Решение № 5465 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5465 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110208906 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. М. (подадена чрез адв. Б.) срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 3789838, издаден от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. И. М. е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за това, че на 10.07.2020г. в 11.45 часа в град София, по бул.

„Сливница” срещу бл.3, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков” е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен, постановен при неспазване на материално-правните и процесуалноправните норми, както и при несъответствие с целта на закона. В жалбата се посочва, че в Електронния фиш е следвало да бъде посочено дали той подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. Непосочването на тези обстоятелства водело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Критикува се наказващия орган, че не е спазил процедурата по чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП като не е изяснил /чрез валидни процесуални инструменти/ кое лице е управлявало моторното превозно средство (МПС) към момента на извършване на нарушението и механично е издал Електронния фиш на собственика на автомобила. Липсвали доказателства за субекта на нарушението. Според жалбоподателя, за да се състави Електронен фиш на собственика на МПС било нужно да се представят доказателства за отказ на същия да посочи кое лице е управлявало автомобила на въведената 1 в Електронния фиш дата. Като порок на обжалвания Електронен фиш се сочи и това, че не е отбелязана дата на издаването му, поради което било нарушено правото на защита на санкционираното лице и се възпрепятствала възможността за преценка дали са спазени преклузивните срокове за издаване на санкциониращия акт. На следващо място в жалбата се твърди, че в Електронния фиш не било посочено кое техническо средство е заснело шофьора и какво е това техническо средство. Като не била посочена датата на издаване на Електронния фиш, било невъзможно да се прецени дали автоматизираното техническо средство или система (АТСС) е било технически изправно и дали са съществували условия (температура, налягане, влажност и т.н.) за правилното му функциониране – към момента на съставяне на Електронния фиш, респ. към момента на сваляне на информацията от АТСС, както и във времевия промеждутък между двете събития. Според жалбоподателя в Електронния фиш липсвала информация и за издателя му, каква е неговата компетентност и дали е обучен да работи с техническото средство. В жалбата се твърди, че с непосочване на дата и издател не можело да се индивидуализира деянието, не можело да се определи и санкцията по вид и размер, както и дали издателят има необходимите специални знания и компетентност да работи със заснемащата техника, както и дали АТСС е технически изправно. Не била приложена извадка от клипа, нито в Електронния фиш е индивидуализиран клипът или снимката на автомобила. Поради това не можело да се прецени дали само автомобилът на М. е бил в обхвата на системата за видеонаблюдение, дали е заснет от точно тази система за видеонаблюдение и дали точно това МПС е управлявано с процесната скорост. В случай на повече от едно МПС се претендира за недоказаност на нарушението. Освен това в жалбата се твърди, че в обжалвания Електронен фиш липсва пълно и точно описание на нарушението. Не ставало ясно какво е нарушила М., какво е извършила или не е извършила, дали на мястото на заснемане на автомобила е било в сила въпросното ограничение за скоростта, има ли кръстовище, следвало ли е да има допълнителна табела Т2 (съобразно чл.61, ал.5 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци), дали са спазени изискванията за отстояние на пътните знаци. От описанието на нарушението не ставало ясно коя алинея на чл.21 от ЗДвП е нарушена. Според жалбоподателя не било достатъчно, че е посочен чл.21, ал.1 от ЗДвП. На следващо место в жалбата се твърди, че използваното АТСС не е одобрен тип средство за измерване и не е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, тъй като е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението – 24.04.2022г.

Удостоверението било издадено на 24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г.

