Решение № 1814 от 11.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1814 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20244110103713 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и искане за отмяна на нотариален акт за собственост, с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са собственици на по ½ идеална част от недвижими имоти, намиращи се в землището на ***, представляващи ниви, подробно описани в исковата молба. Сочи се ,че собствеността върху имотите е възстановена на наследниците на В.В.П., с Решение на ПК от 14.01.1997г. Излагат се твърдения, че ищците са наследници на В.В.П., а дъщерята на наследодателя Й.В.Г. е направила отказ от наследството, оставено от В.П. Ищците заявяват, че с Решение от 14.10.2019г правото на собственост върху имотите, описани в т.5 и т.6 е възстановено на наследниците на А.В.П.

Ищците заявяват, че процесните имоти са придобили на основание наследство и давност от В.П., починал 20.02.1973г. и А. П., починала 27.10.1974г. Ищците заявяват, че винаги са считали имотите за свои, защото са знаели за отказа от наследство на Й.Г. Твърдят,че нейният наследник К. Ж.Г.е знаел за отказа от наследство на Й.Г.и не е оспорвал, че ищците са собственици на имотите. Ищците заявяват, че след възстановяване на собствеността върху имотите, те обработвали същите, първоначално чрез сина на Е. П., а впоследствие чрез отдаване под аренда на различни арендатори. Ищците твърдят, че с нотариален акт за дарение *** В.С.Г. е дарила на П. М. К. 1/6 ид.част от описаните имоти. С нотариален акт *** Ж.К. Г. и С.К. Г. са продали на П. М. К. 2/6 идеални части от описаните имоти. С нотариален акт за дарение *** П. М. К. е дарил на К. М. М. 1/6 идеална част от процесните 1 имоти. С нотариален акт *** П. М. К. е продал на К. М. М. 2/6 идеални части от процесните имоти. Ищците считат, че горепосочените сделки не прехвърлят право на собственост защото праводателите по тях не са притежавали собствеността от имотите, предмет на договорите. Ищците отправят искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по ¼ всяка от тях идеална част от процесните имоти, както и да бъдат отменени нотариалните актове за дарение и покупко-продажбанотариален акт за дарение *** и нотариален акт *** Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответникът счита искането за отмяна на посочените нотариални актове за процесуално недопустимо.

Ответникът сочи, че Й.Г. е починала на 22.10.1996г., а процесните имоти са възстановени с Решение на ПК от 14.01.1997г., след смъртта на Й.Г., поради което отказът й от наследство е невалиден по отношение на тези имоти, които представляват новооткрито наследство.

Ответникът оспорва твърденията на ищците, че са придобили имотите по давност. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С определение от 19.03.2025г., съдът по искане на ответника, е допуснал привличане и конституирал П. М. К. в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

Третото лице-помагач заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С решение от 14.01.1997г. на ПК гр.В.Търново е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на ***, а именно: нива от 5,500 дка в местност *** С решение от 14.01.1997г. на ПК гр.В.Търново е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на ***, а именно: Изоставена нива от 6,470 дка, местност „***

Видно от удостоверения за идентичност на имена В.В.П. и В.В./К.П. са имена на едно и също лице; А. Я. П. и А.В.Я. П. са имена на едно и също лице.

С нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя *** Ж. К. Г. и С. К. Г. продават на П. М. К. 2/6 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 4003 кв.м в местност ***

С нотариален акт за дарение на земеделски земи *** В. С. Г. дарява на П. М. К. собствената си 1/6 идеална част от десет имота в землището на ***, сред които процесните.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** П. М. К. продава на К.

М. М. 2/6 идеални части от процесните имоти.

С нотариален акт за дарение на земеделски земи *** П. М. К. дарява на К. М. М. по 1/6 идеална част от горепосочените шест недвижими имота в землището на ***.

По делото са представени скици и данъчни оценки на процесните имоти.

Видно от удостоверение за наследници А. Я. П. е починала на 27.10.1974г., като 2 нейни наследници по закон са: Й. В. Г. -дъщеря, починала на 22.10.1996г. и Д. В. В. -дъщеря.

Наследник по закон на Й. В. Г. е Ж. К. Г., починал на 21.09.1994г., чиято съпруга е М. Д. Г., починала на 08.04.2019г и син К. Ж. Г., починал на 24.08.2023г. Наследници по закон на К. Г. са: съпрга В. С. Г. и синове Ж. К. Г. и С. К. Г. Наследници по закон на Д. В. са нейните дъщери Е. А. П. и А. А. И..

