Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 41 от 23.02.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4/2022
Вид
Протокол № 41
Подписан
23.02.2022
В сила
23.02.2022
Състав
Пламен Ангелов Синков, Галина Тодорова Канакиева, Светла Миткова Цолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 41 гр. Бургас, 21.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора Елг. Янч. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600004 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Г.Л., се явява лично и с упълномощения защитник адв.Б..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Ч..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът, като изслуша страните и предвид личното явяване на всички призовани лица намира, че няма пречка за разглеждане на делото и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. Б.: Поддържам депозираната въззивна жалба.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

1

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Б.: Нямаме искания за нови доказателства. Възразяваме само по недопуснатата експертиза от Окръжен съд и това ни е основанието, което ние депозираме във въззивната жалба за връщане на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: На нас до момента не ни е дадена възможност да се защитим нито пред следствието, нито пред първата инстанция.

Не ни е дадено право, защото цифрите го показват. Следствието признава разходи за този обект около 160000 лева. Никъде в документите няма да видите обема на сградата, а обемът на сградата е 2020 кв.м., при средна цена на себестойност 400 евро, се получават някакви невероятни разлики с изводите на обвинителите, а именно: сградата струва над милион и шестстотин хиляди лева, а те приемат, че разходите са 160000 лева. Има хипотеза в НК, която казва: може счетоводството да не е водено точно, но ако не са нанесени щети на държавата, тогава не мога да бъда обвиняван по този член. Аз твърдя, че не съм нанесъл на държавата една стотинка щета. Обекта е на загуба, а ДДС е на възстановяване. Трябва да се върне делото.

Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, във въззивната жалба се претендират две неща, първо, че авторството на деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин и второ, че са нарушени процесуалните права на подсъдимия.

По моему, обжалваната присъда и мотивите към нея са постановени в пълно съответствие с нормата на чл. 305 НПК. Първоинстанционният съд е изложил много подробно в обжалвания акт съображенията, с оглед на които е счел за установени посочените от него обстоятелства. Анализирал е правилно наличните доказателства събрани в хода на съдебното следствие, а и в хода на 2

ДП, като е изтъкнал и правните аргументи, въз основа на които е постановил своята осъдителна присъда.

По моему, липсват каквито и да било доказателства, които да опровергаят фактическите констатации направени от съда, затова защото подс. Л. да е автор на инкриминираното деяние, т.е. не са налице визираните в чл. 304 НПК предпоставки за оправдаване на същия. Считам твърденията на подсъдимия, че обжалваната присъда страда от порока „необоснованост“ за несъстоятелни по следните съображения, а именно: фирмата, на която подсъдимият е бил собственик и управител „Алком интернационал“ ЕООД, е била регистрирана по ДДС. Справките-декларации от името на фирмата, годишните данъчни декларации са подавани от упълномощеното лице – счетоводителят св.И.. Безспорно е доказано в хода на проведеното ДП и съдебно следствие, че същата е изготвила справки-декларации, годишни данъчни декларации единствено и само въз основа на представените счетоводни документи от страна на подсъдимия, в редки случаи, чисто технически са били носени и от неговата съпруга. След изготвянето на тези справки-декларации и годишни данъчни декларации, те са били изцяло съгласувани с подсъдимия и той е давал своето съгласие счетоводителката да ги представи в ТД на НАП. Безспорно по делото е установено, че въпросната счетоводителка не е знаела за извършеното строителство на процесната сграда на ул. „М.“. В тази насока са и предявените й материали в хода на проведеното съдебно следствие, за които тя по повод на тази сграда и разпоредителните сделки извършени с нея е категорична, че вижда за първи път и не е знаела. Този факт не се оспорва и в обясненията на подсъдимия, т.е не можем да говорим, както чухме и в днешно съдебно заседание за неточно водене на счетоводство или неправилно, тъй като всичко, каквото и е представено, явно е посочено единствено от необходимите документи, които се представят. Ноторно известно е, че продажбата на апартамент по ЗДДС е облагаема сделка. Когато авансови или частични плащания предхождат прехвърляне правото на собственост или други вещни права, да, данъчното събитие възниква на датата на всяко плащане. Следователно, за получените от „Алком интернационал“ ЕООД авансови плащания по сключените предварителни договори по продажба на недвижим имот, което е облагаема сделка по ЗДДС, следва да се издава фактура от дружеството и да се начислява данък при получаване на авансовото плащане. Подсъдимият е 3 получил множество суми, които са авансови плащания по сключените предварителни договори, без да издава фактури, които се изискват по Закона за счетоводството, които да обективират въпросните сделки и които са предмет на данъчно облагане, а той е бил задължен да стори това в указаните от закона срокове. Съставянето и предоставянето на тези фактури на счетоводителя – св.И. е щяло да даде възможност извършените плащания да бъдат включени в справките-декларации за съответния месец към облагаемата печалба и да се начисли данък, което всъщност е целял да избегне и да бъде установено подсъдимия със своите действия, а именно издаването на някакви РКО, разписки. По моему, правилно получената сума от продажбите, както е приел и първоинстанционният съд, са включени в заключенията на изготвените от в.л.У. експертизи и въз основа на тях са преизчислени и установени данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО.

