Решение № 415 от 18.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. С.З., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500799 по описа за 2023 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на С. К. К., с адрес: гр.С.З., ул. „****** – длъжник в производството по изп.д.№ 2009**0400153 на ЧСИ М.Д., с рег.№ ** в регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу постановление от 08.08.2023 г. за отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, т.к. още преди конституирането на жалбоподателя като длъжник на мястото на починалия в хода на процеса негов праводател – К.С. К., е била налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, предвид че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в рамките на предвидения в закона двугодишен срок.

Претендира се отмяна на обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната страна – взискателят В. К. К., действащ чрез адв. С. Д., е подал възражение, с което е оспорил жалбата като неоснователна, излагайки доводи, че срокът по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл към нито един момент в хода на изпълнителното производство, предвид че такъв срок не е текъл за периода от смъртта на първоначалният длъжник К.С. К. и 1 конституирането на С. К. К. като длъжник на негово място.

В депозираните от ЧСИ М.Д. мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК се изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че в хода на изпълнителното производство са били извършвани изпълнителни действия преди изтичането на двугодишен срок от извършването на предходното действие, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

Старозагорският окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното действие на ЧСИ по изп.д.№ 2009**0400153 на ЧСИ М.Д., с рег.№ ** в регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.08.2009 г. е било образувано изп.дело № 2009**0400153 на ЧСИ М.Д. по искане на взискателя В. К. К., въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2009 г., издаден по ч.гр.д.№ 3176/2009 г. по описа на Районен съд – С.З., от който е видно, че С.С.С. и К.С. К. са осъдени да заплатят солидарно на В.

К. К. сумата от 1288,83 евро, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2009 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 650,43 лв. – съдебни разноски.

С молбата взискателят е възложил на частният съдебен изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е извършил пълно проучване на имущественото състояние на двамата длъжници и на 07.09.2009 г. е насрочил опис на недвижим имот на К.С. К. и запор на банкова сметка на С.С.С., който не е бил отразен, т.к. банката не е признала съществуването на вземането.

На 02.10.2009 г. е извършен описът на притежаваният от К.С. К. в съсобственост с трети лица недвижим имот, и същият е изнесен на публична продан за времето от 12.10.2009 г. до 12.11.2009 г.

На 13.11.2009 г. проданта е обявена за нестанала поради липсата на наддавателни предложения.

По искане на взискателя имотът е изнесен на втора продан за периода от 21.05.2010 г. до 21.06.2010 г., отменена поради нередовното й разгласяване.

На 11.03.2011 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника К.С.

К. в „КТБ“ АД, а на 11.07.2011 г. на банковите сметки на длъжника С.С.С. в „КТБ“ АД. Липсват данни дали третото задължено лице е признало съществуването на вземанията.

На 12.02.2012 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжниците в „У.Б.“ АД, които не са били отразени, т.к. банката не е признала съществуването на вземанията.

На 24.03.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на 2 длъжника С.С.С., който способ на принудително изпълнение е изпълняван до 02.06.2014 г.

На 06.01.2015 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника К.С.

К. в „Банка П.Б.“ АД; на 21.03.2015 – на трудовото възнаграждение на С.С.С., а на 27.05.2015 г. на получаваната от нея пенсия. Запорите досежно вземанията на С.С.С. не са били отразени, т.к. третите задължени лица не са признали съществуването на вземанията.

На 26.05.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на К.С. К. в СЖ „Е.“ АД, а на 10.05.2017 г. на банковите сметки на двамата длъжници в „Р.Б.“ ЕАД. На 15.05.2017г. „Р.Б.“ ЕАД е признало съществуването на вземане по банкова сметка на К.С. К., по която няма наличност.

Междувременно длъжникът К.С. К. е починал на 28.02.2017 г.

На 12.04.2019 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжниците на „А.Б.Б.“ АД, които не са отразени, т.к. лицата не са имали валидни банкови сметки.

На 09.06.2021г. взискателят е поискал конституирането на наследниците на К.С. К. като съдлъжници по делото, и е посочил нови способи на принудително изпълнение срещу имущество на длъжника С.С.С..

