Решение № 2965 от 02.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20251100100738 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С. В. срещу Прокуратурата на Република България.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. В. обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда от 20.10.2022 г., постановена по НОХД № 3766/2021 г., по описа на СРС, НО, 15 състав, ведно със законната лихва върху долупосочените суми, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 20.12.2024 г. до окончателното плащане, а именно:

1. сумата от 50 000 лв. (25 564,59 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

2. сумата от 3200 лв. (1636,13 евро) - заплатени разноски за адвокатска защита в наказателното производство по НОХД № 3766/2021 г., по описа на СРС, НО, 15 състав и във въззивното производство пред СГС;

3. сумата от 344 евро - разходи за самолетен билет от гр. София до Обединени арабски емирства (ОАЕ), закупен на 18.01.2021 г. за полет № FZ1758, осъществен от авиокомпания FlyDubai на 20.01.2021 г.;

4. сумата от 10 850 AED, равняващи се на 5551,15 лв. по обменния валутен курс към 19.12.2024 г., представляващи разходи за туристически визи по време на престоя на ищеца в Обединени арабски емирства;

5. сумата от 120 лв. (61,36 евро) - заплатени на 16.01.2021 г. разходи за изготвяне на психологическа експертиза в „Център за психология и психотерапия“, в гр. София, ул. **** от психолог П.П., за установяване психическото състояние на ищеца;

6. сумата от 100 лв. (51,13 евро) - разходи за ПСР-тест, извършен от лаборатория „Рамус“, заплатени на 18.01.2021 г.

С исковата молба и уточнителни молби от 07.04.2025 г. и 10.06.2025 г. ищецът излага твърдения, че през м. юли 2019 г. Прокуратурата неоснователно е повдигнала обвинение срещу него за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, като воденото срещу него досъдебно производство било с неразумна продължителност, тъй като почти не се извършвали реално 1 други процесуално-следствени действия по установяване на обективната истина и приключването на производството с мнение за липса на извършено престъпление, освен многократно водена кореспонденция между МВР и Прокуратурата, главно заключаваща се в това да бъде поискано удължаване на срока за разследването от страна на разследващия полицай и съответно разрешаването му от страна на Прокуратурата. След внасяне на обвинителен акт в съда срещу ищеца, последният бил оправдан и на двете съдебни инстанции с влязла в сила присъда от 20.10.2022 г., постановена по НОХД № 3766/2021 г., по описа на СРС, НО, 15 състав.

Неразумната продължителност на провеждането на разследването, извън двумесечен срок, довело до удължаване на периода на несигурност, тревоги и страх у ищеца, както и до допълнително накърняване на честта и достойнството му.

Поради необходимостта като обвиняем ищецът задължително да бъда регистриран в полицейските регистри като престъпник, какъвто не бил дотогава, и преди това да бъде направено, с цел да избегне подобно позорно и тежко за него обстоятелство и доживотна тежест, ищецът твърди, че е взел решение да напусне страната, за да запази честта и достойнството си и докато бъде оправдан от съда. Било му обяснено, че дори и да получи оправдателна присъда, полицейската регистрация нямало да бъде заличена и точно този елемент от несправедливо повдигнатото му обвинение било едно от най-плашещите, като задължителната полицейска регистрация щяла да му тежи за цял живот. Тъй като не можел да понесе този срам и унижение, предпочел да напусне България, докато бъде окончателно оправдан, като само по този начин можел да избегне възможността да бъда регистриран в полицейските регистри.

Твърди, че скоро след като напуснал България, започнал да изпитва силна носталгия, която се засилвала с времето и била свързана, от една страна, със загубата на обичайната му жизнена среда, приятели и близки, а от друга, със състояние на принудителна изолация в чужда държава, с тежкото чувство за невинност. Продължителното разследване и незаконно поддържаното срещу него обвинение довели до чувство на унижение и обида за това, че напълно нелогично и необосновано е обвинен несправедливо, до появата на тежки и хронични пристъпи на тревожност на много високо ниво, страх за бъдещето, до тежка депресия, която хронифицирала по време на процеса, отчаяние от живота и липса на перспектива за нормално бъдеще, отчуждение от света и хората, включително и от близките му. Започнал да изпитва често главоболие и болки в областта на слънчевия сплит, ускорен пулс през деня, постоянно схващане на мускулите на гърба и врата, липса на апетит, рязка загуба на тегло, липса на енергия, хронична преумора и сериозно нарушение на съня. Така описаните неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 50 000 лв.

Претендират се и имуществени вреди в горепосочените размери, както следва:

Заплатени разноски за адвокатска защита в съдебната фаза на наказателното производство - 3200 лв..

Заплатен самолетен билет на стойност 344 евро, от гр. София до Обединени арабски емирства (ОАЕ), закупен на 18.01.2021 г. за полет № FZ1758, осъществен от авиокомпания FlyDubai на 20.01.2021 г., където ищецът отпътувал, за да престои докато трае наказателното производство.

Сумата от 10850 AED, равняващи се на 5551,15 лв. по обменния валутен курс към 19.12.2024 г., представляващи разходи за туристически визи по време на престоя на ищеца в Обединени арабски емирства.