Съгласно ЗДДС, учредяването и прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка, по която не се дължи данък, но това е до момента на завършване в груб строеж на сградата, за която се учредява това право. Макар сградата да не е готова за експлоатация, законодателят е дал възможност това да бъде сторено след този въпросен етап сградата да е на груб строеж.

Безспорно установено по делото е, че в този вид и това е удостоверено с Акт № 14 и със свидетелски показания, сградата е била на груб строеж на дата 17.07.2006 г., което означава, че след тази дата всяка сделка за продажба на обособени апартаменти в сградата, представлява облагаема сделка по ЗДДС, което значи, че всички получени плащания по предварителните договори, представляват плащания по облагаема доставка, върху която следва да се начисли ДДС, което не е направено. Всяко авансово плащане направено преди тази дата също е било необходимо да бъде декларирано и включено в справките-декларации, т.к. след окончателното изповядване на сделката тези суми следвало да бъдат приспаднати, но задължение е било да бъдат декларирани в съответния месец, когато е извършено плащането.

Относно дължимият корпоративен данък по ЗКПО, правилно вещото лице го е определил и първоинстанционният съд го е приел. След като е преобразувало перо „общи приходи“ със сумата от процесните сделки, като е запазила общите разходи така, както ги е декларирало данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация, въпреки, както е заявил в експертизите и проведеното съдебно следствие, вещото лице, въпреки 4 липсата на счетоводни документи и счетоводни регистри. Вещото лице много подробно в съдебна зала е обяснило и защо това изчисление е направено като е приложен счетоводен стандарт № 18, при който при изповядване на нотариалния акт следва текущо да се начислят и прихода, което е било възприето правилно и законосъобразно и от първоинстанционния съд. По моему, безспорно в хода на проведеното съдебно следствие, както и от материалите на ДП е установено, че поведението на подсъдимия е довело и е в пряка причинна връзка с нанесената щета на фиска, възприета от първоинстанционния съд като сума.

Видно от материалите по ДП и съдебните материали, не са налице по моему такива пороци регламентирани в НПК, които да съставляват съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на подсъдимия. Претенцията на подсъдимия, както чухме и в днешно съдебно заседание е за това, защото не е била допусната исканата комплексна техническа счетоводна експертиза, както и да бъдат разпитани посочените от него 4 свидетели. Първо, за мен не са налице никакви основания, въз основа на които може да се твърди липсата на компетентност, както и на безпристрастност от в.л. У., която е изготвила счетоводните експертизи в хода на ДП. Категорично заключенията й са ясни, обосновани и по никакъв начин те не будят съмнения за правилността им.

Относно претенцията за назначаване на техническата експертиза, да, действително по делото може да бъде назначена и изготвена една експертиза, която би дала заключение каква би била стойността на една такава сграда, но това заключение би било чисто хипотетично. Липсата на каквито и да било разходни счетоводни документи категорично е пречка да се стигне до истината, какви точно са били разходите, които подсъдимият е направил в хода на строителството на тази сграда. Да, посочена е някаква сума, но тя е предполагаема, която би струвала сградата. Предвид икономическата обстановка в страната всички знаем, че материалите могат да се намерят на различни цени, работната ръка също и за да бъде определен точно разходът направен по тази сграда, следва да са налични счетоводни документи, които не са представени от подсъдимия. Правилно в заключението си първоинстанционният съд е посочил, че в Закона за счетоводството изрично са посочени документите, въз основа на които могат 5 да се докажат счетоводни разходи, а тези, въз основа на които се иска изготвяне на такава експертиза и да се приемат разходи посочени от подсъдимия, а имено одобрени строителни проекти и книжа, между които и план-сметка, които вероятно се съхраняват в Община-Бургас, не са измежду тези и това е най-малкото основание, въз основа на което може да се приеме, че съвсем правилно е отказано изготвянето на такава експертиза, още повече, че дори да са налични счетоводни документи, не е ясно, дали е имало плащане по тях, дали не. Най-общо казано, за целите на наказателното производство и установяването на обективната истина една такава експертиза не би довела и правилно същата е отказано от първоинстанционния съд. Съвсем мотивирано по моему правилно е отказан разпит и на свидетелите, които са посочили подсъдимия и неговият защитник, тъй като показанията на същите не биха довели до изясняване на обстоятелства, касаещи предмета на разследване. За сметка на това, в хода на проведеното разследване, в досъдебна и съдебна фаза са разпитани достатъчен брой свидетели, назначени са експертизи и са събрани писмени доказателства, които безспорно потвърждават авторството на инкриминираното престъпление, за което е осъден подсъдимият Относно наложеното наказание, тъй като липсва подаден протест от прокурора не мога да взема становище за увеличаване. Това, което бих направила ако имаше протест, хипотетично казвам, бих поискала да се отмени отложеното наказание по чл. 66 НК, но тъй като няма такава възможност, моля да потвърдите така, както е постановена от първоинстанционния съд присъдата в размера на наказанието.

Считам жалбата за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и законосъобразна.