Решение № 47 от 28.01.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2173/2024
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- Доротея Младенова Димова-Северинова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Русе, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20244520202173 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. Ц. П., срещу наказателно постановление №24-1882000327/24.07.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на И. Ц. П. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. На основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на същия са били отнети 10 контролни точки.
В жалбата бланкетно се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано и необосновано. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание с процесуален представител – адв. М. Д. от АК-Русе, с когото пледират наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Не претендират разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
1
На 27.05.2024 г., в гр. Русе И. Ц. П. управлявал лек автомобил- „Пежо Партнер” с рег.
№ Р7882ВТ. Свидетелите А. И. Л. и А. В. П. - служители при ОДМВР, 01 РУ Русе, изпълнявали служебните си задължения като около 20.30 ч на същия ден били в патрулния автомобил в района на пл. „А. Стамболийски“ гр. Русе. Полицейските служители изчаквали на знак „Стоп“ и пропускали движещите се по пътя с предимство, за да се включат в движението по бул. „Мидия Енос“. По бул. „Мидия Енос“ в същия момент се движел и управлявания от жалб. П. лек автомобил в посока от хотел „Брани“ към „Автогара-Юг“.
Още преди да се изравни с патрулиращия автомобил, а и в момента, в който лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, преминал непосредствено пред полицейския автомобил, полицейските служители забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Служителите на ОДМВР, 01 РУ Русе, последвали лекия автомобил на жалбоподателя, който направил обратен завой по бул. Мидия Енос, след което завил в дясно и навлязъл по ул. „Николаевска“ в гр. Русе. Жалб. П. започнал да дърпа обезопасителния си колан, за да го постави, като допуснал отклонение в траекторията на управляваното от него МПС – последователно в ляво и в дясно. Водачът на полицейския автомобил подал звуков и светлинен сигнал в резултат на който жалб. П. преустановил движението на управлявания от него автомобил и спрял, като качил предната дясна гума на автомобила на тротоара.
Св. Л. се легитимирал и извършил проверка, като установил допълнително, че автомобилът е с предна дясна гума на тротоара. В резултат на проверката констатирал, че водачът не използвал обезопасителния колан, с който автомобилът бил окомплектован, като в момента на извършване на проверката на ул. Николаевска жалб. П. вече бил с поставен обезопасителен колан и твърдял, че същият е бил поставен от него през цялото време - от момента на привеждане на автомобила в движение.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят А. Л. приел, че с поведението си жалб. П. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 630581/27.05.2024 г., който бил подписан от последния с възражения. На 29.05.2024 г. жалб. П. депозирал молба Вх.№ УРИ 188200-2905/29.05.2024 г., с оглед процесния случай, в която възразил, че е коригирал стегнатостта на обезопасителния си колан, а полицейският служител вероятно е бил заблуден, че е без поставен такъв.
Въз основа на съставения АУАН, Началник Сектор в ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева. На основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на същия са били отнети 10 контролни точки.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – копие на АУАН № 630581, копие на Наказателно постановление № 24-1882000327/24.07.2024 г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР РУСЕ, РУ 01 РУСЕ, копие на становище № 10286/21.06.2024 г., копие на молба № 2905/29.05.2024 г., копие на сведение 2 бр., Справка за нарушител/водач/, копие на жалба, копие на известие за доставяне, заверени копия от заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. и удостоверение №336р-27697/2024 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите А. И. Л., А. В. П. и Б.
Ш. Ш..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л. и П.. Същите излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.
Показанията им са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелите 2 точно и ясно описват в кой момент са възприели нарушението, избрания начин и момент на подаване на сигнал на водача за спиране, възприетото от водача поведение – по дърпане на колана, промяна на траекторията на автомобила, управляван от него и начина на констатиране на нарушението му, възраженията на водача. Св. Л. прецизно отразява и констатациите си, респ. установените фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото производство като ги възпроизвежда пред съда убедително. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи.
Съдът даде вяра и на показанията на св. Ш. отчасти, като счете, че допринасят за изясняване част от релевантните факти. Въпреки заинтересованост на същия от крайния изход в производството (предвид близките му отношения и материалната му зависимост от жалбоподателя – заплащал за извършвани от него ремонтни услуги), съдът ги прецени като надлежно доказателство в частта, в която той описва времето и мястото на деянието, както и частично относно обстоятелствата на проверката, извършена от полицейските служители. В останалата си част казаното от негова страна беше изключено от доказателствената съвкупност. По-конкретно съдът не възприе изложеното в съдебно заседание относно факта, че жалб. П. е поставил обезопасителния си колан още преди да приведе в движение лекия автомобил. Свидетелят не си спомня никакъв друг факт във връзка с процесния случай освен посочения, което само по себе си е абсолютно житейски нелогично. Свидетелят се е возил на задната седалка на лекия автомобил на мястото зад предната пасажерска седалка.
Не помни да е възприел полицейския автомобил на бул. „Мидия Енос“, нито звуковия и светлинен сигнал, подаден от патрулиращия автомобил, нито качването на предната гума на автомобила на тротоара, но си спомня, че водачът не е включил светлините на автомобила, въпреки, че е бил вътре и не е слизал от същия и че е имало „разправия“ при извършването на проверката на ул. „Николаевска“, като не си спомня за какво е била тя. В обобщение, в тази си част, показанията на св. Ш. бяха изключени от доказателствената съвкупност като противоречиви, неправдоподобни и преднамерено дадени за оневиняване на жалб. П..
Освен изрично посочените, останалите доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Действително ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС) В подкрепа на така възприетото от съдът становище може да се достигне и при последователно историческо тълкуване на нормата на чл. 189 от ЗДвП и разпоредбата на т. 7 от ППВС №10/1973 г. Презумптивната доказателствена сила на АУАН по ЗДвП е въведена с приемането на закона т.е. след 3 задължителното тълкуване на ЗАНН, съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т. 7 от постановлението е неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления. Така следва да се приеме, че при констатираната колизия между разпоредбата на ЗДвП и тази на т. 7 от ППВС № 10/1973 г. приоритетно следва да се прилага законовия текст, като по отношение на нарушенията по ЗДвП следва да се счита, че разпоредбата на ППВС мълчаливо е изгубила сила.
Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила, които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/459742f0-2d5d-408b-989c-14a4971fe541