Решение № 79 от 31.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000052 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 104/ 02.11.2022 г. по т.д. № 177/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен съдът е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди от ПТП на 07.06.2020 г. с участието на застраховано при румънско застрахователно дружество без кореспондент на територията на РБ, ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията, считано от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане както следва: на К. Н.ва Н. 45 000 лв.; на Б. В. В. 20 000 лв., като за разликата над този размер до претендираната сума от 26 000 лв. искът му е отхвърлен; на Н. Б.ова В. 1 500 лв., като за разликата над този размер до претендираната сума от 3 000 лв. искът й е отхвърлен и на В. Б.ова В. 1 300 лв., като за разликата над този размер до претендираната сума от 2 000 лв. искът й е отхвърлен. С решението съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, на К. Н.ва Н. в размер на 2 206.26 лв., на Б. В. В. в размер на 67.40 лв., ведно със законната лихва от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане, и на Н. П. Н. в размер на 3 092 лв., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане, като искът му за разликата над този размер до претендираната сума от 3 135 лв. е отхвърлен. С Определение № 480/ 16.12.2022 г. съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ал.1 ГПК, като е оставил без уважение искането на процесуалния представител 1 на ищците адв. Ц. В. за изменение на решението в частта за разноските.

Депозиранa е въззивнa жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ против решението по иска на Б. В. В., както и по исковете на К. Н.ва Н., Б. В. В., Н. Б.ова В. и В. Б.ова В. в частта му относно началната дата на дължимост на лихва за забава върху присъдените им обезщетения. По иска на В. съдът постановил решението при непълен и неправилен анализ на събраните доказателства, като формирал извод за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и претендираните от ищеца увреждания въз основа на приетата съдебномедицинска експертиза, заключението на която било дадено преди заключението по автотехническата експертиза относно механизма на ПТП. Вещото лице – медик работило само по изложеното от ищеца в исковата му молба и заключението му било хипотетично, защото не се основавало на обективни данни за действалите при ПТП инерционни сили. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно определил обема на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като не анализирал доказателствата относно механизма на ПТП в тяхната съвкупност и не ценил категоричното заключение на вещото лице, че ПТП е било предотвратимо от ищеца при своевременно намаляване на скоростта и спиране, каквито действия той не предприел. Той възприел предположението на вещото лице, че „най-вероятно“ ищецът е бил с поставен предпазен колан. Събраните доказателства налагали извод, че съпричиняването на вредите от В. е в изключително висока степен, при което определеният от съда размер – 20 % бил силно занижен. Извън горното намира, че определеното от съда обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, защото не е съобразено със степента и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания и със съдебната практика при сходни казуси. По отношение на лихвата за забава поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон – нормата на чл.429 ал.3 КЗ, която не намирала приложение при ангажиране отговорността на Бюрото, защото чл.512 ал.1 КЗ не препращал към нея, а към чл.496 КЗ. Счита, че в случая Бюрото е изпаднало в забава не по-рано от 13.01.2021 г. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части. Претендира разноски съобразно изхода на спора.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни са подали отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Б. В. В. счита, че изводите на съда по предявения от него иск са правилни, в съответствие със събраните доказателства, като определеният размер на обезщетението е справедлив, обоснован с реално претърпените от него неимуществени вреди. Относно началния момент на дължимост на лихвата за забава ищците сочат, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия деликвент, при което правилно ОС е присъдил лихва от датата на уведомяване на Бюрото. Молят първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

2

Същият е подал въззивна частна жалба против определението на съда по чл.248 ал.1 ГПК. Изразява несъгласие с приетото от съда, че при присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. съдът, по аналогия с чл.47 ал.6 ГПК, има право да слезе под минималния размер на адвокатско възнаграждение, предвиден в Наредбата, както и че при липса на доказателства за регистрация по ЗДДС не може да се присъди възнаграждение с начислен ДДС. Излага, че нормата на чл.47 ал.6 ГПК е неприложима в хипотезата на оказана безплатна правна защита по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв., при която се прилага специалната разпоредба на чл.36 ал.2 ЗАдв. Относно регистрацията по ЗДДС се позовава на практиката на ВКС, съгласно която непредставянето на доказателство, че съответният адвокат е регистриран по ЗДДС, не е основание да се откаже присъждане на възнаграждение с начислен ДДС предвид съществуването на публичен регистър, достъпен за всички. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се измени решението в частта за разноските по претендирания от нея начин.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Частната въззивна жалба също е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събрания доказателствен материал. Релевантините за спора факти са следните: На 07.06.2020 г. около 16.15 ч. на първокласен път I-3 при км.10+050 е реализирано ПТП между товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с румънска регистрация, управляван от А. Г.

