Решение № 1087 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 622/2021
- Вид
- Решение № 1087
- Подписан
- 18.06.2021
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28 ал.7 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1087 гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500622 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ИВ.
АНГ. АНГ. И АНГ. ИВ. АНГ. , чрез адв.Б. против Решение № 261718 от 17.12.2020 година, постановено по гр.дело № 3921/2019 година на ВРС, с което е било прието за установено в отношенията между страните - от една страна Й. Д. ПР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.24, М. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.24, П. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.22, К.Й. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. Чайка бл.7, вх.Б, ап.18, Г. СТ.
Д., ЕГН **********, гр. Варна, ***, ет.7, ап.41, Д. СТ. Д., ЕГН **********, гр. София, ***, Р. Д. ШЮЛЮШ.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, м. Ментеше -1 № 684(конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. Иван Д.
Шюлюшев, ЕГН **********) и К. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, и от друга страна - АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, вх.9, ап.123 и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, вх.9, ап.123, че ответниците АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, не са собственици на 577/699 кв.м. идеални части от реална част 1 с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, кв. "Владислав Варненчик", СО „Ментеше“, целият с площ 699 кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори
***,***, ***, ***,
***, ***, *** и граници на реална част с площ 578 кв.м.: ПИ с идентификатори ***, 358, 356, 1711, 9509, другата част от ПИ 354, която реалната част с площ 578 кв. е оградена със зелен цвят на скица №15-309089/08.04.2019г. на СГКК Варна, приложена към молба от 22.04.2019г. на л. 42 от делото, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК; с което е бил отменен 1н.а. №82, том I, дело №3962/18.10.2016г., на нотариус Веселин Петров, с рег. № 205 при РС - Варна, в частта, в която АНГ. ИВ.
АНГ., ЕГН ********** и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, са признати за собственици по наследство и давност на 577/699 кв.м. идеални части от реална част с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, кв. "Владислав Варненчик", СО „Ментеше“, целият с площ 699 кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори
***,***, ***, ***,
***, ***, *** и граници на реална част с площ 578 кв.м.: ПИ с идентификатори ***, 358, 356, 1711, 9509, другата част от ПИ 354, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК; с което са били осъдени АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, вх.9, ап.123 и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, вх.9, ап.123, да заплатят на К.Й. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. Чайка бл.7, вх.Б, ап.18, сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; с което са били осъдени АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ***, вх.9, ап.123 и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, вх.9, ап.123, да заплатят на Й. Д. ПР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет.
3, ап.24, М. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.24, П. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.22, К.Й. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. Чайка бл.7, вх.Б, ап.18, Г. СТ. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ***, ет.7, ап.41, Д. СТ. Д., ЕГН 2
**********, гр. София, ***, Р. Д. ШЮЛЮШ., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, м. Ментеше -1 № 684(конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. Иван Д. Шюлюшев, ЕГН **********) и К. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Хан Пресиян №25, сумата от 577,83 лева (петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за държавни такси, съдебни удостоверения и депозит вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата против съдебното решение се излага, че то се явява недопустимо, предвид предходно произнасяне на съда между страните по същия въпрос; в условията на евентуалност се излага, че то е неправилно и не почива на наличните доказателства.Излага се, че ищците нямат интерес от предявяването на такъв иск, с оглед нормата на чл.28 ал.7 ППЗСПЗЗ и доколкото е налице вече влязъл в сила акт на съдилищата по този въпрос, претенциите се явяват недопустими.Излага се още, че решението, с което съдът е отменил и КНА се явява недопустимо и неправилно, като се излага, че не е налице идентичност между имотите, предмет на спора.Настоява се атакувания съдебен акт първо да се обезсили, а в условията на евентуалност да се отмени.
В срока по чл.263 ГПК, чрез адв.К. въззиваемите страни намират, че решението се явява правилно и молят то да се потвърди.Според отговора против въззивната жалба е налице интерес от исковите претенции, с оглед поведението на ответниците, като смущаване правото на собственост на ищците.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не се явяват, но чрез адв.Б. поддържа въззивната си жалба и молят съда да я уважи.За целта адв.Б. депозира и писмена защита, в която навежда аргументи.
Въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, нито се представляват.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен Й. Д. ПР., ЕГН **********, М. СТ. ПР., ЕГН **********, П. СТ. ПР., ЕГН **********, К.Й.
