Определение № 363 от 27.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Шумен, 27.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500193 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 25520/04.04.2024 г. при ШРС, депозирана от С. М.

Х., действаща чрез пълномощника си адв. С. К. от ШАК, против определение № 758/26.03.2024 г. по гр.д. № 2559/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че уговореният между ищцата и пълномощника й – адвокат размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с изискванията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Освен това, същият бил съобразен с правната и фактическа сложност на спора, с вида и количеството на положения от адвоката труд. Определянето и плащането на това възнаграждение било извършено на 23.11.2023 г. съобразно действащия към този момент нормативен акт – цитираната наредба. Сочи, че в мотивите на първоинстанционния съд липсват разсъждения относно критериите, които са дали основание да се приеме, че трудът на адвоката следва да бъде оценен на около 800,00 лв. Излага подробни доводи досежно същността на адвокатската дейност. Намаляването на размера на адвокатското възнаграждение, което осъдената страна следва да заплати на ищцата, чийто иск е изцяло уважен, ощетявало същата, като по този начин се нарушавала свободата на договаряне.

Изразява несъгласие с изводите на съда, че понастоящем липсват обективни критерии за определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 118/26.02.2024 г. по гр.д. № 2559/2023 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на С. Х. бъдат присъдени такива в размер на 1927,47 лв.

1

В законния срок, насрещната страна – „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София, чрез пълномощника си – юрисконсулт Й.К., подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд правилно е определил и присъдил размер на адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Сочи, че правилно е прието, че понастоящем, съгласно постановеното решение на СЕС разпоредбите на Наредба № 1 за МРАВ са неприложими. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение и й бъдат присъдени деловодни разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 2559/2023 г. е образувано въз основа на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от С. М. Х. срещу „ЕОС матрикс“ гр. София с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 11470,65 лв. Исковата молба е депозирана чрез пълномощника на Х. – адв. С. К. от ШАК. В същата се съдържа особено искане – за допускане на обезпечение на предявения иск, по което съдът се е произнесъл, като го е уважил.

Пълномощникът е получил и издадената обезпечителна заповед. В отговора на исковата молба ответникът, след като оспорил претенцията, отправил искане с правно основание чл.

78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото. По делото било представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното между Х. и пълномощника й – адвокат възнаграждение в размер на 1440,00 лв. било изцяло платено. На 05.02.2024 г. било проведено съдебно заседание по делото, в което участвала адв. С. К., като представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С решение № 118/26.02.2024 г., постановено по делото, предявеният от С. Х. иск бил изцяло уважен. Обсъждайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ШРС приел, че същото е основателно, като намалил размера на дължимото от ответника на ищцата такова в размер на 800,00 лева. След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, с определение № 758/26.03.2024 г. първонистанционният съд оставил без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските. Приел е, че обсъждането на Наредба № 1 за МРАВ е безпредметно предвид постановеното решение от 25.01.2024 г. по С-438/22 на Съда на Европейския съд. Посочил е, че чрез намаляването на дължимото от загубилата делото страна възнаграждение не се нарушава свободата на договаряне, а се предотвратява уговарянето на необосновано високи размери на адвкотските възнаграждение. Посочил е, че поради празнина в законодателството, меродавна е преценката на съдията, обоснована на обективни критерии. Препратил е към мотивите на решението си.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до 2 следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действително, след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл.

633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай, уговореният и платен от ищцата на пълномощника й адвокат размер на възнаграждение се равнява на 1440,00 лева.

Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на искова молба и участие в съдебно заседание, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер.

Касае се за процесуално представителство по установителен иск за недължимост на вземания на ответника, за които е образувано изпълнително производство срещу ищцата; цена на иска – 11 470,65 лв.; изготвяне на искова молба, вкл. и провеждане на обезпечително производство; участие в събиране на доказателства; явяване в съдебно заседание; изцяло уважаване на претенцията. Така извършените от адвоката – пълномощник процесуални действия /включително и предварителното запознаване с казуса/, съобразено с постигнатия резултат и уговорения и платен размер на възнаграждението, според съда, не следва да бъдат оценявани като нарушаващи законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславящи прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищцата възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 1440,00 лева.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като определението на Районен съд – Шумен следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови исканото изменение на решението в частта му за разноските, като в полза на С. Х. бъдат присъдени такива в пълния претендиран размер 1927,47 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 758/26.03.2024 г. по гр.д. № 2559/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на С. М. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „......“ № 14А, със съдебен адресат – адв. С. К. от ШАК, гр. Шумен, ул. „.....“ № 117, вх. Б, ет. 1 за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 118/26.02.2024 г. , като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 118/26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2559/2023 г. по описа на ШРС, в частта му досежно разноските, като:

ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София, представлявано от Т.И.В. да заплати на С.

М. Х. направените деловодни разноски в размер на 1927,47 лв., вместо 1287,47 лв.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4