Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11013 от 06.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66662/2024
Вид
Решение № 11013
Подписан
06.06.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11013 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110166662 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 83, ал. 1, т.

6 от ЗЕ във вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ.

Ищецът ....... моли да бъде признато за установено по отношение на ответника ........, че същият дължи сумата от 10 062,01 лв. – главница за стойност на електрическа енергия по фактура №......../30.11.2023 г., начислена поради констатирано неправомерно присъединяване към мрежата за периода 05.05.2023 г. – 31.10.2023 г., както и сумата от 690,41 лв. – законна лихва за забава за периода 13.12.2023 г. – 12.06.2024 г. За тези вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 26049 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47616 по описа на СРС за 2024 г., 34 състав.

Ответникът ........ оспорва исковете изцяло. Твърди, че няма разположено техническо оборудване на посочения адрес (.......), не е извършвал неправомерно присъединяване и обслужва абонатите си чрез чужда мрежа („......“). Оспорва и приложимостта на методиката за преизчисление.

От фактическа и правна страна, съдът установява следното:

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за преизчисление – констатирано неправомерно присъединяване, качеството на ответника като лице, ползвало енергията, както и правилността на начислените суми.

От съставения Констативен протокол №......./31.10.2023 г. и показанията на свидетелите С. П. и ......... се установява, че на адреса е констатирано неправомерно присъединяване без средство за търговско измерване, осъществено чрез кабел тип UTP 8x0.5 мм2, свързан към входящата фазова клема на предпазител АП 20А. Кабелът е захранвал апаратура в мазето на 1 сградата.

Ищецът не проведе успешно пълно главно доказване, че процесната апаратура е собственост на ответника ......... От показанията на свидетеля ......... (служител на ищеца) безспорно се установи, че името на фирмата в протокола е вписано единствено въз основа на показана от съседка в блока бележка за платена интернет такса. Техниците не са установили категорично чия собственост е оборудването, не е имало представител на фирмата на място, а върху интернет компонентите не е имало маркировка с името на ответника. Доколкото в сградата може да има множество доставчици, а в Търговския регистър съществуват различни дружества с идентични или сходни наименования (напр. "......." и ........"), съдът приема, че съставянето на констативен протокол въз основа на твърдения на трето неидентифицирано лице не доказва връзката на ответника с процесното оборудване.

Дори да се приеме хипотетично, че оборудването е на ответника, искът е неоснователен и по размер поради пълна физическа и техническа невъзможност за консумиране на начислената енергия. Според приетата по делото Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от инж. В. Б., намереният UTP 8x0.5 мм2 кабел е слаботоков LAN кабел за пренос на данни.

Ищецът е преизчислил потребената енергия въз основа на допустим продължителен ток от 44 А при 24-часово натоварване за 180 дни. Вещото лице категорично и недвусмислено установява, че описаният кабел UTP 8x0.5 мм2 не може да пропусне ток от 44 А. При протичане на такъв ток, кабелът незабавно ще дефектира (ще прекъсне, ще се стопи или ще се запали) и не може да издържи подобно натоварване в продължение на 180 дни. Отделно от това, предпазителят от 20А също представлява ограничение. Следователно, приложената от ищеца методика е математически приложена, но почива на технически обективно невъзможни входящи данни за капацитета на процесното присъединително съоръжение.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал съществуването на вземането си нито по основание, нито по размер. Предявените главни и акцесорни искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е договорил и реално заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв..

От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението следва да се прецени съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес (общо 10 752,42 лв.). Съгласно изчисленията по Наредба № 1/2004 г., възнаграждението в неговия минимум възлиза в размер на 475 лв.

Съдът съобразява задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която националната правна уредба, установяваща задължителни минимални тарифи, не преследва легитимен обществен интерес и поради това съдът не е абсолютно обвързан от минималните прагове в Наредбата. Същата обаче се приема от съда за обективен ориентир при преценката за справедливост и пропорционалност на възнаграждението.

2

Водещ критерий при определяне на дължимия размер остават реално стореното по делото и действителната правна и фактическа сложност на спора.

В настоящия случай съдът намира, че делото се характеризира с над средната фактическа и правна сложност, а процесуалният представител на ответника – адв. ........., е проявил активност и е осъществил пълен обем от процесуални действия. Същият е изготвил подробен и мотивиран отговор на исковата молба, ангажирайки писмени доказателства.

Явил се е лично в двете проведени открити съдебни заседания (на 13.11.2025 г. и 13.03.2026 г.). Адвокатът е участвал активно в съдебното следствие чрез формулиране на адекватни въпроси при разпита на двамата допуснати свидетели С. П. и ........., както и при изслушването и приемането на съдебно-техническата експертиза на инж. Б.. Процесуалният представител е проявил инициатива по събиране на нови доказателства в хода на процеса (справки от Търговския регистър) и е реализирал устна защита по съществото на спора.

Като взе предвид обема на извършената работа и сложността на делото, съдът намира, че претендираното възнаграждение от 1 500 лв. се явява прекомерно, но предвид изброените действия, справедливото и отговарящо на вложения труд възнаграждение следва да бъде определено в размер на два пъти минимума, приет за ориентир. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. (2 х 475 лв.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК ......., срещу ........, ЕИК ........, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът ........, ЕИК ........ дължи на ищеца ......., ЕИК ....... сумата от 10 062,01 лв. – стойност на електрическа енергия по фактура №......../30.11.2023 г. за периода от 05.05.2023 г. до 31.10.2023 г., начислени по КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КП № ......./31.10.2023 г. по Клиентски номер: ....... , както и сумата от 690,41 лв. – мораторна лихва за периода 13.12.2023 г. – 12.06.2024 г., за които е издадена Заповед № 26049 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47616/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И

НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., да заплати на ........, ЕИК ........, сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, намалени поради уважено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на преписа.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4