3
Т., ЕГН **********, Г. СТ. Д., ЕГН **********, Д. СТ. Д., ЕГН **********,
Р. Д. ШЮЛЮШ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м. Ментеше 1-684 (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. Иван Д. Шюлюшев, ЕГН **********) и К. Д. Й., ЕГН ********** срещу АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 577/699 идеални части от реална част с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, кв. "Владислав Варненчик", СО „Ментеше“, целият с площ 699 кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори ***,***,
***, ***, ***, ***,
*** и граници на реална част с площ 578 кв.м.: ПИ с идентификатори ***, 358, 356, 1711, 9509, другата част от ПИ 354, която реалната част с площ 578 кв. е оградена със зелен цвят на скица №15- 309089/08.04.2019г. на СГКК Варна, приложена към молба от 22.04.2019г., както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт №82, том I, дело №3962/18.10.2016г., на нотариус Веселин Петров, с рег. № 205 при РС - Варна, с който ответниците са признати по наследство и давност на 577 кв.м. идеални части от ПИ ***, реална част от 578 кв.м., целият с площ 699 кв.м.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Г.П.Д., починал на 27.11.1948 г., като посочват подробно наследствените си права в наследството на починалия. Излага се, че родителите на Г. П. са притежавали нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад Ментешето“ , гр. Варна, като през 1910 г. са разпределили имотите си между децата и тя е предоставена на наследодателя П.. Последният е владял нивата повече от 20 години до смъртта си през 1948 г. и я придобил по давност. По-късно същата била внесена в ТКЗС по силата на Примерен устав на ТКЗС. Твърди се, че с решение №745/11.10.2000 г. на ПК Варна, на н-ците на Г. Д. е признато правото на собственост върху нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад Ментешето“, гр. Варна (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ, представляваща имот №53 по плана на стари имотни граници на м-ст „Ментеше“ от 1997 г. Сочи се, че със заповед №РД-1-7706/15.12.2003 г. на областен управител е одобрен ПНИ на СО „Ментеше“, съобразно който в бивш имот №53 попадат няколко имота вкл. реална част с площ от 578 кв.м. от ПИ 354 по КП 1977 г. и ПНИ 2003г. целият с площ от 699 кв.м., който е с ПИ идентификатор № *** по КККР на гр.Варна. Твърди се, че този имот се владее без основание от ответниците. Сочи се, че с влязло в сила решение по гр. д. № 8270/2006 г. на ВРС, е уважен отрицателен установителен иск срещу ответниците за 578 кв.м. реална част от ПИ 354.
Обосновават интерес от предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че въз основа на нотариален акт №82/2016 г. ответниците се легитимират като собственици на идеални части от имота и искат отмяна на този нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че междувременно ищците са предприели действия за получаване на скица и заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, 4 с която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с площ от 578 кв.м. от ПИ идентификатор № ***. Предприели действия за изменение на КККР, която била препятствана от ответниците.
Сочи се, че процедурата по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не е завършена, което обосновава интереса им от предявяване на установителния иск. По тези съображения се настоява за уважаване на така предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците АНГ. ИВ. АНГ. и ИВ. АНГ. АНГ., в който излага становище за недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Поддържа се, че ищцата не е доказала правния си интерес, поради това че чл.28. ал.7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ не допуска възстановяване на новообразувани имоти в съсобственост с бивши собственици и ползватели с трансформирани права, каквито са ответниците за 122/699 кв.м. от имота. Настоява, че реална част от имота не съществува, поради което е недопустим иска. Подчертава се, че с предявения иск няма да бъде постигнат целеният от ищците резултат, тъй като същите са вписани като собственици на ид,ч. от имота по н.а №155/2005 г., който не е отменен и в тяхна полза има издадена заповед на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, която също не е отменена. Сочи се, че ищците не претендират да са собственици на отричаните идеални части. Посочват, че от 1970 г. упражняват фактическа власт върху целия имот и притежават сграда в режим на търпимост от 1985 г. Излага се, че ищците никога не са владели процесния имот. Сочи, че с нот. акт от 2016 г. са признати за собственици на идеални части от целия имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се отменя същия. Настоява се, че от 07.03.2005 г. - от влизане в сила на заповедта на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, е започнала да тече придобивна давност в полза на ответниците по отношение на целия имот. Противопоставят се на твърденията, че ищците са придобили имота по давност, доколкото с решението на ПК няма граници на възстановените ниви, за да се установи идентичност на имота, който твърдят да са придобили. Твърди се, че земите, които са внесли в ТКЗС не са собственост на наследодателя им, доколкото са били включени в списъка на заграбени общински земи в землището на с.
Владиславово 1940 г. Счита се, че решението на ПК е незаконосъобразно.
От фактическа страна пред първата инстанция е било установено, че ищците са наследници на Г.П.Д., починал на 27.11.1948 година.
5
По делото е била приложена и Опис – Декларация на Г. П. Д. където под № 16 е записан поземлен имот - нива в м."Зад Ментешето", при граници:
К.С.П., Г. П., Н.Б. с площ:8.9дка. С номер 15 е записан поземлен имот-нива в м."Хаджиева нива" с площ: 41дка.
Със Заявление Вх.№ 30183 от 25.11.1991 година до Общинска поземлена комисия-Варна, Мара Г.ева Ш. е поискала възстановяване на собствеността на земеделските земи в землището на Владиславово, като под № под 15 е бил заявен ПИ - нива с площ от 41 дка. в м."Хаджиева нива".