Решение № 556 от 24.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300500719 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 вр. чл.429, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №9473/15.03.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя „**********, чрез юрисконсулт К. В., срещу постановление от 04.01.2024 г. по изпълнително дело №20108210401475 по описа на ЧСИ ********* при КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е прекратено частично изпълнителното производство по делото само досежно длъжника Е. А. В., ЕГН **********, с адрес с. **********.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като в хода на производството са настъпили факти, от които е видно, че Е. В. с действията си е приела конклудентно наследството, оставено от наследодателя А. С. В., преди да се откаже от същото и отказът е нищожен.

Иска се отмяна на атакуваното постановление за прекратяване. Прави се искане и съдът да се произнесе в мотивите си по нищожността на отказа от наследство в съответствие с ТР №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Е. В. чрез адв. В.

Т. – Б., като се твърди неоснователност на жалбата. Отказът от наследството е вписан, ЧСИ на основание чл.429, ал.2 ГПК е длъжен да прекрати изпълнителното производство, като не му е предоставена възможност да преценява действителността на извършения отказ от наследство.

1

Обжалването на действията на ЧСИ също не е спорно исково производство, като в него не може да се разглежда възражението за нищожност на отказа от наследство. Постановлението на ЧСИ е правилно. При условията на евентуалност се твърди, че договорът за продажба на наследство е развален, като с обратна сила са се заличили действията на прехвърлянето. Претендира се присъждане на разноски.

Останалите длъжници – А. В., М. М. и И. В. - не са изразили становище.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, а по основателността предоставя на съда да прецени по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, като е внесена и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело №20108210401475 по описа на ЧСИ

*********** с район на действие района на ОС Пловдив, е образувано по молба на „********* срещу длъжника А. С. В., с приложен изпълнителен лист, издаден от РС Пловдив въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК. В хода на производството е установено, че А. В. е починал, като са конституирани законните му наследници А. С. В. – съпруга, и децата М. А. М., Е. А. В. и И. А. В. На същите са връчени ПДИ, като тази на жалбоподателката е връчена на 10.05.2017 г. В периода 2017 г. – 2018 г. са постъпвали плащания по ИД от длъжниците.

На 09.07.2018 г. е постъпила молба от „*********, с която уведомяват за сключен договор за цесия с първоначалния взискател, като правят искане за конституиране като взискател по делото.

По повод наложени запори – на 06.06.2023 г. върху пенсията на А.

В., и на 07.06.2023 г. върху трудовото възнаграждение на Е. В., е постъпила молба от двете длъжници и М. М., с която са поискали прекратяване на ИД по отношение на тях, тъй като са сключили договор за продажба на полагащите им се дялове от наследството, останало от наследодателя им А. В.

Представили са договор за покупко – продажба на наследство №*********** г., вписан в СВ Пловдив. Отказът на ЧСИ да прекрати производството е обжалван, като с решение №1380/14.11.2023 г., постановено по в.гр.д.

№2413/2023 г. на ПдОС подадената от длъжниците жалба е оставена без уважение.

На 23.12.2023 г. пред ЧСИ е депозирана молба от Е. В., с искане производството по отношение на нея да се прекрати поради вписан в особената книга на РС Пловдив отказ от наследството на наследодателя А.

В. Приложила е и удостоверение от 08.12.2023 г., издадено по ч.гр.д.

№20235330118042 по описа на РС Пловдив относно този факт.

С атакуваното постановление за прекратяване от 04.01.2024 г. (т.2, 2 л.562 от изпълнителното дело – ИД) е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжника Е. А. В. поради отказ от наследството на А. С. В.

Същото е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. След смъртта на А. В. съдебният изпълнител е конституирал наследниците му, включително Е. В. За същата се установява, че е направила отказ от наследството на длъжника А.

В., като отказът е вписан под №977/23 г. в особената книга на съда съгласно член 52 от Закона за наследството в съответствие с определение №13854/06.12.2023 година, постановено по частно гражданско дело №18042/23 година по описа на Районен съд Пловдив. След като е заявила отказа си от наследството, Е. В. е загубила качеството си на наследник на А.

В., поради което срещу нея не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник.

ЧСИ не е компетентен да преценява законосъобразността на отказа от наследство, като правилно е прекратил производството по отношение на Е. В.

Отказът от наследство е изричен акт, който се вписва в районния съд. Затова е достатъчно длъжникът да представи на ЧСИ удостоверение от районния съд за извършеното вписване. Ако взискателят оспорва отказа от наследство, той трябва по исков ред да установи отговорността на наследниците. Този спор не може да се разрешава от съдебния изпълнител и неговото становище не се ползва със сила на пресъдено нещо (в този смисъл е и изложеното в „Българско гражданско процесуално право“, десето издание, страница 1055). Недопустимо е по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител съдът да се произнася относно действителността на отказа от наследство. Това, както бе посочено, може да стане само в исковото производство, каквото настоящото не е.

Ето защо не се възприемат доводите на жалбоподателя, че отказът от наследство, направен от Е. В., е недействителен, а искането му за произнасяне от настоящия състав в мотивите относно действителността на отказа от наследство е недопустимо. Цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение касае исковото производство и производства, свързани с разрешаване на правен спор между страни, но не е допустимо инцидентно в настоящето производство да се произнася по повод законосъобразността на действията на ЧСИ. В този смисъл не се обсъждат представените договор за продажба на наследство и споразумение за развалянето му.

Тъй като основанието за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на Е. В. е именно вписания отказ от наследство, доколкото ЧСИ разполага с правомощието да следи по отношение на страните спазени ли са изискванията, предвидени в член 429, 3 алинея 2 от ГПК, прекратяването е правилно и законосъобразно, а жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Разноски са поискани от ответника по жалбата - длъжника в изпълнителното производство Е. В., като следва да се присъдят съобразно договора за правна защита и съдействие. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Е. В. направените по делото разноски в размер на 800 лв., за които е отбелязано, че са изплатени в брой.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №9473/15.03.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя „**********, чрез юрисконсулт К. В., срещу постановление от 04.01.2024 г. по изпълнително дело №20108210401475 по описа на ЧСИ ***********при КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е прекратено частично изпълнителното производство по изпълнителното дело само досежно длъжника Е. А. В., ЕГН **********, с адрес с. **********.

ОСЪЖДА „**********, да заплати на Е. А. В., ЕГН **********, с адрес с. ***********, направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4