Протокол № 171 от 04.07.2025, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 171 гр. гр.Мадан, 04.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20245430100423 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. А. С. – редовно призован, явява се лично и чрез АДВ.Т.

Ч. – с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ М. Д. Е. – редовно призована, явява се лично и чрез пълномощника АДВ.Л. К. – с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Х. Т. – редовно призована, явява се лично.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРИСЪСТВА социален работник К. П..

АДВ.Ч. – Моля да дадете даде ход на делото.

АДВ.К. – Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на малолетното дете А. А. С. на осн. чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето в присъствието на социален работник от ДСП гр. Мадан, Отдел „Закрила на детето“- К. П..

ИЗВЕДОХА СЕ СТРАНИТЕ от залата.

ДЕТЕТО А. А. С. – В момента живея в *. Там живея с баща ми и баба 1 ми. Харесва ми в *. Баща ми полага добри грижи за мен. В * освен с баща ми живея заедно с баба ми, в една къща живеем. Разбирам се с баба ми. Добре прекарвам лятната ваканция. Преди два дена бях при мама в *, бях с нощувка.

В * бях за няколко седмици при майка ми. Тя сега живее там в *. Когато съм при мама, спя в отделна стая на разтегателен диван. Искам да уча в с.*. В * имам приятели. В училище съм нямал проблеми с други деца или с учители. И с двамата родители се чувствам по-спокоен. Искам да живея с баща ми. С другата ми баба от с.* скоро не съм се виждал. Баща ми много рядко ми се кара за нещо. Искам да кажа, че искам да живея при баща ми, в същото време да ходя понякога при мама в *. Харесва ми в *. Намерих си няколко приятели в *. Бях при мама за две седмици, преди това не съм ходил. Сега за първи път ходих при нея в *, и ми харесва да ходя при нея. Нямам никакви проблеми, нищо не ми липсва.

Съдът въвежда страните в залата и им обявява становището на детето.

Докладва се постъпилото на 28.05.2025 г. писмо от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик ведно със справки за актуалното състояние на регистрираните трудови договори и данни за осигуряване на ответника М. Д.

Е..

АДВ.Ч. – Да се приеме справката.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъдат приети като доказателства по делото докладваната в днешното съдебно заседание справка от ТД на НАП за ответника, с оглед на което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилата справка от ТД на НАП за ответника М. Д. Е..

ДОКЛАДВА СЕ постъпилото на 25.06.2025 г. заключение по съдебнопсихологичната експертиза, същото е в срока по чл.199 от ГПК , поради което няма пречка да се пристъпи към изслушване на вещото лице. Препис от заключението се предостави на страните.

ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на вещото лице:

Д. Х. Т. – на 59 години, българка, българска гражданка, неосъждана, 2 без родство и дела със страните.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Т. – Известна ми е наказателната отговорност.

Поддържам представеното заключение.

Въпрос от адв.Ч.: По въпросите, които сте посочили на стр.18 от заключението относно бащата и личностния му профил. Въз основа на какви методики и по какъв начин установихте, че е възможно в определени ситуации бащата да проявява грубо поведение, и констатирахте ли към детето да има такива прояви?

Отговор на вещото лице: Изследвах личностовите характеристики както на бащата, така и на майката. Използвани са методики, те са детайлно описани в самото изследване. Като личностова характеристика, да, А. е спокойна, балансирана личност, но в определени ситуации, които са ситуативни, при много високо напрежение, при много сериозен конфликт с определени хора, при системно възпрепятстване на стремежите му към определено нещо, той би могъл да прояви подобно поведение. Никъде в изследването, както в разговорите с него не е проявил агресивност или недоволство, нито пък при разговорите с детето е констатирано, че бащата да има агресивно поведение спрямо него.

Въпрос от адв.Ч.: На стр.9 от заключението пак по отношение на бащата, коментирали сте средни стойности и средни стойности за депресивност, критично отношение към себе си и занижена самооценка по отношение на бащата. Констатирали сте същевременно на стр.18, че е спокоен, уравновесен и т.н., двете неща как се съотнасят едно към друго, и съответно тази констатация въз основа на каква методика установихте средна степен на депресивност, и това по някакъв начин влияе ли на отношенията между баща и дете?

Отговор на вещото лице: Аз съм написала, че въпросникът, който съм използвала, детайлно съм описала какво представлява този въпросник.

Подтиснатото настроение и склонността към депресивно отреагиране не означава, че това е лош баща или че това влияе по негативен начин в отношенията родител-дете, както и в отношенията му със заобикалящите хора.

По-скоро това корелира с неговата склонност към вътрешно затваряне, при 3 него се констатира, че при него има интровертна насоченост, не се нуждае от непрекъснати контакти с хора, от смяна на ситуации, от твърде много емоции, но това е личностова характеристика, част от човешкото многообразие, и не влияе негативно на родителския капацитет.

Въпрос от адв.Ч.: На стр.19 от заключението Ви, по въпрос № 4 коментирате, че детето демонстрира еднакви предпочитания, емоционална близост и добри взаимоотношения с двамата си родители. Същевременно на въпрос № 5 на стр.20 по отношение на предпочитанието да живее при баща си, искам да попитам еднакви предпочитания на стр.19 в какъв аспект имате предвид, че детето изразява еднакви предпочитания към родителите си, тъй като на следващата страница коментирате, че предпочитанието му е да живее с баща си, и в тази връзка да уточните какво значи това еднакво предпочитание?