Сумата от 120 лв. - заплатени на 16.01.2021 г. разходи за изготвяне на психологическа експертиза в „Център за психология и психотерапия“, в гр. София, ул. **** от психолог П.П., за установяване психическото състояние на ищеца с оглед предизвиканите от воденото срещу него наказателно производство силно повишеното му ниво на тревожност и страхова невроза и за да прецени какви мерки да предприеме за защита на физическото и психическото си здраве.

2

Сумата от 100 лв. - разходи за ПСР-тест, извършен от лаборатория „Рамус“, заплатени на 18.01.2021 г., който към момента на отпътуването на ищеца за ОАЕ със самолет е бил абсолютно задължителен.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковите претенции като неоснователни.

Липсвали доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца, както и върху трудовата му заетост в резултат точно на процесното обвинение. Претенцията не била съобразена и с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, тъй като повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и не е била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение, както и не са налагани други мерки за процесуална принуда. Не са представени доказателства и за извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца в досъдебната фаза на процеса, а съдебното следствие е протекло в отсъствието на подсъдимия.

Релевира възражение за съпричиняване по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, че престоят на ищеца в Обединени арабски емирства в периода 20.01.2021 г. - 30.10.2023 г. е допринесъл за по-голямата продължителност на наказателното производство, както и че претенцията за неимуществени вреди не е съответна и на периода на търпене на вредите.

Липсвали и доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат в съответната фаза на наказателното производство, както и за реално извършено плащане в претендирания размер от 3200 лева, като при условията на евентуалност оспорва размера на заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерен.

Оспорва наличието на причинна връзка между повдигнатото обвинение и останалите претендирани разходи във връзка с пътуването на ищеца в ОАЕ, както и тези за извършена психологическа експертиза, която и нямала доказателствена стойност, тъй като не била изготвена в настоящия исков процес.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още на първа инстанция, и престоя на ищеца в Обединени арабски емирства в периода 20.01.2021 г. - 30.10.2023 г.

Установява се от приложеното към настоящото дело НОХД № 3766/2021 г. на СРС, НО, 15 състав, че срещу П. С. В. е било образувано на 20.08.2019 г. наказателно производство по ДП-1708/2019 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 37657/2019 г. по описа на СРП.

В хода на досъдебното производство, е разпитан в качеството му на свидетел на 08.11.2019 г. (л. 48 от ДП), като заявява, че от 1997 г. до момента на разпита основно пребивавал в чужбина, където първо е учил във Великобритания, а по-късно започнал да работи в Бахрейн.

С постановление от 16.10.2020 г. на СРП, връчено му на 10.12.2020 г., ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Видно от приложеното наказателно производство, не са взети спрямо ищеца мерки за неотклонение и не са налагани други мерки за процесуална принуда.

С обвинителен акт от 10.03.2021 г. на СРП, внесен на 12.03.2021 г. в СРП, на П. В. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

По образуваното НОХД №3766/2021 г. ход на делото е даден на 30.05.2022 г., тъй като едва към този момент подсъдимият, чрез упълномощения от него адвокат, е получил преписи от обвинителния акт, предвид факта че пребивава в чужбина и не е могъл да бъде 3 открит на адреса си в Република България.

С присъда № 62958 от 20.10.2022 г. П. С. В. е оправдан по повдигнатото му обвинение, която присъда е обжалвана само от частните обвинители с жалба от 27.10.2022 г.

Образуваното ВНОХД №5714/2023 г. е прекратено с окончателно по своя характер протоколно определение от 30.10.2023 г., тъй като е оттеглена подадената въззивна жалба от частните обвинители, поради което и присъда № 62958 на СРС, НО, 15 с-в от 20.10.2022 г. следва да се счита влязла в сила на 30.10.2023 г.

Според показанията на свидетеля В.Л.М., тя се познава с ищеца от около 25 години, като двамата са в приятелски отношения от детска възраст и членове на един и същ приятелски кръг приблизително от 2001 г. – 2002 г. На свидетеля е известно, че срещу ищеца са провеждани наказателни производства от прокуратурата, вследствие на което същият е напуснал територията на Република България и е пребивавал в държава извън Европейския съюз в периода 2021 г. – 2024 г.

Сочи, че последната лична среща с ищеца преди отпътуването му е осъществена в началото на 2021 г., приблизително през месец януари. Към онзи момент ищецът е оставил у свидетеля впечатление на личност с добро чувство за хумор, весела, общителна и споделяща.

При първата лична среща след тригодишното отсъствие на ищеца, осъществена в края на лятото на 2024 г., свидетелят е забелязал, че ищецът е бил значително отслабнал, с мрачно и потиснато изражение, затворен в себе си и угнетен. Според свидетеля ищецът е преживял изключително тежко обстоятелството, че в продължение на три години не е имал възможността да се прибере в Република България, тъй като не е искал да му бъде извършвана полицейска регистрация, която възприемал като несправедлива и унизителна за личността му.

В периода на отсъствието ищецът е редуцирал значително контактите си не само със свидетеля, но и с по-голямата част от приятелския си кръг.

В периода на отсъствие на ищеца са починали негови баба и дядо, като същият не е имал възможност да присъства на нито едно от двете погребения, ищецът лично му е споделял, че наказателното производство го е разтърсило в изключителна степен и е довело до натрупване на значителен психически стрес.