Протокол № 611 от 14.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 611 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000521 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

Жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, за всички тях се явява адв. М. А., упълномощена от по-рано.

Ответникът по жалбата „У.К.Б.“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

От същия е постъпила молба, в която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. Същата представлява и становище по делото и има характер на списък за разноските.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото.

Същото е образувано в резултат на постъпила въззивна жалба от „К.“ ЕООД, Ц. К. К., М. И. К., К. Д. К. лично и в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-* - К. К.“, чрез пълномощника им адв. М. А., против 1 постановеното съдебно решение по т.д. № 330/2018 г. по описа на О.С.-П., в следните му части:

- в частта за главница за сумата над 39 956,11 лв. до уважения размер в решението 73 602,12 лв.,

- в частта, с която е присъдена възнаградителна лихва в размер на 2 708,70 лв.,

- в частта, с която е присъдена неустойка върху просрочена главница в размер на 7 155,76 лв.,

- в частта, с която е присъдена неустойка върху дължимата възнаградителна лихва в размер на 252,81 лв., като са посочени периодите за това.

Жалбоподателите считат, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно, неправилно и необосновано подробни съображения за това, които могат да се групират в три основни групи.

Първо, жалбоподателите считат, че неправилно не е прогласена от съда нищожността на т.4.2. и т.4.3. от договора, които клаузи уреждат неустойка, която се начислява върху целия размер на главницата, включително и тази с ненастъпил падеж. На следващо място, жалбоподателите считат, че неправилно не е прогласена цялата нищожност на анекс 1 и на анекс 2 към основния договор, които въвеждат утежняващи условия за кредитополучателите, премия в размер на 3 %, увеличен размер на остатъчния дълг по т. 2.4. На следващо място, жалбоподателите считат, че неправилно съдът е извел, че е налице предсрочна изискуемост от 29.12.2016 г., тъй като не са налице предпоставките за това, както материално правните предпоставки, поради липса на забава за плащане на падежирали вноски, така и процесуалните предпоставки при връчване на уведомлението до всички длъжници.

Моли се да се отмени решението в обжалваните му части, както и се претендират разноските, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Направено е доказателствено искане да се допусне допълнителна съдебно счетоводна експертиза, свързана с това да се даде систематизирана информация дали е налице забава за заплащане на месечните погасителни вноски, без отчитане на нищожните договорни разпоредби, без отчитане на 2 двата нищожни анекса, но при съобразяване с наведения в договора и общите условия на банката праг на промяна на лихвата, като е изложена подробна задача по пункт 1 и пункт 2 от доказателствените искания.

За днешното съдебно заседание е постъпила молба от адв. Н., също пълномощник на жалбоподателите, в която се прави претенция за разноски, като към молбата, постъпила по ел. поща е приложен и списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата „У.К.Б.“ АД е представил отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна, като е представил становището си относно нищожност на договорните клаузи и относно предсрочна изискуемост. Моли да не се уважава доказателственото искане, а ако се допусне е поставил въпрос, на който да отговори вещото лице. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение.

В днешното съдебно заседание е представил молба, в която поддържа отговора си и посочва, че на този етап няма да сочи други доказателства.

Адв. А.: Поддържам жалбата. След като се запознах с отговора на „У.К.Б.“ АД моля за уточнения към нея. Във въззивната жалба не се спори за валидността на самия договор за кредит. Поддържаме, че в него има валидно уговорена методология за изчисление и изменение на лихвата, която е сформирана по първоначалния договор - едномесечен софибор плюс фиксирана договорна надбавка, а ако приемете за валидни анекс 1 и анекс 2, те също имат валидни методологии, за изчисление и за изменение отново с обективен пазарен индекс - по анекс 1 едномесечен софибор, по анекс 2 – тримесечен софибор, плюс изрично посочената в договора надбавка. По самия договор и двата анекса, както и съобразно приложимите общи условия, банката въвежда и кредитополучателите се съгласяват да е налице праг на промяна на лихвата, който брани еднакво и двете от сътресенията на пазара.

По договора той е 1 пункт, ако се промени в двете посоки повишение или понижение над един пункт, едва тогава се преизчислява базовия лихвен процент и се сумира със фиксираната договорна надбавка. По аналогичен начин е до отворен праг на промяна от 0,25 и по анексите.

3

В основното и допълнителното заключение бяха направени много варианти на изчисления, в зависимост от това кои ще са приложимите ценови условия, дали ще зачитаме само договора, дали ще зачитаме прага на промяна или без прага на промяна, дали ще зачитаме анексите с праг или без праг на промяна.

