Определение № 15358 от 13.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15358 гр. София, 13.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508607 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх.№ 165150/12.05.2025 г. на А. А. М., ЕГН:

********** срещу заповед № 30430/13.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 53561/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 180 състав, с което е поискано от съда на основание на чл. 423 ГПК да приеме възражението на длъжника срещу същата, да спре изпълнението и да върне делото на заповедния съд за даване на указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

С възражението длъжникът навежда твърдения, че със заповед № 30430/13.10.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 53561/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 180 състав, е осъден да заплати на заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, сумите както следва: 4 612,10 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6 099,29 лева, представляваща лихва за период от 10.06.2019 г. до 28.09.2023 г., сумата 23,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.11.2016 г. до 10.06.2019 г., 2 951,28лева (, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.12.2016 г. до 10.06.2019 г., както и разноски с оглед уважената част на заявлението - 273.72лв. - държавна такса и 41.46лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че обичайното му местопребиваване е в чужбина – в Италия, като към датата на залепване на уведомлението по чл.47 ГПК /07.03.2024 г./ се е намирал в Италия. Длъжникът сочи, че не е в добро здравословно състояние и се лекува в Италия. Сочи, че е узнал за заповедта на 17.04.2025 г., когато неговият процесуален представител адв.

Весов е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20259240400448 на ЧСИ Г.К.,, поради което и моли възражението му да бъде 1 прието на основание чл.423,ал.1,т.2 ГПК. Молителят твърди, че от представената лична и регионална карта, както и самолетни билети, безспорно се доказва, че обичайното му пребиваване е в Италия.. Сочи, че са налице доказателства, че е бил лишен от възможност да оспори заповедта поради липсата на връчване с оглед постоянното пребиваване в чужбина. Моли се за приемане на възражението и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като обсъди възражението, с което е сезиран, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с което е поискано издаването на заповед срещу длъжника А. А. М. за посочените в заявлението вземания.

Със заповед № 30430/13.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК районният съд е разпоредил длъжникът А. А. М. да заплати на заявителя ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД посочени суми. От служебно изготвена справка по заповедното производство по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. е видно, че постоянният и настоящият адрес на длъжника А.

А. М. е в гр. София, ж.к. Ботунец №****. За така издадена заповед до длъжника А. А. М. са изпратени две съобщения на неговия постоянен адрес.

При посещенията на постоянния адрес на 05.12.2023 г. и 07.03.2024 г. длъжностното лице е удостоверило, че лицето не е намерено, като по данни на съсед не живее на адреса. При извършена справка не са открити регистрирани трудови договор с лицето, нито дружества, в които същият да участва или да е управител.

С разпореждане от 17.05.2024 г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, изтекъл е срокът за депозиране на възражение, поради което и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20259240400448 на ЧСИ Г.К., по което на 06.02.2025 г. ЧСИ Г.К. е издал съобщение до длъжника А. А. М., което е връчено на процесуалния представител на длъжника на 17.04.2025 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в 12 месечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта не му е била връчена надлежно или ако не му е връчена лично и в деня на връчване не е имал обичайно пребиваване в Република България или ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили своевременно да узнае за връчването или ако такива обстоятелства са му попречили да подаде възражение в срок.

Доколкото заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника, а от получените книжа по изп.д. № 20259240400448 на ЧСИ Г.К. е видно, че съобщение за образуване на изпълнително дело е връчено на длъжника чрез неговия адвокат на 17.04.2025 г., то подаденото възражение на 12.05.2025 г. възражение е депозирано в преклузивния едномесечен срок. Възражението е подадено от процесуално легитимирана страна и като такова е допустимо.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Съгласно правилото на чл.

411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението, съдът праща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

От представените разписки към съобщенията е видно, че призовкарят е удостоверил, че длъжникът не живее на адреса. От представените с молбата по чл.423 ГПК писмени доказателства – лична и регионална карта. издадени от италианските власти, самолетни билети и бордни карти за пътувания до Италия, както и медицински документи за проведено лечение на длъжника в лечебни заведения в Италия, безспорно се установява, че през периода, през който е посещаван адреса на длъжника, същият е имал обичайно местопребиваване в Италия. Ето защо и при липсата на други опровергаващи това обстоятелство данни, съдът приема, че длъжникът е имал обичайно местопребиваване в чужбина към момента, когато му е била връчвана по реда на чл.47 ГПК заповедта за изпълнение.

При тези съображения и на основание чл.423,ал.1, т.2 ГПК съдът приема, че възражението на длъжника срещу заповедта следва да се приеме, тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и към този момент същият не е имало обичайно местопребиваване на територията 3 на Република България, като на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК съдът следва служебно да спре изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по заповедта по чл. 410 ГПК изпълнителен лист.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно чл.415,ал.1 ГПК.

По отношение искането на длъжника за разноски, съдът не дължи произнасяне по него, доколкото производството няма самостоятелен характер, респ. отговорността за разноските следва да се разпредели от заповедния/исковия съд съобразно последващото развитие на заповедното производство.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание на чл. 423, ал.1, т.2 ГПК възражение вх.№ 165150/12.05.2025 г. на А. А. М., ЕГН: ********** срещу заповед № 30430/13.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 53561/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 180 състав.

СПИРА на основание на чл. 423, ал.3 ГПК изпълнението на заповед № 30430/13.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 53561/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 180 състав., въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 20259240400448 на ЧСИ Г.К.,

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 180 състав за продължаване на процесуалните действия по реда на чл. 415,ал.1 ГПК.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20259240400448.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4