Решение № 585 от 26.11.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Русе, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201616 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Вуелта България” ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 18-001838/16.07.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е неправилно. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че дружеството не е извършило описаното в АУАН нарушение, тъй като посоченото предписание е било обжалвано пред Административен съд – Русе и към датата на издаване на наказателното постановление е имало постановено решение, с което даденото предписание е било отменено. Твърди се, че не е възникнало трудово правоотношение с Владислав Виденов, тъй като той не е полагал труд в магазин „Веломастерс“ в град Русе и не е установено дали изобщо и кога точно е възникнало трудовото правоотношение, докога е съществувало и какво е било неговото съдържание.

Оспорва се приложения по преписката Трудов договор с Виденов, тъй като същият не носи подпис на законния представител на дружеството. Твърди се, 1 че не е вярно, че предписанието не е изпълнено, защото е било обжалвано, а единствената причина за неговото неизпълнение е невъзможността за изпълнение на дадените предписания, поради тяхната неяснота и неустановеност на правните последици, произтичащи от тях. На следващо място се посочва, че е налице пълна неизясненост в НП досежно нарушението, за което е санкционирано дружеството, тъй като в същото са визирани няколко нарушения, без те да са описани с всичките им обективни белези и във връзка с фактическите твърдения в наказателното постановление, че констатираното нарушение не е отстранено, не става ясно за кой срок и от кой орган е даден срокът, като според дружеството жалбоподател има пряко отношение към сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Инвокират се доводи, че е налице противоречие между установените факти и правната квалификация на нарушението, тъй като в НП се сочи, че наказанието се налага на основание чл. 415, ал. 5 КТ, която разпоредба визира неизпълнение на наложена от контролен орган принудителна административна мярка, а същите са лимитативно посочени в чл. 404, ал. 1 КТ и в НП не е описано, коя точно мярка не е изпълнена. Твърди се нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. На последно място се излагат съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН и като не е изложил подробни мотиви, защо е приел, че случаят не е маловажен е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 53 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. Във връзка с доводите в жалбата, касаещи обжалването на предписанието се застъпва тезата, че съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ обжалването на предписанието не спира неговото изпълнение и предвид това, че самото дружество не твърди, че е изпълнило предписанието, то няма спор, че е осъществен състава на нарушението. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

2

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу дружеството жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-001838 от 22.06.2021г., за това, че на 16.06.2021г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено с протокол с изх. № ПР2010847 от 12.03.2021г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да начисли трудово възнаграждение за отработените дни през месец март 2020 на В. И. В., като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 29.03.2021г., включително. Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 30.03.2021г.

Даденото предписание е било оспорено по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ, но изпълнението не е било спряно от съда.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не е депозирало възражение срещу съставеният АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

3

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно неизпълнението да даденото на дружеството предписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат 4 за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, че е налице пълна неизясненост на нарушението и същото не е описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН. Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, какво конкретно предписание не е изпълнило дружеството жалбоподател, а именно дадено задължително предписание № 2 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР2010847 от 12.03.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това работодателят да начисли трудово възнаграждение за отработените дни през месец март 2020г. на В. И. В.. Изрично е посочен и срокът в който същото е следвало да бъде изпълнено – до 29.03.2021г. и конкретната дата на нарушението – 30.03.2021г.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Не е налице твърдяното противоречие между установените факти и правната квалификация на нарушението. Без опора в материалите по делото е твърдението, че в НП е посочено, че наказанието се налага на основание чл.

415, ал. 5 КТ. Изрично в наказателното постановление е посочено, че наказанието се налага на основание чл. 415, ал. 1 КТ, а посочената разпоредба на чл. 416, ал. 5 КТ касае материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписание.

Съгласно чл. 405, изр. 2 КТ обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка. В случая са налице доказателства, че процесната мярка е била обжалвана, но не са налице такива за произнасяне на съда по реда на чл. 166, ал. 4 АПК и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение не е било спряно с акт на съда, т.е. предписанието е подлежало на изпълнение в определения от контролните органи срок.

5

Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на нарушение по чл. 415 КТ. За реализиране административнонаказателна отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и едновременно с това, неизпълнението на предписанието не се и оспорва от страна на дружеството жалбоподател.

Задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с адресат дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател и същото е следвало да бъде изпълнено до 29.03.2021г., като към датата на съставяне на АУАН от доказателствата по делото не се установява, същото да е било изпълнено. Не са представени доказателства, същото да е изпълнено и към датата на приключване на производството по обжалване на наказателното постановление.

Законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата на чл. 405 КТ, доколкото по своята същност даденото предписание от страна на контролните органи, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.