Определение № 110 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502745 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, против Определение № 14115 от 15.10.2025г., постановено по гр.д. № 9147/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е прекомерен, тъй като делото е с ниска правна и фактическа сложност, приключило е в едно съдебно заседание без явяване на процесуалния представител на ищеца и е постановено решение при признание на иска, поради което хонорарът следва да бъде определен под минимума по Наредба 1 на основание Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС и решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

В предоставения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея, в който се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и правилно е намалено под предвидения в наредбата минимум при съобразяване на Решенията по дела С-94/2004 и С-202/2004, С-427/2015 и С-428/2016 на СЕС, С-438/2022.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от С. В. В., ЕГН **********, против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, обективно евентуално съединени искове за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 203259, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване недействителността на клаузата на чл.10, ал.1 и клаузата на чл. 10 ал.2 от договор за кредит № 203259, на основание чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

С влязло в сила решение, постановено по реда на чл.237 от ГПК поради признание на иска от страна на ответника, е уважен предявеният главен иск и в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 657.44 лева с ДДС.

Постъпила е молба №76416/09.09.2025г. от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение под минимума по наредбата по съображения в релевираното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност.

С обжалваното определение № № 14115 от 15.10.2025г., молбата е оставена без уважение.

Определението е правилно.

Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В конкретния случай присъденото адвокатско възнаграждение е в минимума по наредбата и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси. Правилно е съобразено, че възнаграждение за 2 останалите предявени искове не следва да се кумулира поради обусловения им характер, доколкото защитата по тях практически се припокрива с тази по главния иск. Действително делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела и същото е приключило в едно съдебно заседание без явяване на страните, но при отчитане обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита – подготовка и подаване на искова молба, подробна молба по същество и по чл.80 от ГПК, отговор на молба по чл.248 от ГПК и отговор на частна жалба, съдът намира, че определеният от съда размер от 657.44 лева с ДДС, не се явява завишен, поради което и не са налице предпоставки за редуцирането му.

Поради идентичност в изводите на двете първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено. инстанции

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14115 от 15.10.2025г., постановено по гр.д. № 9147/2024 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502745 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, против Определение № 14115 от 15.10.2025г., постановено по гр.д. № 9147/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е прекомерен, тъй като делото е с ниска правна и фактическа сложност, приключило е в едно съдебно заседание без явяване на процесуалния представител на ищеца и е постановено решение при признание на иска, поради което хонорарът следва да бъде определен под минимума по Наредба 1 на основание Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС и решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

В предоставения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея, в който се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и правилно е намалено под предвидения в наредбата минимум при съобразяване на Решенията по дела С-94/2004 и С-202/2004, С-427/2015 и С-428/2016 на СЕС, С-438/2022.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от С. В. В., ЕГН **********, против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, обективно евентуално съединени искове за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 203259, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване недействителността на клаузата на чл.10, ал.1 и клаузата на чл. 10 ал.2 от договор за кредит № 203259, на основание чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

С влязло в сила решение, постановено по реда на чл.237 от ГПК поради признание на иска от страна на ответника, е уважен предявеният главен иск и в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 657.44 лева с ДДС.

Постъпила е молба №76416/09.09.2025г. от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение под минимума по наредбата по съображения в релевираното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност.

С обжалваното определение № № 14115 от 15.10.2025г., молбата е оставена без уважение.

Определението е правилно.

Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В конкретния случай присъденото адвокатско възнаграждение е в минимума по наредбата и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси. Правилно е съобразено, че възнаграждение за 2 останалите предявени искове не следва да се кумулира поради обусловения им характер, доколкото защитата по тях практически се припокрива с тази по главния иск. Действително делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела и същото е приключило в едно съдебно заседание без явяване на страните, но при отчитане обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита – подготовка и подаване на искова молба, подробна молба по същество и по чл.80 от ГПК, отговор на молба по чл.248 от ГПК и отговор на частна жалба, съдът намира, че определеният от съда размер от 657.44 лева с ДДС, не се явява завишен, поради което и не са налице предпоставки за редуцирането му.

Поради идентичност в изводите на двете първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено. инстанции

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14115 от 15.10.2025г., постановено по гр.д. № 9147/2024 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________