Решение № 287 от 13.10.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. К., 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100177 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС.

Ищецът – А. Н. Н. твърди, че на 31.08.2021г. във Ф., Зона за отдих Б. М.

С. (Разклонение на магистралата) била извършена кражба на вещи от управлявания от него служебен камион марка *** с peг.№ ****, като му били отнети - Мобилен телефон марка С., модел ***; пари - еврови банкноти и средство за плащане - банкова карта, издадена от Р.. Незабавно уведомил банката за кражбата на дебитната му карта, за да бъде същата блокирана.

Съгласно чл. 75, т. 2 от ЗПУПС своевременно уведомил Р., че банковата му карта е открадната във Ф., както и направил рекламация пред банката за неразпознати/измамни транзакции с неговата дебитна карта № ****** с IBAN: ********, а именно:

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 300 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 200 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 17 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 52.50 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 58.22 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 98.32 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 210 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 105 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 100 евро;

- на 31.08.2021г. сума на транзакцията в размер на 100 евро.

1 лева.

Общият размер на измамните транзакции бил 1241.04 евро или 2420.00 Твърди, че Р. отказал да му възстанови оспорените от него суми в общ размер на 1241.04 евро, относно транзакции, извършени с дебитната му карта на 31.08.2021г. във Ф. с мотива, че транзакциите били извършени на физически ПОС терминал, с прочетен чип и коректно въведен ПИН код, като не е изпълнил задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС, поради което трябвало да понеса вредите, независимо от размера им.

В изпълнение на задължението му съгласно чл. 75, т. 3 от ЗПУПС след получаване на платежния инструмент, предприел всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност, включително като не е записал каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент, както и не е съхранявал такава информация заедно с платежния инструмент.

Твърди, че на 31.08.2021г. уведомил Р. за горепосочените неразрешени платежни операции и поискал да му възстанови неправомерно изтеглените сумите, като същата отказала и до настоящия момент Банката не му е възстановила сумата от 1241.04 евро.

Сезирал Комисия за защита на потребителите - Помирителна комисия за платежни спорове, относно спора им с Р., понастоящем ******, като от същата получил Помирително предложение с изх. № Ц-03-4073/30.08.2022г., а именно - да приеме, че претенцията му към Банката за възстановяване на сумите по оспорените транзакции, извършени на 31.08.2021г. с издадена на негово име карта, за неоснователна. Съответно не приел и отхвърлил Помирителното предложение по помирително производство на ПКПС, тъй като счита, че Банката трябва да му възстанови сумата от 1241.04 евро, представляваща оспорени от него транзакции, извършени с банковата му карта на 31.08.2021г. във Ф.. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Тази отговорност на доставчика отпада по правилото на чл. 80, ал. 3 и чл. 75 от ЗПУПС, съгласно които платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 (да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства 2 за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент) умишлено или поради груба небрежност.

Твърди, че по силата на общото правило - чл. 154, ал. 1 от ГПК, и специалното такова - чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС - когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция..., използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Сочи, че дефиницията за „умисъл“ е дадена в чл. 11, ал. 2 от НК, а за „груба небрежност“ липсва легална дефиниция, но в достатъчна степен е разяснена в съдебната практика, постановена от ВКС, която приема, че „грубата небрежност“ представлява неполагане на дължимата грижа, но според абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Счита за неоснователно Становището на Помирителна комисия за платежни спорове, а и същото не обвързва съда. На следващо място - то не почива на конкретни доказателства и на последно - представлява голословно предположение, идентично със защитната теза на Банката, като отрича прилагането изрична и пределно ясна разпоредба (чл. 78, ал. 4 ЗПУПС), и основен принцип в гражданското съдопроизводство - правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Счита предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) за основателен, тъй като ответната банка-доставчик на платежни услуги следва да възстанови на ищеца сумите по извършени без негово съгласие платежни операции в общ размер на 1241.04 евро (2420.00 лева), ведно със законна лихва считано от датата на подаване на настоящия иск. За да бъде възложен риска от неразрешените транзакции върху доставчика на платежни услуги счита, че не са налице законови основания за изключване или намаляване на неговата отговорност, а именно - измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. В тежест на банката е да установи, че е възстановила стойността на неразрешената платежна операция или че платежната операция е извършена чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС, който изрично възлага в тежест на доставчика да установи автентичност на платежната операция.

3

Твърди, че не е дал съгласието си за извършените горепосочени платежни операции, поради което същите се явяват неразрешена платежна операция по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС. С оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС се налагал изводът, че по правило банката-издател отговаря пред платеца в размер на стойността на неразрешената банкова операция (чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС). Законът е уредил намаляване или изключване отговорността на банката само в случаите, в които картодържателят е допуснал небрежност при използване на платежния документ, като при допусната лека небрежност отговорността е намалена - чл.

80, ал. 1 от ЗПУПС и изцяло изключена при условията на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС при допусната груба небрежност или умисъл при изпълнение на задълженията по чл. 75 от ЗПУПС. Последните включвали уведомяване на банката при загубване, кражба или неоторизирана употреба незабавно след узнаването, както и предприемането от страна на клиента на всички „разумни действия“ за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с него. Неизпълнението на тези задължения - умишлено или при груба небрежност, като и при неопазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, влече отговорността на платеца за всички загуби (чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС). Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на доставчика на платежни услуги е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че платежните операции са автентични и че платеца (картодържател) е проявил небрежност при защита на данните.

Сочи, че в правната доктрина било прието, че „грубата небрежност“ е разновидност на категорията „небрежност“, като разликата между двете е количествена и се съизмерявала с модела, в който се сравнява поведението на конкретния длъжник - това вече не е грижата на добрия стопанин, а грижата на най-небрежния стопанин. С груба небрежност действал онзи, който не е положил „грижа, която и най-небрежният обикновено полага“, или още грижата, която „само най-небрежните не биха положили“. В настоящия случай неизпълнението на задълженията по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС не било доказано като извод за неосигурена защита на персонализираните средства за сигурност не можело да се направи единствено и само въз основа на използването на верния ПИН код при извършените тегления и плащания с банковата карта. Данни за проявена груба небрежност относно съхранение на ПИН кода на банковата карта липсвали. Предвид изложеното следвало да се приеме, че не са налице основания за изключване отговорността на банката за възстановяване на сумите по процесиите неразрешени платежни операции, поради което предявеният иск за тяхното възстановяване е основателен.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да възстанови на ищеца сумата от 1241.04 евро (2 420.00 лева) изтеглени от банковата м, сметка на 31.08.2021г., представляващи неразрешени платежни операции, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 06.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - ******“ ЕАД гр. С. е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Намира иска за процесуално допустим, 4 но изцяло неоснователен и необоснован, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Не оспорва следните факти:

- че на 31.08.2021г. в 9:33ч. ищецът е уведомил банката за кражба на платежния инструмент чрез телефонно обаждане до кол центъра на Банката.