Това доведе до объркване на състава, поради което той неправилно разчете самите счетоводни заключения. Той избра вариант, при който прилага договора и анексите, но не отчита въведения праг на промяна. Същевременно претендирам, че той правилно прогласи нищожността на 3 договорни разпоредби в договора и съответни разпоредби, които са цитирани изрично в двата анекса, които касаят въведеното потестативно право на банката едностранно да изменя валидно уговорената между страните методология за изчисление и за изменение на лихвата, без изрично да са указани каквито и да е условия и обективни фактори, при които да стори това. Това потестативно право на банката противоречи, както на въведената засилена закрила за потребителите, част от кредитополучателите и длъжниците са потребители, но то противоречи и на императивните разпоредби на закона, а именно чл. 58 и чл. 59 от Закона за кредитните институции, поради което е нищожно, поради противоречие със закона, дори по отношение на двамата търговци, ако приемем че те са солидарно задължени или пък кредитополучател ЕТ „К.“ и „К.“ ЕООД, а така също и предвидената възможност за едностранно субективно изменение на валидно уговорената методология, противоречи на добрите търговски практики на принципа на справедливост и добросъвестност на търговците, поради което на това основание в противоречие с добрите нрави, тези уговорки за нищожни. При обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, друг състав на ПОС също постанови, че тези уговорки са нищожни и спрямо двамата търговци. Тези разпоредби са прогласени за нищожни, тъй като нарушават правилата на добрите нрави. От тази гледна точка ние имаме валидна методология и аз претендирам, че тя следва да се прилага с въведения праг на промяна.

Същевременно експертните заключения доказаха, че банката се е отклонила от тази валидна методология още първоначално при действието на договора за кредит, като е започнала едностранно да повишава лихвата по кредита. Към датата на получаването на лихвата кредитополучателят е продължавал редовно да изплаща кредита. Съгласно заключенията на експертите към 4 датата на анекс 1, в който банката прогласява, че са налице неплатени суми, има 17 000 лв. надплатени суми по договора, т.е. още към Анекс 1 банката води неправилно счетоводна отчетност и имаме неправилно изчислен размер на дълга въз основа на обявените за нищожни клаузи. Поради това аз претендирам, че анексите не трябва да се прилагат, но дори и да се прилагат имаме подробни изчисления, че към 29.12.2016 г. са налице надплатени суми, и всички дължими погасителни вноски по главница и лихва са платени.

Различен е момента на забавата, независимо от това дали ще сме само по договора или с анексите. Ако приемем, че се действа само по договора и приемем, че анексите са нищожни поради противоречие с чл. 366, поради невъзможен предмет, тъй като се основават на нищожна клауза и изчисляват неправомерно дълга, каквато е константната практика на ВКС, тогава излиза, че длъжниците са заплатили изцяло всички дължими вноски за главница, лихви и такси до месец февруари 2019 г. Това обстоятелство беше изрично установено чрез проведения разпит на вещото лице в ОСЗ. То не е закрепено в писмен вид и трябва да се проследи протокола. Аз затова казвам, че всъщност е необходимо или систематичен поглед, изчитайки протоколите или за улеснение на съда да се постави отново задача и вещото лице да изчисли и да систематизира цялата информация. Ако приложим анексите, с техните периоди и лихви, тогава се установява, че забавата настъпва едва месец 6-ти 2017 г. В двата случая, дали само договора прилагаме или анексите, остатъчната главница е различна, но тя отново не фигурира като конкретна цифра.

Поддържам искането за допускане на експертиза, като моля да бъде допълнена задачата с втори вариант, при който да се приложат и валидно уговорената методология между страните по двата анекса, при отчитане на въведения праг на промяна - едномесечен, респективно тримесечен софибор, със сумиране със съответната уговорена фиксирана договорна надбавка.

Моля платените суми по договора, при определяне на задълженията, да се вземат предвид и да се отнесат към всяка погасителна вноска, надплатените суми да останат в кредитната сметка и да послужат да погасяване на последващите погасителни вноски. При тези изчисления да се укаже при двата варианта - само при действащ договор и въведен праг на промяна, респективно с приложение на анексите и въведен праг на промяна, 5 заплатените вноски - коя месечна погасителна вноска по кредита покриват, от кога настъпва забава да плащане на месечните погасителни вноски и към този момент на началната забава какъв е размера на остатъчната главница по кредита, която е непогасена, отново при два варианта - само при действието на договора, и с приложение на анексите, но при приложим праг на промяна.

Съдът намира, че следва да уважи така направеното искане, доколкото се спори за настъпването на предсрочна изискуемост и са от значение непогасените падежирали месечни вноски към приключване на съдебното дирене. Затова

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачата, формулирана във въззивната жалба на жалбоподателите и конкретизирана от техния пълномощник днес в съдебно заседание, като вещото лице изготви посочените варианти към датата на изготвяне на заключението, както и към датата, 27.07.2017 г. при условие, че на тази дата е настъпила предсрочна изискуемост.

ПОСТАВЯ задачата на първоначалното вещо лице Д. С., при първоначално възнаграждение от 300 лв., вносими от жалбоподателите в едноседмичен срок от днес.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 27.01.2023 г. – 10:30 часа, за която дата да се призове вещото лице.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10:43 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6