Решение № 98 от 01.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. ПЕ.

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20223100502508 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокурор при ВРП против Решение № 232 от 14.10.2022 година, постановено по гр.дело № 483/2022 година, по описа на ПРС, в частта, с която Прокуратурата била осъдена, както следва:

Да заплати в полза на С. С. Ю., ЕГН**********, следните суми: сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд, изразяващи се в причинени 1 притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска, както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5000 лева в размер на 1523.73 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г.

Сумата в размер на 2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с 15 Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.

Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр.

Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 2740 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., държавна такса и съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 694.59 лева, адвокатски хонорар.

В жалбата си Прокуратурата на Р България моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и противречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал закона, като не е отчел наличната законодателна уредба и факта, че 2 отсъстват доказателства за причинно – следствена връзка между травмите на ищеца и действията на Прокуратурата.Излага се, че съдът не е извършил подробна и задълбочена проверка на фактите, преди да се произнесе, включително досежно присъдените лихви, които според жалбата противоречат на закона.В заключение се настоява ВОС да отмени атакуваното решение и да отхвърли претенцията.

По делото е постъпил отговор от адв.К., които предстанлява въззиваемия Ю. и които намира, че жалбата е неоснователна.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, Прокуратурата се представлява от Прокурор при ВОП Е., които поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено.

Адв.К., които представлява въззиваемия Ю. моли решението да бъде потвърдено, като аргументира позицията си с наличните, събрани пред ВРС, доказателства.Претендира и за разноски.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС съдебното производство е било образувано по предявена искова претенция от И. Ю. К. против Прокуратурата на Р България по реда на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на последната да му заплати сумата, както следва:

1 . О т 8 0 0 0 / осем хиляди / лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 2 437.97лева, считано от 19.05.2019г. до датата па завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 8000 лева, считано o т датата на предявяване на исковете пред ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащаме на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;

2.Сумата от 4 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди следствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 1246,77 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 4000 лева, считано oт датата на предявяване на исковете пред ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;

3.Сумата от 2 740 лева, представляващи обезщетение за причинените м у имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат в наказателното производство, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2740 лева, считано от датата па предявяване на исковете пред ПРС - 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2 ал. 1 т.

3 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 2 от ЗЗД; Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата си молба ищцовата страна излага следните факти и обстоятелства:

Той твърди, че с Постановление от 27.05.2011 година е привлечен като обвиняем по Дознание № 2122/2010 година на ПУ – Провадия, за това, че на 15.08.2010 г. в с. Ц., област - Варна, в съучастие като съизвършител с М. С.

Ю., Х. С. Ю. и Х. С. Ю. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието но своето съдържание се отличава с особена дързост - престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.Излага, че му е определена МНО „Подписка“, както и че против него е бил внесен обвинителен акт за същото деяние - престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от 1 НК.

4

Според ИМ с образуването на НОХД № 513/2011 г. по описа на РС – г р а д Провадия били проведени множество съдебни заседания , като с Присъда № 23/21.03.2013г., съдът го е признал за невинен и го оправдал по повдигнатите му обвинения.

По протест на Прокуратурата пред Окръжен съд гр. Варна, било образувано ВНОХД № 992/2013г. , като в открито заседание от 17.10.2013г Прокуратурата е поддържала протеста, но с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г., В ОС е отменил присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Отново пред ПРС е било образувано НОХД № 580/2013г., по което с присъда № 1/11.01.2016г. съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатите му обвинения.Отново по протест на ПРПпред ВОС е било образувано ВНОХД № 203/2017 г одина, където в открито съдебно заседание , проведено на 20.04.2017г., протестът бил поддържан от представителя на въззивната прокуратура.

С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.

Варненският окръжен съд потвърдил присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд гр. Провадия. На основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК, решението на въззивния съд, потвърждаващо оправдателната присъда на първоинстанционния съд, влязло в законна сила на 25.05.2017 година.

В молбата си ищцовата страна излага, че привличането му в качеството на обвиняем и вземането на мярка за неотклонение във фазата на досъдебното производство и повдигането на обвинение с обвинителния акт му създало значителни притеснения и негативни преживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение. Ищецът твърди, че в резултат от тези действия станал напрегнат, потиснат, тревожен и разконцентриран, трудно заспивал, сънят му бил неспокоен. Ищецът излага още, че изпитвал неудобство и стеснение от близките, семейството й приятелите си, които разбрали за обвинението срещу него, защото никога не бил се сблъсквал с правораздавателна и правоохранителната системи (не бил осъждан, нямал полицейска регистрация) и се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти. Чувствал се унизен, когато като последица от привличането в качеството на обвиняем му била извършена 5 полицейска регистрация, чрез дактилоскопиране и фотографиране. Чувството за несправидливост на обвинението спрямо него се засилвало от факта, че в инцидента, предмет на разследване в наказателното производство, че е бил бит и му били нанесени телесни увреждания. Гореописаните действия довели до здравословни проблеми от психологическо и психиатрични естество.

Ищецът станал нервен, раздразнителен, мнителен и напрегнат, обзели го натрапчиви мисли, чувство на безизходица и неясно бъдеще. Страдал от главоболие, силно притеснение и получавал задух, които особено се обостряли, когато наближавала датата на поредното съдебно заседание. След приключване на наказателното производство, ищецът потърсил медицинска помощ и бил диагностициран с органични налудно разстройство; тежък депресивен епизод с психотични симтоми; рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - тежък, без психотичми симптоми, като му било назначено медикаментозно лечение. Твърди, че наказателното производство от момента на привличането му в качеството на обвиняем до влизането на присъдата в сила, продължило седем години . Tози срок бил прекомерно продължителен, спрямо фактическата и правна сложност на делото, като той с процесуалното си поведение не е ставал причина за това.

Докато се водило досъдебното производство бил призоваван два пъти, а в съдебната фаза на процеса участвал в абсолютно всички открити съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд. Общо заплатеното от него възнаграждение за адвокатска защита за цялото наказателно производство възлизало на 2740 лева.

Пред ПРС са били събрани различни писмени доказателства - Справка от 13.05.2011г.; Медициско удостоверение № 905/2010г. от МБАЛ „Св. АннаВарна“ АД приложени по ДП 2122/2010г. на РС Провадия се установява, че ищецът обвиняем е с добри характеристични данни; че не е конфликтна личност, ползва се с добро име в селото, не употребява алкохол, няма данни да злоупотребява с наркотици и други наркотични вещества, не се движи с криминално проявени лица, няма криминални прояви.