Отговор на вещото лице: Детето е емоционално свързано и с двамата си родители. То се чувства добре и с двамата. В предпочитанията му, свързани с желанието му да живее в *, са свързани по-скоро със средата, с приятелския кръг, с изградените навици, с познанствата му и с факта, както той самия обяснява многократно, дори това пролича и в това, което е казало преди малко пред Вас, че в * той не се е чувствал добре,тъй като не е познавал хората там, не е могъл да изгради приятелски кръг и се е чувствал самотен и не на мястото си, т.е. предпочитанията на детето не са свързани с отношенията му към определен родител, а по-скоро с отношенията към средата, която той е припознал.

Въпрос от адв.Ч.: При оценките, които сте направили и на двамата родители, че имат еднакво висок родителски капацитет, тези изводи на базата само на методиките, които използвахте ли го направихте или на база на всичко, което установихте в конкретното дело?

Отговор на вещото лице: При изготвяне на заключението са взети предвид абсолютно всички материали, които са приложени по делото, изследванията на двамата родители, интервютата на двамата родители, както и тези с детето, т.е. нито едно нещо не е интерпретирано само по себе си, а на фона на всички останали материали.

Въпрос от адв.Ч.: С оглед на доказателствата, изслушването на страните и свидетелските показания, честата промяна в местоживеенето на 4 майката, тъй като майката е живяла в *, във *, в момента установяваме от данни на детето, че живее в гр.*, съответно нейните решения за промяна на учебното заведение на детето, първоначално в *, след това детето е трябвало да бъде преместено в училище във *, и това, което Вие сте установили като изявление на самото дете, че то не се е чувствало добре там, че съответно тук се чувства по-добре, как съотнасяте всичко това на базата на родителския капацитет, в смисъл такъв следва ли родителят при тези промени, които върши в живота си, да съобразява и обстоятелството как те се отразяват на собственото му дете, и дали това играе роля по отношение на родителския капацитет на майката?

Отговор на вещото лице: Чисто житейските обстоятелства в живота на майката след раздялата с А. не влияят върху нейния родителски капацитет, те не я правят лоша майка. Необходимостта от това да живее някъде, да работи някъде и да има достатъчно възможностти да полага грижи за сина си, в чисто икономически план са довели до смяната на местоживеенето. Тук обаче е много важен факта, че М. осъзнава и си дава реална сметка, че детето се чувства по-добре в *, и тя го признава. Като резултат на това тя заяви съгласие детето да живее в *, каза, че А. е добър баща и че се грижи добре за сина си. Нито един път не си позволи да използва обидни квалификации.

Призна, че имат проблем в комуникацията, осъзнава, че този проблем не може да бъде преодолян от тях двамата и заяви, че би искала да получи квалифицирана помощ от социалните служби за изграждане на един нов модел на комуникация. А. направи същото признание. В целия процес на изготвяне на експертизата беше това, че двамата родители изказаха еднакво становище относно причината за раздялата, и това беше „несходство в характерите“. Но те се ограничиха само в това, без да се нападат един друг или да има обидни квалификации от единия по адрес на другия. А. също призна, че има проблем в комуникацията и комуникират чрез детето, което според него не е нормално. Личното ми впечатление е, че и двамата родители поставят на първо място начина, по който се чувства синът им и заявяват готовност да бъдат подпомогнати в процеса на взаимодействие от социалните служби така, че да имат едни културни взаимоотношения в интерес на детето.

Въпрос от адв.Ч.: При проведеното психологично изследване на детето А., Вие като специалист констатирахте ли у детето при даване на отговорите на задаваните въпроси, при прилагането на различните методики, 5 дали детето е искрено в това, което споделя с Вас, има ли някакво въздействие, или то изрази своята самостоятелна позиция?

Отговор на вещото лице: Смятам, че върху детето не е оказвано системно въздействие от страна на възрастни както от родителите му, така и от членовете на разширеното семейство. А. е на 10 години, на тази възраст децата вече имат изградени механизми на оценка и сравнение, могат да правят собствени умозаключения. Това много ясно проличава в думите на А., който споделя, че и двамата родители понякога говорят едни срещу друг, което на него не му харесва. И тогава, когато по адрес на майката е казвано, че тя не може да се грижи добре за него, той казва: „това не е вярно, тя се грижи много добре за мен“. Тоест той прави едно много ясно разграничение между това, което чува и това, което чувства. В този аспект детето демонстрира една много сериозна зрялост за възрастта си. Той искрено отговори на въпросите.

АДВ.Ч. – Нямам повече въпроси.

Въпрос от адв.К.: Кой е казал на детето, че мама не може да се грижи добре за него, бащата или родителите на баща му?

Отговор на вещото лице: Цитирала съм го в самата експертиза, когато го питам: „какво казва тате за мама“, то отговори: „че не може да ме гледа хубаво, че не знае как да се оправя“.

Въпрос от адв.К.: Разбрахме от експертното Ви мнение, че детето е достатъчно голямо въпреки негативната информация, която се предоставя за майката, то да я отсее дали е правилно или не. По-скоро ме интересува това оказва ли влияе на неговата психика по някакъв начин, да изпитва някакви чувства, нещо да е променила у него усещането?

Отговор на вещото лице: Когато има негативно въздействие и натиск върху детската психика, това се отразява в поведението на детето. То става несигурно, нервно, напрегнато, има проблеми с общуването с връстниците, има проблеми в училище. Нищо от това не се забелязва при А..

Въпрос от адв.К.: Разбрахме, че в * в училището, в класа, в който учи детето, са само 2 деца, а във *, респ. в *, там класа е доста по-голям. Това, че не е успял да се социализира там не е ли израз точно на това, че тази негова несигурност, тази негова прикритост, че той не може да се справи с поголямата общност на деца, с повече емоции?