На 09.07.2021 г. като длъжници в производството на мястото на починалия К.С. К. са били конституиране наследниците му, сред които и жалбоподателя С. К. К., и е наложен запор върху банковите сметки на длъжника С.С.С. в „Банка Д.“ АД.

На 19.10.2021 г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника С. К. К., който е бил насрочен за 30.11.2021 г. и отменен поради нередовното му призоваване.

На 04.07.2023 г. взискателят отново е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника С. К. К., а по отношение на останалите длъжници – налагането на сметки в „И.“ АД.

На 10.07.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника С.

К. К. и е насрочен опис на движими вещи за 23.09.2023 г.

На 03.03.2023 г. длъжникът С. К. К. е подал в канцеларията на ЧСИ М.Д. молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

С обжалваното постановление от 08.08.2023 г. ЧСИ Д.а е отказала да прекрати производството по делото.

Постановлението е било съобщено на С. К. К. на 24.08.2023 г., а на 30.08.2023 г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол отказ на частния съдебен изпълнител, от процесуалнолегитимирана страна, в предвидения законов срок за обжалване.

3

Разгледана по същество жалбата се преценява за неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

В този случай прекратяването настъпва по силата на закона и постановлението на съдебния изпълнител, с което прекратява производството само констатира настъпването на юридическият факт.

Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по негов почин изпълнително производство, което като динамичен фактически състав също се развива по негова воля.

За да е налице тази законова хипотеза следва взискателят да не е поискал извършването на действия на принудително изпълнение за период от време по-дълъг от две години.

Този период от време представлява процесуален преклузивен срок, който има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо изпълнително производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.

Процесуалният преклузивен срок не тече в хипотезата, когато по искане на взискателя е приложен способ на принудително изпълнение, който се реализира в продължителен период от време и води до реалното събиране на вземането му.

Този срок не тече и когато изпълнителното производство се спира по силата на закона до отпадане на процесуалната пречка по движението му.

Такова основание за спиране представлява смъртта на длъжника, когато спирането настъпва по силата на този факт, и процесуални срокове не текат до конституирането на нов длъжник на мястото на починалия.

В хипотезата на солидарни длъжници, поискването от страна на взискателя да бъдат извършвани изпълнителни действия срещу имуществото на единия от солидарните длъжници обуславя прекъсване на срока по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и по отношение на другите длъжници, т.к. взискателят не е длъжен за събиране на вземането си да води принудително изпълнение срещу имуществата на всеки от солидарните си длъжници, т.к. те отговарят еднакво за цялото вземане.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ предвижда правото на взискателя да овласти частният съдебен изпълнител да определя начина на изпълнението.

Това представлява уредена в закона делегация на задължението на взискателя да избира способът на принудително изпълнение и да отправя 4 искане за прилагането му, с оглед на което в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ извършеното от частният съдебен изпълнител действие на принудително изпълнение предизвиква процесуалният ефект по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, дори и самият взискател да не е искал извършването му.

В настоящият случай посоченото от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство не е налице, т.к. с образуването на делото взискателят В. К. К. е възложил по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на ЧСИ М.Д. да определя начина на изпълнението, а тя от своя страна от момента на образуването на делото до смъртта на длъжника К.С. К. ежегодно е извършвала действия на принудително изпълнение срещу имуществата на солидарните длъжници.

След смъртта на К.С. К. перемпционният срок не е текъл до момента на конституирането на неговите наследници като длъжници в производството на мястото му, а след конституирането им ЧСИ М.Д. е извършвала действия на принудително изпълнение срещу имуществото на С. К. К., като за почти всички от тях е налице и съответно искане от страна на взискателя, а между нито едно от отделните действия не е изтекъл срок по –дълъг от две години.

По изложените мотиви жалбата на С. К. К. срещу постановлението от 08.08.2023 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство се преценява за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, но такива не му се присъждат поради липсата на отправено искане в тази насока.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – С.З.