По делото са представени договори за отдаване под наем на процесните земеделски земи, сключени с наемател ЗП Д. Л. И. и „***.

По делото е представено пълномощно с упълномощители Е. А. П. и А. А. И., с което И. П. И. е упълномощен да сключва договори за наем и аренда на процесните земеделски земи в землището на ***, посочени в пълномощното.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Л. И. , М.

А. И. и И. П. И. Свидетелката И., разпитана каза, че тя е регистрирана като земеделски производител и обработва процесните земи в ***, като от 2008г. е сключвала договори за отдаване под наем на земеделски земи, а рентата изплащала на лицето И. И., който бил пълномощник на ищците Е. и А.. Няколко години я изплащала лично на ищците.Свидетелката заяви, че К. Г. не е предявявал претенции за имотите, като от него знаела, че имотите са на лелите му Е. и А.. Пред свидетелката К. Г. бил заявил, че баба му се била отказала от наследството на имотите в полза на нейната сестра. Свидетелката заяви, че И. И. -синът на Е. подписвал договорите за наем от страна на наемодател. Свидетелят М. И. разпитан каза, че процесните имоти наемали с неговата бивша съпруга Д. И. и рентата получавали двете ищци. Според свидетеля, К. Г. не е предявявал претенции към процесните ниви, понеже имало отказ от наследство. Сидетелят И. И. разпитан каза, че от 2008г е сключвал договорите за наем на процесните имоти със ЗП Д. И, като бил упълномощен от майка си Е. и леля си А. да сключва договорите за наем на земеделските земи.

Първоначално, след като била възстановена собствеността върху имотите, свидетелят няколко години лично обработвал имотите и от 2008г. ги отдавали под наем на свидетелката Иванова. В съдебно заседание свидетелят посочи договорите за наем, които е подписвал за „наемодател“.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове за собственост са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това. С оглед твърденията в исковата молба и становището на ответника се установява наличие на правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост на посочените идеални части от процесните имоти, което обосновава и наличие на правен интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Разгледани по същество исковете по чл.124 ал.1 от ГПК са неоснователни по следните съображения:

3

За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е необходимо ищците по безспорен начин, с пълно доказване да докажат своето право на собственост.

От събраните по делото доказателства се установи, че с Решения на ПК от 14.01.1997г. е възстановена собствеността върху процесните имоти, които представляват земеделски земи в землището на *** на наследниците на А. В. П., починала на 27.10.1974г.

Ищците по делото са наследници по закон на А.В.П.,като ищците са дъщери на нейната дъщеря Д.В.В., починала на 07.02.2010г. Другата дъщеря и наследник по закон на А.В.П. е Й.В.Г., която е починала на 22.10.1996г. Нейни наследници по закон са праводателите на ответника по процесните договори за продажба на земеделски земи и за дарение на земеделски земи- Ж.К. Г., С.К. Г. и В.С.Г., които от своя страна са наследници по закон на К.

Ж.Г., починал на 24.08.2023г.-внук на Й.В.Г. След смъртта на А.В.П. нейните две дъщери наследяват по равни части собствеността върху притежаваните от нея земеделски земи, които са предмет на настоящото производство. Спорен момент по делото е относно наведените твърдения ,че едната дъщеря на наследодатела, а именно Й.В.Г.е направила отказ от наследството, оставено от нейната майка. По делото не се установи по безспорен начин да е вписан отказ от наследство, направен от Й.Г., но следва да се посочи, че при направен отказ от наследство същият няма действие спрямо «новооткрито наследство».

Процесните имоти, доколкото са били одържавени преди смъртта на наследодателя, но собствеността върху тях е възстановена след нейната смърт, представляват «новооткрито наследство» и отказът от наследство няма действие за тях.

На следващо място, от страна на ищците са наведени твърдения за придобиване на процесните идеални части по давностно владение.

Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещно-правният ефект на давността, като е необходимо владелецът да се позове на нея. Това може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по чл.587 от ГПК. Владението по законова дефиниция е упражняване на фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака-обективен и субективен, като от обективна страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да държи вещта като своя собствена. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя носител/. Владението по смисъла на чл.68 от ЗС се дефинира като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни права в даден момент, те упражняват тяхното съдържание. От своя страна правото на владение произтича от притежание на вещно право, като неупражняването на вещни права или част от тях, вкл. и на правото на владение не води до изгубването или погасяването им и 4 във всеки момент собственикът може да предяви иск за защитата им. Владението е налице, когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот, без притежание на вещно право. Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). При наследствени имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.