Решение № 4358 от 18.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4358

Бургас, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА РАДИКОВА

Членове:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА канд № 20267040600468 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Г. Я. Я. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против решение № 66 от 28.01.2026 г., постановено по АНД № 4449/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че в съдебното производство не са установени релевантните факти. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление, като сочи, че съдът не е дал вяра на „показанията и твърденията“ му, а вместо това е основал съдебния акт на показанията, дадени от длъжностно лице в сектор „Пътна полиция“.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 25-0769-002575 от 25.08.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено на касатора Г. Я. Я. административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104а от ЗДвП. В мотивите на съдебното решение е прието, че при реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е от съда, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е съставен от компетентен орган. На следващо място е посочено, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН и наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок, като е съобразено с изискванията на чл. 57 от същия закон. Прието е, че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща наказаното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво се защитава, както и че деянието е доказано по несъмнен начин и е съставомерно, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 12.05.2025 г. служителят на МВР С. К. П. патрулирал в [населено място], на [улица], в посока надлез „Юг“. Около 13.30 часа същият забелязал, че водачът на преминаващ в близост лек автомобил [Марка] с рег. № А 30 54 ВК използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете. Автомобилът бил спрян за проверка, при която бил установен водачът на същия- касаторът Г. Я. Я.. Срещу последния бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

С нормата на чл. 104а от ЗДвП (в приложимата редакция) е въведена забрана за водачите на моторни превозни средства да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Нарушаването на тази забрана съставлява нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Съдът счита, че в случая са налице обективните и субективните елементи от състава на посоченото административно нарушение. От данните по делото е видно, че на посочената в наказателното постановление дата касаторът е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението, са установени по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства. Ето защо съдът приема, че административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана законосъобразно.

В производството пред първата съдебна инстанция са извършени необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина и делото е изяснено от фактическа страна. Събрани са посочените от страните доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Мотивите на решението съдържат анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон, поради което възражението на касатора за липса на цялостен анализ се явява неоснователно. Следва да се посочи, че като страна в процеса касаторът разполага с възможността да прави изявления, съответстващи на защитната му теза. Те не представляват доказателство в случаите, когато същият твърди изгодни за себе си факти. Твърдените от страните факти подлежат на доказване в съдебното производство чрез допустимите доказателствени средства. В случая нарушението е доказано посредством събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля С. К. П., които са последователни и логични, и тяхната достоверност не може да бъде разколебана с изявления на страната, неподкрепени с доказателства. Ирелевантни са доводите на касатора за дългогодишно познанство със свидетеля- това обстоятелство само по себе си не поставя под съмнение показанията на последния.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 28.01.2026 г., постановено по АНД № 4449/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: