Решение № 10 от 09.01.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Благоевград, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201209 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Ф.“ с ЕИК, със седалище гр. Б., ул. „К.“ №, представлявано от управителя Н. З. против Наказателно постановление № 420002028/15.07.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание 96г, ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7б, ал.1 ЗАвтПр.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление и такива за издаването му при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се неяснота по отношение на датата и мястото на санкционираното нарушение.

Сочи се, че дружеството не е извършило описаното в НП нарушение, тъй като към посочената дата -29.12.2021 г. водачът е притежавал необходимата квалификация, което се установява от представеното СУМПС,

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Х., която поддържа изложените в жалбата доводи и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

Е. И., роден на 27.09.1986 г. в РГърция, с гръцко гражданство притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 08.10.2021 г. от РГърция за категориите А, B, С и СЕ със срок на валидност за всички категории 08.10.2026 г. В свидетелството за правоуправление срещу категориите С и СЕ е вписан код 95 със срок - 09.11.2026 г.

На 30.05.2022 г. около 12.00ч в сградата на ОО”АА” – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.”Димитър Солунски” 77А, свидетелите А. Я. и Г. Г. служители на РД“АА“ – София, извършили тематична проверка на превозвача „Ф.“, притежаващ лиценз на ЕО № 19485/28.0.2018 г. за международен автомобилен превоз на товари.

След проверка на документите, представени от упълномощено от управителя на дружеството лице, проверяващите установили, че на 29.12.2021 г. превозвачът е извършил международен превоз на товари с МПС с рег. № от категорията N3, управляван от водача E. И.. От представеното СУМПС на водача И., издадено на 19.12.2016 г. валидно до 19.07.2031 г. служителите на ИААА констатирали, че съгласно отбелязания код „95” срещу категорията СЕ квалификацията на водача е с дата на до 05.09.2021 г.

При така направените констатации проверяващите приели, че на 29.12.2021 г.

„Ф.” е осъществил международен превоз на товари с МПС с рег. № с водач Е. П. И., който не отговарял на изискването за квалификация на водача като по този начин е извършило нарушение на чл.7б, ал.1 ЗАвтПр.

Предвид установеното, на 10.06.2022 г. свидетелят Я. в присъствието на свидетеля Г. и упълномощено от управителя на дружеството лице съставил срещу последното АУАН № 324272.

Актът бил връчен на същата дата на представител на дружеството, който го подписал, без да обективира в него възражение. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на упълномощено от управителя на наказаното дружество лице на 16.08.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Я., Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Копие на СУМПС на гръцки език и превод на СУМПС на Е. И., Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-5445/6/14.11.2022 г. с копие на превод на международна товарителница от английски език, Копие на превод на СУМПС от гръцки език, Копие на превод на формуляр за пътна проверка от гръцки език; Писмо с рег. №52-00-56-5445/8/18.11.2022 г. с приложение Известие с рег. №1500-00-228/15/21.04.2022 г., превод на формуляр за пътна проверка от гръцки език, АУАН №324272/30.05.2022 г.; Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-5445/4/05.10.2022 г.;

Известие №52-00-56-5445/1/02.08.2022 г.; Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Заповед №110/01.04.2022 г.; Длъжностна характеристика; Заповед №РД-12-1710/30.05.2022 г.;

Констативен протокол за извършена тематична проверка с рег. №15-00-00228/22/31.05.2022г.;

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите Я. и Г. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им от представените им по време на проверката писмени доказателства.

Високата доказателствена стойност на тези свидетели се основава на липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото, както и на това, че същите възпроизвеждат 2 непосредствените си възприятия за релевантни към предмета на доказване обстоятелства.

Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

В приложената по делото международна товарителница и протокол за крайпътна проверка се съдържат данни за извършен на 29.12.2021 г. международен превоз на товари с МПС с рег.№, като съгласно приложения по делото Формуляр за пътна проверка МПС е управлявано от водача Е. И..

От представените по делото копия СУМПС, издадени от РГърция на Е. И. се устанавява валидността на код „95” за притежаваните от него категории С и СЕ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 16.08.2022 г., а жалбата е от 30.08.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е връчен.

Съдът намира за необходимо да посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. Отговорността на дружеството се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба изискване е седалището на дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. н.а.х д.

№ 229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на

3 процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Въззивната инстанция намира обаче, че превозвачът не е извършил нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция“:

Съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.1 ЗАвПр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

На основание законовата делегация на чл.7б, ал.9 ЗАвПр (предишна ал.5) е издадена Наредба № 41 от 4.08.2008 г., която съгласно § 4 от ПЗР въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници.

Съгласно съображение 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО "За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава".

На основание чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от настоящата директива, хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление:

- на свидетелството за управление на превозно средство, или - на картата за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива.