Определение № 1122 от 03.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 03.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500696 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по подадена от Община Перник частна жалба срещу определение рег.

№ 14/08.01.26 г. на ОС- Перник, постановено по гр.д. № 631/25 г., с което на осн. чл.130 ГПК е върната подадената от Община Перник искова молба, по която е образувано гр.д. № 631/25 г. по описа на ОС- Перник. Твърди, че изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК противоречи на чл.17, ал.5 от Конституцията на Р.България и на чл.17 от ХОПЕС, поради което иска определението да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С писмения си отговор „Мед инвест 21“ ООД оспорва частната жалба.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по предявен от Община Перник срещу „Мед Инвест 21“ ООД иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД18-91/ 13.10.2008 г., находящ се в гр.Перник, ***, , с площ от 7105 кв.м., както и искане да бъде отменено на основание чл. 537, ал. 2 ГПК постановление за възлагане на недвижим имот № С210022-091-0000711/ 06.08.2021 г., издадено от М.Н.. публичен съдебен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАПСофия, в частта, с която имотът е възложен на ответното дружество. Твърди, че Община Перник е собственик на този имот , който с постановление за възлагане на недвижим имот № С210022-091-0000711/ 06.08.2021 г. на публичния съдебен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, е възложен на „Мед инвест 21“ ООД след проведена публична продан, при която дружеството било обявено за купувач. Принудителното изпълнение върху имота било насочено от публичния изпълнител за събиране на публични задължения на „Медико Дентален Център 1-Перник“ ЕООД по изпълнително дело № 1

14120000450/ 2012 г., по описа на публичен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София. Сочи, че „Медико-Дентален Център 1-Перник“ ЕООД не е било собственик на продадения и възложен имот, което дружество било титуляр на правото на собственост само върху сградата с идентификатор ***, построена в поземления имот.

„Медико Дентален Център 1-Перник“ ЕООД било учредено като търговско дружество при преобразуването на Районна стоматологична поликлиника, гр. Перник съгласно ЗЛЗ, като към момента на подаване на исковата молба то е заличено поради ликвидация. Със заповед № РД-09-503/ 28.10.1999 г. на министъра на здравеопазването, Районна стоматологична поликлиника, гр. Перник е преобразувана в „Стоматологичен център 1 Перник“ ЕООД, с впоследствие променено наименование „Медико-Дентален Център 1-Перник“ ЕООД.

Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 ЗЛЗ предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имуществено - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминават в собственост на дружествата.

Процесният имот не бил включен в баланса на Районна стоматологична поликлиника, гр.

Перник при преобразуването й в търговско дружество, поради което не бил непарична вноска в капитала на „Стоматологичен център 1-Перник“ ЕООД ( сега „Медико-Дентален Център 1-Перник“ ЕООД), което не било собственик на имота и на друго основание. Имотът бил общинска собственост съгласно §. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. След като имотът не е бил собственост на „Медико-Дентален Център 1-Перник“ ЕООД, то проведената публична продан от публичния изпълнител за задълженията му към държавата и възлагането на имота на ответното дружество нямат вещно-прехвърлително действие и съответно „Мед инвест 21“ ООД не е придобило право на собственост върху него. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Община Перник е собственик на спорния имот с идентификатор ***, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК бъде отменено постановление за възлагане на недвижим имот № С210022091-0000711/ 06.08.2021 г., издадено от М.Н.- публичен съдебен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, в частта, с която имотът е възложен на ответното дружество.

С писмения си отговор ответното дружество е изложило съображения за недопустимост и за неоснователност на исковата претенция. Посочил е, че е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор *** въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот № С210022 ***/ 06.08.2021 г. на М.Н.- публичен съдебен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, издадено след публична продажба чрез търг с тайно наддаване по изпълнително дело № 1410000450/ 2012 г., образувано срещу „Медико Дентален Център 1-Перник“ ЕООД, впоследствие заличено поради ликвидация, чийто едноличен собственик на капитала била Община Перник. Постановлението за възлагане било публикувано в „Държавен вестник“, бр. 67/ 13.08.2021 г. С решение № ПИ-189/ 20.05.2019 г. на директора на ТД на НАП била отхвърлена жалба на Община Перник срещу действията на публичния изпълнител по описа на недвижимия имот, като било указано на Общината, че следва да предяви в тридесетдневен срок претенциите си по съдебен ред, но това не е направено. Община Перник обжалвала по реда на АПК постановлението за възлагане и с влязло в сила решение № 227/ 27.10.2021 г. по адм.д. № 464/ 2021 г. на Административен съд – Перник жалбата е отхвърлена. Сочи, че Общината не е предявила иск за собственост в едногодишен срок след обнародването на постановлението в „Държавен вестник“, както и че според чл. 239, ал. 2 ДОПК купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичане на една година от обнародването в „Държавен вестник“ на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост. Поради това ответникът изразява становище, че предявеният иск за собственост, предмет на делото, е недопустим.

Твърди и че искът е и неоснователен въз основа на така изложените съображения.

2

С обжалваното определение, ОС- Перник е приел, че защитата на трето лице със самостоятелни права върху недвижим имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК, е уредена с нормите на чл. 266, ал. 4, чл. 269 и чл. 239, ал. 2 ДОПК. Посочил е, че разпоредбата на чл.266, ал. 4 ДОПК предвижда възможността третото лице да обжалва действията на публичния изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция, като отхвърленото решението на този административен орган не може да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК . В тази хипотеза третото лице има възможност да предяви иск за установяване на правото си собственост по общия исков ред в рамките на 30-дневен срок - чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК. Ако искът не бъде предявен в посочения срок и изпълнителните действия продължат, третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната проданв този см. решение № 652/ 04.11.2024 г. по гр.д. № 80/ 2024 г. на ВКС, I ГО. Посочил е, че за разлика от публичната продан върху недвижим имот по реда на чл. 483 - чл. 501 ГПК, публичната продан по ДОПК, както на движими вещи, така и на недвижим имот е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик от датата на постановлението за възлагане – чл. 246, ал. 8 ДОПК, дори и длъжникът да не е бил собственик на имота - чл. 239, ал. 2 ДОПК. Придобиването му, съгласно нормата на чл. 239, ал. 2 ДОПК, било уредено условно – ако до изтичане на една година от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.

Следователно постановлението за възлагане на недвижим имот имало прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановяването му, но същото се стабилизира (става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния изпълнител имот) след изтичане на посочения в чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок. С изтичането на този преклузивен срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, възложен с постановлението за възлагане, в който смисъл били решение № 50153/ 04.01.2023 г. по гр.д. № 894/ 2022 г. на ВКС, I ГО; решение № 148/ 17.12.2020 г. по гр.д. № 783/ 2020 г. на ВКС, I ГО и решение № 200/ 09.12.2016 г. по гр.д. № 1546/ 2016 г. на ВКС, I ГО. Посочил е, че в процесния случай между страните не е спорно, че по изпълнително дело № 14120000450/ 2012 г., по описа на публичен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, образувано за принудителното събиране на вземания срещу „Медико Дентален Център 1-Перник“ ЕООД, е постановено постановление за възлагане на недвижим имот № С210022-091-0000711/ 06.08.2021 г., издадено от публичен съдебен изпълнител към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, с което поземлен имот с идентификатор *** е възложен на ответника „Мед инвест 21“ ООД, обявен за купувач при проведен търг с тайно наддаване. Постановлението било обнародвано в ДВ, бр. 67 от 13.08.2021 г., като от тази дата е започнал да тече преклузивният срок по чл. 239, ал. 2 ДОПК за предявяване на искове от трети лица, чрез които да установят претендираните от тях права върху възложения имот, съответно, че последният не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело - „Медико-Дентален Център 1-Перник“ ЕООД. Срокът е изтекъл на 13.08.2022 г. – арг. от чл. 60, ал. 2 ГПК, като искът- предмет на настоящия процес, е предявен с искова молба, депозирана в съда на 03.10.2025 г., тоест след изтичането на преклузивния за това срок по чл. 239, ал. 2 ДОПК. Към момента на предявяването му искът е погасен, което налага извод, че е недопустим и не следва да бъде разглеждан, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната.

Обжалваното определение е правилно.

В случая частният жалбоподател не оспорва, а и от приложените по делото доказателства, се установява, че исковата молба на Община Перник е подадена след изтичане на предвиденият с разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК преклузивен срок, която разпоредба твърди, че противоречи на чл. 17 от Конституцията на Р. България и чл.17 от 3

ХОПЕС.

Настоящият съдебен състав смята, че правилото за поведение, извлечено от разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК, чието обявяване за противоконституционна се иска, не противоречи на чл.17, ал. 5 от Конституцията. Съгласно чл.17, ал.5 от Конституцията принудителното отчуждаване на собственост на държавни или общински нужди може да стане само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и сред предварително и равностойно обезщетение. Принудителното отчуждаване на собственост за държавни или общински нужди е процедура, при която държавата или общината принудително придобива недвижим имот, за да бъде задоволена държавна или общинска нужда, която процедура следва да бъде реализирана при отчитане на правата и интересите на лицата, чиито имоти се отчуждават. В случая обаче не с касае за принудително отчуждаване на собственост за общински нужди, при което да са застрашени права на собственик на отчуждените имоти, а за условното придобиване на собственост от купувача от датата на постановлението за възлагане на публичния съдебен изпълнител, защитата срещу което може да бъде упражнена от трето лице по реда на чл.239, ал.2 ДОПК.