Претендира се за нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, тъй като в Електронния фиш не бил посочен уникалният идентификационен номер на използваното АТСС. Твърди се, че липсват доказателства за изпълнение на чл.8, чл.13 и чл.15, ал.1 от същата Наредба, както и за нарушение на чл.10, ал.3 от Наредбата – липса на снимка на разположението на уреда за измерване. Не било ясно и мястото, на което е заснето нарушението, дали е било обозначено с изискуемия по закона знак за осъществяван контрол посредством мобилни и стационарни АТСС. В жалбата е 2 записано още, че нямало отбелязване на нарушението и на точното място на извършването му, както и на пътния знак, ограничаващ скоростта. С тези аргументи се иска СРС да отмени изцяло Електронния фиш, ведно с всички последици от това. Иска се СРС да присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като се твърди, че адв. Б. е осъществил безвъзмездна адвокатска защита по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата на близко за него лице.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. И. М. и упълномощеният от нея защитник /адв. Б./ не се явяват лично в съдебното заседание на 25.09.2024г. и съответно не вземат становище по спора в рамките на съдебното производство пред СРС.

Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема становище по казуса в съдебното заседание на 25.09.2024г.

В писмо с вх. № 207127 от 24.06.2024г., с което административно-наказателната преписка е изпратена на СРС, административно-наказващият орган е посочил, че издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М изтича на 24.02.2020г. и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите си в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип. В тази връзка се цитира и писмо с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г. Заявява се, че процесният Електронен фиш е бил връчен на 19.05.2024г. Прави се и изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Твърди се, че собственикът на МПС не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По настоящото дело са депозирани писмени бележки с вх. № 297196 от 20.09.2024г. от гл. юрк. Василева – Гяурова, пълномощник на СДВР. В тях се посочва, че жалбата на М. е неоснователна, необоснована и недоказана. Според процесуалния представител на СДВР при издаване на Електронния фиш са спазени разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, като от приложените доказателства се установявало, че на „10.07.2020г.“ в 11:45 часа в гр. София, по бул. „Сливница“ срещу блок 3, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, процесното МПС (лек автомобил „*** ****” с рег. № *****) се е движило със скорост от 67 км/час. Твърди се, че нарушението е установено и заснето в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим, като техническото средство е преминало първоначална и последваща метрологична проверка. Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска СРС да кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство. В писмените бележки се посочва още, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ е законоустановен и правилно индивидуализиран. Процесуалният представител на СДВР цитира §6, т.65 от ДР на ЗДвП и приема, че при мобилните системи за видеоконтрол контролният орган не се намесва в работата на устройството, а само го позиционира, включва и задава ограничение на скоростта, а след преустановяване на контрола - го изключва и демонтира. Твърди се, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочва се, че 3 нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал обществено-опасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.

Процесуалният представител на СДВР посочва, че напоследък са зачестили пътнотранспортните произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост.

Поради това поведението на жалбоподателя се определя като укоримо, тъй като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите участници в движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на Електронен фиш Серия К № 3789838 като законосъобразен. Освен това гл. юрк. Василева – Гяурова иска и присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г., валидно до 25.10.2020г. Видно от Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. (лист 23 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. № 653/14. На основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията това техническо средство се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно към 10.07.2020г. Според цитирания погоре Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.

Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. и Ежедневна форма на отчет от 10.07.2020г.

(лист 28 от делото) за времето от 11.00 часа до 13.00 часа на 10.07.2020г. техническо средство TFR1-M с № 653 е било позиционирано в град София, бул. „Сливница” срещу бл.3, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място и без поставен пътен знак В26, въвеждащ друго ограничение на скоростта. За времето от 11.00 часа до 13.00 часа на 10.07.2020г. с посоченото по-горе техническо средство били установени общо 40 нарушения – със статични изображения/видеозаписи от № 15723 до № 15762, като един от тях бил клип № 15745 (приложен на лист 20 от делото).

На 10.07.2020г. в 11.45 часа в град София, по бул. „Сливница” срещу бл.3, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков”, лек автомобил „*** ****“ с рег. № **** (собственост на А. И. М.) се движел със скорост от поне 67 км/ч. (след 4 приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 70 км/час), при ограничение на скоростта в населено място 50 км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с АТСС : TFR1-M с № 653 – клип № 15745.