– румънски гражданин, и лек автомобил „Нисан Алмера Тино“, управляван от ищеца Б. В. В.. С влязло в сила решение водачът Г. е признат за виновен в това, че на на сочената дата при управление на МПС е нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като избрал скорост за движение 114,8 км/ч. и превишил максимално допустимата скорост от 90 км/ ч. и чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП – преди да предприеме изпреварване не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното ППС 3 без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, в резултат на което реализирал ПТП с управлявания от Б. В. лек автомобил и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата К. Н.ва Н.. Не е спорно, че за процесния автомобил е имало валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“ със застрахователно дружество без кореспондент на територията на РБ. Механизмът на ПТП е изяснен от приетата автотехническа експертиза. Водачът Г., движейки се със скорост 115,92 км/ ч., предприел маневра за изпреварване на движещия се попътно пред него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ в момент, когато в насрещната лента за движение се приближавал лек автомобил „Нисан Алмера“, управляван с разрешена за пътния участък скорост от 83.68 км/ч. Водачът Г. предприел спиране и завъртане на волана на дясно, при което реализирал удар с изпреварвания автомобил и движейки се косо и закъснително след тилния удар реализирал удар и с насрещно движещия се автомобил в неговата предна лява част. Мястото на този втори удар е в дясната пътна лента – тази на движение на товарния автомобил, защото водачът на лекия автомобил „Нисан Алмера“ променил направлението на своето МПС към насрещната лента. Според експерта причините са ПТП от техническа гледна точка са комплексни – от една страна действията на водача Г., който се движил със скорост по-висока от максимално разрешената за пътния участък и предприел маневра изпреварване при наличие на насрещно движещ се автомобил, а от друга страна бездействието на ищеца В. да въздейства за спиране на управлявания от него автомобил и действията му по промяна на направлението на автомобила към насрещната пътна лента. Дава заключение, че технически е било възможно ударът да бъде избегнат и процесното ПТП да бъде предотвратено от водача В. при своевременни действия от негова страна за спиране чрез натиск върху спирания педал с максимална ефективност било то към момента на навлизане на товарния автомобил в неговата лента за движение, било то в последващия момент – на удара на този автомобил с изпреварвания. И в двата случая траекториите на двата автомобила е нямало да се пресекат. Посочил е, че водачът В. е могъл да възприеме навлизането на товарния автомобил в неговата лента от достатъчно голямо разстояние и да реагира за спиране, а обективни данни за подобно действие липсват – няма отложени спирачни следи. В съдебно заседание е пояснил, че ако водачът е реализирал действия по спиране, но не е успял да спре до удара, то значи, че скоростта му е била по-висока от разрешената 90 км/ч., защото управлението дори с максимално разрешената скорост би дало възможност за спиране до мястото на сблъсъка. ПТП според него е можело да бъде избегнато и ако водачът не е отклонил движението на автомобила си непосредствено преди удара в насрещната пътна лента.

От приетите като доказателство по делото медицински документи се установяват конкретните увреждания на В., като е видно, че те са диагностицирани непосредствено след ПТП. Съгласно епикриза от 10.06.2020 г. на 07.06.2020 г. той е 4 приет в болница, където му е проведено 3-дневно лечение, издаден му е болничен лист за временна нетрудоспособност от същата дата, извършено му е освидетелстване от съдебен лекар. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че констатираните при ищеца травматични увреждания са пряка последица от ПТП. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан сочи, че при освидетелстването на В. на 09.06.2020 г. е описано кръвонасядане по предната коремна стена в долната й една трета, което според него най-вероятно е получено от действието на колана, тъй като е с характеристиката на контактен отпечатък. В съдебно заседание експертът заявява, че този отпечатък не би могъл да се получи от удар във волана. Поддържа, че останалите увреждания също не изключват възможността ищецът да е бил с поставен колан, включително счупването на носните кости, което според него, предвид отворената въздушна възглавница, може да обясни с удар в купето на автомобила вляво.

На 12.10.2020 г. В. и на членовете на неговото семейство – останалите ищци – са отправили претенция до СНББАЗ за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди.