Решение № 10 от 14.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Христина Михова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200804 по описа за 2024 година Производството е образувано по искане на и. ф. главен прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1387/2024 г. по описа на Софийски градски съд и в.ч.н.д. № 748/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, отмяна на постановените по тях съответно определение № 2192/30.04.2024 г. и определение № 687/02.07.2024 г., и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав по реда на глава ХХ от НПК.

В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на съдебните актове първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушения на процесуалния и материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимия К. И. С. за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, на основание чл. 248, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 250, ал.1, т.

2 НПК, вместо да се произнесе с присъда по обвинението, внесено с обвинителния акт, като така нарушил правото на прокуратурата да защити обвинителната теза.

Недопустимо в тази процедура се произнесъл по въпроси, свързани с качеството на субекта, като незаконосъобразно приел, че прокурорът е орган на власт, а не длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение и поради това не би могъл да осъществи деяние по чл. 282 НК. До това заключение първоинстанционният съд достигнал, преценявайки отделни факти от обвинението и доказателствената им обезпеченост, каквото право няма на този етап на наказателния процес. Незаконосъобразно преценил, в противоречие със закона и съдебната практика, че бланкетният състав на чл. 282 НК не може да бъде 1 запълнен с правни принципи и норми от НПК. Въззивният съд неправилно потвърдил определението на първоинстанционния съд, изразявайки съгласие с изложените в него доводи, като на свой ред допуснал нарушение на процесуалния закон, произнасяйки се с определение вместо с решение, както изискват разпоредбите на чл. 334 НПК и чл. 32, ал.1, т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи и пледира за уважаването му.

Защитникът на лицето, срещу което е водено прекратеното наказателно производство, изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Според него правилно съдилищата са преценили, че прокурорът като орган на власт не може да бъде субект на престъплението по чл. 282 НК, както и да наруши отделни разпоредби на НПК. Не били събрани доказателства, че е причинил с действията си някому вреда или че е набавил за себе си или за другиго облага, което също било аргумент за това, че повдигнатото му обвинение е несъставомерно. Въззивният съд, като се произнесъл с определение, а не с решение, не е допуснал съществено нарушение, което да е основание за възобновяване на производството, тъй като от значение е същността на съдебния акт, а не как е озаглавен той. С оглед на така изложените съображения защитникът пледира да се остави без уважение искането за възобновяване.

Лицето, срещу което е водено прекратеното наказателно производство в качеството му на подсъдим - К. И. С., в предоставената му последна дума моли да не се уважава искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и съображенията, изложени в искането за възобновяване, и прецени всички материали, събрани по делото, в рамките на правомощията си по глава ХХХІІІ от НПК, намери за установено следното:

Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд обвинителен акт срещу К. И. С. за това, че е осъществил престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като за времето от 30.05.2023 г. до 01.06.2023 г., в гр.

София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - прокурор при Софийска районна прокуратура, като наблюдаващ прокурор по пр. пр. № 26636/2023 г. на СРП, ДП № 164/2023 г. на ГДБОП, нарушил и не изпълнил служебните си задължения по чл. 35, ал. 2 и ал. 4 НПК, чл. 14, ал.1 НПК, чл. 219, ал.1 НПК, чл. 56, ал.1 НПК, чл. 63, ал.1 НПК, чл. 64, ал. 2 НПК, чл. 17, ал.1 НПК, чл. 120, ал. 3 НПК, чл. 71, ал.1 НПК /подробно описани в обвинителния акт/, с цел да набави облага за главния прокурор И.Г., като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини другиму вреда, а именно на П.В.П. и К.Г.Х., като от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици - незаконно засягане правата на гражданите и уронване престижа на съдебната власт.

По обвинителния акт в Софийски градски съд е образувано н.о.х.д. № 1387/2024 г. В разпоредителното съдебно заседание, проведено по делото на 30.04.2024 г., с определение, постановено на основание чл. 248, ал. 5, т. 2, вр. с чл.

2

250, ал. 1, т. 2 НПК, съдът прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимия С. за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, като приел, че същото е несъставомерно.

Определението на СГС е протестирано от прокурор от СГП пред Софийски апелативен съд, който с определение № 687/02.07.2024 г., постановено по в.ч.н.д.

№ 748/ 2024 г., го потвърдил изцяло.

Искането за възобновяване на прекратеното наказателно производство е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 421, ал.1 НПК и срещу съдебен акт от вида на визираните в чл. 419, ал. 1, вр. с чл. 341, ал.1 НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.

За първи път възможността съдът да прекрати наказателното производство, когато прецени, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 2 още с приемането на НПК /обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./. Впоследствие тази възможност отпада (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 63/2017 г.) и отново е въведена с изменение на чл. 250 НПК (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 48/ 2023 г.). С посоченото правомощие на съда се цели оптимизиране на правораздавателната дейност - да не се развива и реализира ненужно цялата наказателна процедура, водеща до оправдаване на дееца, когато в обвинителния акт е описано едно очевидно несъставомерно деяние. Това законово разрешение кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само на процесуално време, но и на материални средства (разходи за експертизи, призоваване и заплащане на разноски на свидетели, възнаграждения на съдебни заседатели и др.). С предоставянето на тази възможност (чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 250, ал.1 НПК) още на съдията – докладчик - да прекрати на посоченото основание наказателното производство в закрито заседание, без призоваване и изслушване становището на страните, дори преди те да бъдат конституирани, а след това и от съда в стадия на разпоредителното заседание, се намалява броя на делата, разглеждани в открито съдебно заседание. Това осигурява по – голяма възможност на съда за своевременно и задълбочено решаване на последните.

Реализирането на правомощието по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт /тъжбата/, не съставлява престъпление. То е такова, когато не осъществява не само общите признаци на престъплението, очертани в нормата на чл. 9, ал. 1 НК, но и съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните видове престъпления в специалната част на Наказателния кодекс. Иначе казано, деянието не съставлява престъпление, т. е. то е „несъставомерно“, когато конкретната проява не осъществява всички обективни и субективни признаци на даден вид престъпление.

На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т.1 НПК), съответно съдът (чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна квалификация, но и под друг 3 такъв, предвиден в специалната част на Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК, или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата (вж. реш. № 281/28.06.2011 г. по н.д.

№1519/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; реш. № 396/ 2014 г. по н.д. № 1237/2014 г. на ІІІ н. о., ВКС).

Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт, както и от въззивната инстанция, подложила на проверка постановеното определението, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимия К. С. за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Съдилищата са се произнесели по въпроси, по които не са били оправомощени да се произнесат на този стадий на съдебното производство.

Първоинстанционният съд е приел на първо място, че подсъдимият в качеството си на прокурор, когато изпълнява задълженията си, произтичащи от функцията на обвинител по конкретно наказателно производство, не може да бъде субект на престъпление по чл. 282 НК. Преценил е, че в тези случаи прокурорът винаги действа като „орган на власт“, натоварен с властническа функция по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, а не като длъжностно лице, в широкия смисъл на дефиницията по чл. 93, т.1 НК и поради това не би могъл да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 НК. Изложил е и съображения, че подсъдимият С. като прокурор не заема „отговорно служебно положение“ и не може да бъде субект на престъпление по квалифицирания състав на чл. 282, ал. 2 НК. Счел е, че деянието е несъставомерно и поради това, че бланкетът на чл. 282 НК не може да бъде запълнен с общи правни принципи и норми на НПК. С оглед на посочените съображения е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т. 2 НПК.

За да достигне до тези изводи първоинстанционният съд в постановеното от него определение е обсъдил обстоятелствата, свързани с: длъжностното качество на субекта на престъплението; заеманата от него позиция в структурата на учреждението, в което работи; характера и особеностите на осъществяваната от дееца дейност в наказателното производство, в качеството му на прокурор; вида и същността на инкриминираните му като нарушени служебни задължения.

Посочените обстоятелства са част от предмета на доказване / чл. 102, т.1 НПК/ или пряко са свързани с него, тъй като се отнасят до самото престъпление /неговата обективна страна/ и участието на обвиняемия в неговото осъществяване 4

/субективна страна/. Поради това те подлежат на установяване и доказване в рамките на състезателен процес с участие на страните, след събиране и оценка на доказателствата по делото. Отговор на всички въпроси, свързани с посочените обстоятелства може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт – присъдата.