Определение № 37359 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37359 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20261110114623 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Н. Л. Д., обективирано в заповед № 51/25.03.2026г. на управителя на ответника „Б.Ф.“ ЕООД, на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- поради съкращаване на щата, за възстановяване на Н. Д. на заеманата преди уволнението длъжност- „специалист качество“ в „Б.Ф.“ ЕООД, както и за осъждане на последното да й заплати сумата от 7506.96 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 27.03.2026г. до 27.09.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.05.2026г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответника „Б.Ф.“ ЕООД били страни по трудово правоотношение, възникнало помежду им по силата на трудов договор № 30/08.07.2020г., по което заемал длъжността „специалист качество“ в дружеството и което било прекратено с връчване чрез куриер на 27.03.2026г. на заповед № 51/25.03.2026г. на управителя на ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- поради съкращаване на щата. На първо място, оспорва подписът в сочената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на процесното трудово правоотношение да принадлежи на соченото в същата лице- управителя на ответното дружество В.И. В условията на евентуалност спрямо възражението в последния смисъл оспорва в случая да е налице реално съкращаване на щата, тъй като трудовите функции на заеманата преди уволнението й длъжност продължили да се изпълняват, вкл. от други две служителки, които преди уволнението си обучавала- Б.П. и М.П.. Освен това, след прекратяване на трудовоправната връзка от името на работодателя в интернет била публикувана обява за сходна длъжност- „технолог оценител“. В тази връзка, след като трудовите й функции фактически се запазили, ответникът следвало да проведе подбор съобразно нормата на чл. 329, ал. 1 КТ, което в случая не бил сторил, което само по себе си обосновавало незаконност на уволнението. Счита, освен това, че работодателят злоупотребил с правото си да прекрати процесното трудово правоотношение, обосновавайки възражението си в този смисъл с твърдения, че ден преди издаването на заповедта- на 24.03.2026г., при проведена среща с двама служители на ответника- А.М. и В.Д. й било предложено прекратяване на правоотношението й по взаимно съгласие, като й било заявено, че причина за това са подавани от нейна страна многобройни сигнали за нередности и нарушения във фирмата, което предложение тя отхвърлила. А по- късно на същия ден подала сигнал до ръководството на предприятието с цел запознаване на същото с 1 констатирани от нея „множество тежки нарушения в отдел „Качество“ на дружеството, свързани с неправомерно използване на потребителски профили на служители, които не са на работа към съответния момент, за освобождаване на материали от неквалифицирани за това лица. По изложените съображения счита уволнението си за незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди същото длъжност, както и да й бъде изплатено обезщетение за оставането й без работа за период от шест месеца след уволнението, поддържайки, че не е започвала работа на друго място. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими поради предявяването им след изтичане на предвидения за това в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок, който бил изтекъл на 25.05.2026г. при съобразяване датата на уволнението на ищцата- 25.03.2026г., когато процесната уволнителна заповед й била връчена при отказ.

Независимо от това, оспорва исковете като неоснователни, поддържайки, че заповедта за уволнението на Н. Д. е подписана от соченото в нея лице, че съкращаването на длъжността на същата е реално, тъй като преди уволнението било взето решение за съкращаване всички щатни бройки за длъжността „специалист качество“- общо три, което било отразено и в новото щатно разписание на дружеството, а и доколкото трудовите функции, включени в съдържанието на длъжността, не били запазени, дори и частично. Твърди, че противно на поддържаното от името на ищцата, наред с нейното, били прекратени трудовите правоотношения и на служителките Б.П. и М.П., които преди това била обучавала.

Същевременно, поддържа, че доколкото „Б.М.“ ЕООД е различно спрямо ответното дружество, без значение е евентуалното назначаване на Б.П. в същото. Оспорва да е налице каквото и да е сходство между съкратената длъжност „специалист качество“ и новооткритата такава „технолог оценител“. С оглед на изложеното и доколкото счита, че не е налице припокрИ.е на трудовите функции на съкратената длъжност с тези на която и да е от останалите длъжности в дружеството, поддържа, че съкращаването на щата е реално, респ. че за него не е съществувало задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 ГПК, преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Оспорва и възражението за недобросъвестно упражняване на трудовите му права, в частност на правото да прекрати процесната трудовоправна връзка, изяснявайки в тази връзка, че приложеният към исковата молба сигнал, подаден от ищцата, не бил подписан, а и бил получен от него на 26.03.2026г.след прекратяване на 25.03.2026г. на трудовото правоотношение с Н. Д., поради което обективно невъзможно било причина за последното да е въпросният сигнал. Изяснява в тази връзка, че прекратяването настъпило именно на 25.03.2026г., тъй като на тази дата ищцата била запозната с уволнителната заповед, но отказала да я подпише, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. А последвалото изпращане на заповедта по куриер не променяло момента на прекратяването, а и било извършено именно поради отказа й да получи процесната заповед. Отрича при срещата със служителката на 24.03.2026г. като причина за прекратяване на трудовия й договор да е посочено подаването на многократни сигнали от същата, като изяснява, че предложението за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и срещу изплащане на обезщетение от работодателя било израз на добрата му воля с оглед взетото решение за съкращаване на щата, в частност на длъжността на ищцата. Поддържа, освен това, че поведението на последната по подаване на въпросния сигнал от 24.03.2026г. е само по себе си е злоупотреба с право, чрез която, излагайки неверни твърдения за извършени нарушения, същата се опитала да създаде напрежение в дружеството и да избегне прекратяването на трудовото си правоотношение поради съкращаване на щата. Оспорва иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, оспорвайки в период след уволнението ищцата да е останала без работа и социален доход. Претендира разноски.

На първо място следва да се изясни, че неоснователно е искането от името на ответника за прекратяване на настоящото производство, доколкото спазването на сроковете 2 за предявяване на исковете по чл. 358, ал. 1 КТ е от значение за основателността, а не за допустимостта на претенциите.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва, както и конкретните фактически твърдения в исковата молба, с които обосновава възражението си за злоупотреба от работодателя с правото му да прекрати процесното трудово правоотношение.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основаниесъкращаване на щата, са следните: 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.

С оглед конкретно наведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението в тежест на ищеца е да установи, че се касае за хипотеза на задължителен подбор- че за длъжността му са били предвидени повече щатни бройки от съкратените, респ. че трудовите му функции са се запазили, като са преминали към длъжности с несъществено различаващи се трудови функции.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа след уволнението си през целия исков период.

На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „специалист качество“ при ответника.

Представените от ищеца- с исковата молба и уточнението на същата от 24.07.2026г., и ответника документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по 3 делото, доколкото касаят спорни и включени в предмета на делото въпроси, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Съобразно искането на ищеца с исковата молба и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде задължен в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото в заверени от страната преписи всички документи, приложени по трудовото досие на Н. Л. Д..

На ищеца следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане за задължаване по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК на ответника да представи по делото трудови досиета на други служители, като посочи конкретните документи относно конкретни служители, респ. длъжности, които желае да бъдат представени.

Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото ведомостите за работни заплати по отношение на Н. Д., на удостоверение за брутното й трудово възнаграждение за м. февруари 2026г., както и за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза, доколкото същите са насочени към установяване на обстоятелства, по отношение на които между страните не съществува спор, а и доколкото удостоверение с исканото съдържание е представено с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.