Решение № 1459 от 26.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1459 гр., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Б. В. при участието на секретаря Ц. Б. Т. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110133746 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявени от „.” ЕАД с ЕИК ., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Н. М. Г. с ЕГН ********** /в качеството му на наследник на Н. С. Г./ за осъждане да заплати сумите: 808,31 лева главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2019г. – 01.04.2021г. за потребление в имота ап. 9, находящ се в гр., ж.к. ., бл. ., вх. А, ет. 3, аб. № ., както и 128,80 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 04.08.2022г., също сума за дялово разпределение от 01.08.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 56,45 лева, ведно с мораторна лихва 11,27 лева за периода 31.08.2019г. – 04.08.2022г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на исковата молба и разноски в настоящото производство.

Ответникът в законния срок представя отговор, с който прави възражение за изтекла погасителна давност за начислените за периода от 01.05.2019г. до 01.05.2020г. вземания.

Признава исковете за периода м. 05. 2020г. – м.04.2021г. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Ответникът в хода на делото е извършил плащане в размер на 703,38 лева на 12.09.2023г.

/като исковата молба е подадена на 19.06.2023г., а с Определение от 31.07.2023г. е конституиран Н. Г. като ответник/.

В хода на делото ищецът признава плащането и моли съдът да се произнесе при признание на иска, а ответникът иска исковете да бъдат отхвърлени за периода, който претендират, че са погасени по давност.

1

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира иска за частично основателен. С факта на плащането на 703,38 лева се погасяват частично претенциите.

Тук е мястото да се посочи по отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, че съдът даде указание в доклада, че ответната страна не сочи доказателства за размера на същото, но рамките на съдебното дирене не бяха поискани, респективно събрани доказателства за това. Така възражението е неоснователно като недоказано по размер. Същественото в случая е, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.

Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Отделно вземанията са главни и акцесорни, като за последните текат различни срокове и в процесния период размерът на законната лихва е променян и начисляването й е спирано – все факти, за установяването на които се изискват специални знания /например счетоводна експертиза/, с които съдът не разполага. Ето защо възражението подлежи на отхвърляне.

С частичното плащане следва да се определи кои части от вземането се погасяват. Според настоящия състав следва да се приложи редът на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, според който при няколко еднакво обременителни задължения с частично плащане се погасява най-старото.

Ето защо платените 703,38 лева следва да се извадят от дължимата главница и така остава дължима сумата от 104,93 лева. Същата ще бъде присъдена да бъде заплатена ведно със законна лихва не от предявяване на иска, а от конституирането на ответника като страна по делото – от 31.07.2023г. Останалите вземания се дължат както са предявени.

Съдът констатира, че в хода на делото има технически пропуск и не е събрана дължимата държавна такса. Същата е в размер на 150,00 лева и се дължи от ищеца, като на основание чл. 77 ГПК съдът ще осъди ищеца да ги заплати с настоящото решение.

По разноските

С оглед изхода на спора и при заявените претенции страните си дължат разноски по съразмерност. Съдът приема, че ищецът е сторил такива в размер на общо 250,00 лева /150,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ , от които по съразмерност ще бъдат присъдени 75,00 лева.

Ответникът е сторил разноски за 800 лева адвокатско възнаграждение. Преди преценката за съразмерност съдът дължи обсъждане на направеното от ищеца възражение за прекомерност 2 на същото. За решаване на този въпрос съдът взема предвид комплексно обстоятелствата по делото: цена на иска, ниво на правна сложност, брой проведени съдебни заседания, а не каквито и да е тарифи с номинални стойности по цена на исковете, тъй като същите не отразяват принципа на справедливостта /защото има дела с нисък материален интерес и висока правна сложност и множество събрани доказателства и процесуални усложнения и обратно – дела с много висок материален интерес и ниска правна сложност/. Така при наличните данни имаме общ претендиран размер от 1004,83 лева, изключително ниска правна сложност заради типовото производство и много кратка продължителност на процеса – едно единствено заседание, на практика – никакви събрани други доказателства освен писмените такива. Ето защо адвокатското възнаграждение е прекомерно – уговорено над нормално дължимото в конкретния случай. Според настоящия състав следва да се определи 300 лева, като в останалата част възнаграждението е прекомерно.

От така дължимото възнаграждение 300 лева по съразмерност се дължат 210,00 лева, които ще бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД Н. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр., ж.к. ., бл. 83, вх. Д, ет. 2, ап. 95, ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД с ЕИК . сумите: 104,93 /сто и четири лв. и 93 стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 31.07.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдения размер до пълно предявения такъв от 808,31 лева като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото, също ДА ЗАПЛАТИ сумите 128,80 /сто двадесет и осем лв. и 80 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 04.08.2022г., сума за дялово разпределение от 01.08.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 56,45 /петдесет и шест лв. и 45 стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 31.07.2023г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва 11,27 /единадесет лв. и 27 стотинки/ лева за периода 31.08.2019г. – 04.08.2022г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Н. С. Г. за изтекла погасителна давност като НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „.“ ЕАД с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева дължима държавна такса.

ОСЪЖДА Н. С. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД с ЕИК . сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „.“ ЕАД с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Г. сумата 3

210,00 /двеста и десет/ лева разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4