.12.2023г. от „В. и К.Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.“, № 33, представлявано от управителя В.В., чрез юк Пл.В., срещу решение № *************г. по гр.д. № **********г. на ВРС, в частта, в която е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на С. Д. Н.

ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Г. Г.“ №11а и Заповед №*************г. на Управителя на „В.и К. Варна“ ООД, в която то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; С. Д. Н.

ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Г. Г.“ №11а е възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност машинист, еднокофов багершофьор товарен автомобил при ответника „В.и К. Варна“ ООД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ и „В.и К. Варна“ ООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“П.“ №33 е осъдено да заплати на С. Д. Н. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Г. Г.“ №11а сумата от 145.92лв. обезщетение за неползвани два работни дни платен годишен отпуск за 2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.224 от КТ.

Неоснователно и в противоречие с материалния закон, приетите писмени доказателства и практиката на ВКС са изводите на съда, че уволнението е незаконно и че дружеството-работодател не е оборило твърдението на ищеца, че му се дължи обезщетение за 2 дни неползван отпуск.

Неправилно е решението на ВРС в тези части.

Моли се да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени.

Моли и за присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В писмен отговор на насрещната въззивна жалба С. Д. Н. ЕГН ********** от гр.

Варна, ул. „Г.Г.“, № 11а, чрез адв. Ив.В. оспорва насрещната въззивна жалба, намирайки я неоснователна.

ТПО е прекратено на 14.07.2021г., т.е. повече от година и два месеца след пенсионирането му на осн. чл. 69б, ал. 2 от КСО, при условията на т.н. „ранно пенсиониране“, считано от 06.05.2021г., така, че основанието за прекратяването му към момента не може да бъде на осн. чл. 328, ал. 1 ,т. 10 от КТ. Налице е злоупотреба с права от страна на работодателя. Насрещната въззивна жалба е неоснователна и по отношение на иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 от ГПК. Плащане не беше доказано по безспорен начин.

Моли се да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба.

Моли за разноските на въззивна инстанция.

Въззивникът поддържа становището си по спора по същество и в писмена защита и 2 допълнение към нея.

С определение № 14260/30.11.2023г. първоинстанционният съд е изменил решение № *************г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба С . Д . Н . ЕГН ********** излага, че е работил при ответника „В.и К. Варна“ ООД ЕИК ********* по безсрочен трудов договор № ************* на длъжността „Машинист, еднокофов багер - шофьор товарен автомобил" при пълно работно време 8ч. На 14.06.2022г. му било връчено предизвестие № *************г. за прекратяване на трудовото му правоотношение след изтичане на 30-дневното предизвестие, на осн.чл.326, ал.2 КТ и чл.326, ал.4 КТ вр.чл.328, ал.1, т.10 от КТ във връзка с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а на 14.07.2022г. му била връчена заповед № *************г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл. 328, ал.1, т.10 от КТ. Счита издадената заповед за прекратяване на ТПО за незаконосъобразна, а уволнението за незаконно, по следните съображения:

Не е придобил право на пенсия по смисъла на чл. 68 от КТ, в който случай е налице фактическия състав на чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Придобитото от него право на ранно пенсиониране по чл. 69, ал.2 от КСО изключвало възможността работодателят да упражни правото си по чл.328, ал.1, т.10 от КТ. При съпоставка на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ в действащата й редакция, както и съпоставка на разпоредбите на §4 (отменен), ал.1 от ПЗР на КСО, до 31.12.2015г., и на чл.696, ал.2, т.1 от КСО, се установява ло, че новите редакции преповтарят старите, като било прието, че с разпоредбата на §4 от ПЗР на КСО е създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим, както и че това било лично субективно право на работниците или служителите, което не можело да се упражни от другата страна в правоотношението работодателя, който не можел да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник или служител поради придобиване право на пенсия в хипотезата на §4 от ПЗР на КСО. С оглед на това, след като не отговарял на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, то ответникът-работодател незаконосъобразно го е уволнил на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Допълнителен аргумент било последващото законодателно изменение на чл.328, ал.1 от КТ, а именно създаването на новата т.10а, съгласно която работодателят може л да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и когато на работника или служителя е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО. Ако се възприеме тезата, че в чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. - и в хипотезите на т.нар. „ранно пенсиониране", а не само при придобиване на право на „пълна" пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО, то това последващо изменение на закона чрез въвеждането на новото основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от КТ не би било необходимо, при положение, 3 че и разпоредбата на чл. 68а от КСО установявала хипотеза на „ранно пенсиониране".

Налице била и злоупотреба с работодателска власт от страна на работодателя при издаване на процесната заповед. В периода от 25.04.2022г. до 01.05.2022г. за първи път от възникването на трудовото му правоотношение е бил въведен в списък на дежурните автомобили „ДАС /денонощна аварийна служба/". Досега никога не е бил въвеждан в този списък, поради това, че не му е било зачислено никакво МПС, а тъй като притежавал всички категории и сменял колегите си при нужда. На 27.04.2022г. или 28.04.2022г. по повод дежурството му възникнал спор с диспечерката З., понеже не бил уведомен, но задължен да се яви на работа, предвид възникнала авария. За конфликта бил уведомен прекия му ръководител. Непосредствено след инцидента той излязъл в платен годишен отпуск, разрешен със заповед №39611/*********г. за периода от *********г. до 08.06.2022г. По време на този отпуск, на 10.05.2022г., претърпял битова злополука и получил навяхване и разтягане на раменната става. Това наложило отсъствието му от работа в периода 10.05.2022г. до 12.06.2022г., като веднага след връщането му на работа му било връчено предизвестие № *************г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че работодателят е нарушил принципа на добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, тъй като чрез законово допустими средства се е домогнал до постигане на една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен работник, без да са налице законови основания за това. Позовава се на възникналия конфликт с диспечера З. по повод неуведомяването му, че е бил дежурен и следователно задължен да се яви на работа в случай на авария, в следствие на който е бил уволнен.

Прекратяването на ТПО е извършено и при нарушаване на забраната за дискриминация. В предприятието продължават да полагат труд по ТПО работници, които са придобили право на пенсия по чл.68 от КСО, както и право на пенсия в намален размер.

Един от тях бил И.К., който също отговарял на изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, но трудовото му правоотношение не е прекратено. Налице била дискриминация по признака „лично положение“.

Предизвестие №*************г. за прекратяване на трудовото ми правоотношение и заповед №*************г. са били подписани от неоправомощено лице.

Моли да се признае уволнението му, извършено със заповед №*************г. за незаконно и да се отмени; да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Машинист, еднокофов багер - шофьор товарен автомобил";, работодателят да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на процесното незаконно уволнение за 6 месеца, считано от деня, следващ датата на прекратяване в общ размер на 9192,96лв. /по 1532,16лв.за всеки месец/, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и работодателят да бъде осъден да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022г. за 2 дни в размер на 146лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира исторентите по делото разноски.

4

В срока по чл. 131 от ГПК „В.и К. Варна“ ООД ЕИК *********, чрез юк Пл. В. е подало писмен отговор, в който е заел становището, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорено е тяхното основание и размер.

Признава, че С.Д. Н. е изпълнявал длъжността „машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил" във „В. и К.Варна" ООД съгласно трудов договор № ***********г. На основание процесната заповед, на ищеца е било изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 5 дни и за 2022г.-12 дни или общо сумата от 1183.95лв. Полагаемият му се основен платен годишен отпуск за 2022г. е бил в размер на 24 дни-съгласно чл.23, ал.1 КТД. По време на действие на трудовия договор ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2, т.2 КСО, като към 14.07.2022г. е работил 19 години 3 месеца и 10 дни при условията на втора категория труд (при изискуеми 15 години) и е навършил 59 години и 10 месеца (при изискуеми 58 години и 10 месеца). Отговарял е на условията по чл.696, ал.2, т.2 КСО във връзка с чл.18б. ал.2. т.7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за работа при II категория труд. През 2022г. освен по отношение на ищеца, работодателят е реализирал правото си да прекрати трудовите договори и на други трима работници на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, а на четвърти е било връчено предизвестие за това, което предстояло да изтече.