Решение № 119 от 11.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260022 от 15.12.2022г., постановено по т.д. № 29/2019г., Окръжен съд-Ловеч е осъдил на основание чл.432 от КЗ Застрахователна компания Лев Инс АД, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на М. К. Д. от гр.Ловеч сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на майка й П.Н. Д., от ПТП настъпило на 28.07.2018г. на третокласен път 5005, в зоната на км 8, свързващ паметник Шипка с паметник Бузлуджа, причинено от Д. П. М. при управление от него на автобус Сетра, с рег.№ ЕН 96 23 ВР, при нарушаване правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост причинил смъртта на П.Н. Д., на 85 години, от гр.Никопол, заедно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендираните 120 000 лева, като неоснователен и недоказан. Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ от К. П. Б. от гр.Ловеч против Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да бъде осъдено Застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й П.Н. Д. при същото ПТП, както и за законната лихва върху тази сума от 05.08.2018г. до изплащането й, като неоснователен и недоказан. Осъдил е 1

Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на Ловешкия окръжен съд в размер на 1 000 лева върху уважената сума, както и 540,80 лева заплатено възнаграждение на вещи лица. Осъдил е ЗК Лев Инс АД-гр.София на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат А.Н.Б., от Адвокатска колегия-София сумата от 2 030 лева, адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Осъдил е М. Д. К. да заплати на ЗК Лев Инс АД-гр.София сумата от 291,67 лева, направени разноски по съразмерност с отхвърления иск. Осъдил е К. П. Б. да заплати на ЗК Лев Инс АД-гр.София сумата 500 лева, направени разноски по делото. В диспозитива на решението е вписано изрично, че същото е постановено при участие на третото лице помагач Д. П. М. от гр.Никопол.

С решение №260001 от 17.02.2023г., постановено по т.д. №29/2019г., Окръжен съд-Ловеч по реда на чл.247 от ГПК е отхвърлил молбата на адвокат П. К., като пълномощник на М. К. Д. да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260022, като неоснователна и недоказана.

Против основното решение е постъпила въззивна жалба от ищците М.

Д. и К. Б., подадена чрез процесуалния представител адвокат П. К., от Адвокатска колегия-София.

Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното решение.

Въззивниците молят

Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Ловеч в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди на М. Д. – К. в размер на сумата от 120 000 лева и предявения иск от К. Б. в размер на сумата от 30 000 лева, заедно със законната лихва върху двете главници от 05.08.2018г., алтернативно от 23.08.2018г. до окончателното им изплащане Обжалваното решение било неправилно в обжалваната част, поради необективна и нелогична оценка на събраните по делото доказателства, допуснати съществени процесуални нарушения и занижен размер на обезщетението на ищцата М. Д. и изобщо неприсъдено обезщетение на ищцата К. Б.. Било доказано наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между пострадалата и ищците, както и изключително близки отношения между тях, които обосновавали необходимостта от присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на двете ищци в претендирания от тях размер, съответно 120 000 лева за М. Д. и 30 000 лева за К. Б..

Въззиваемият ответник Застрахователна компания Лев Инс АДгр.София, чрез юрисконсулт К.И., в писмен отговор, оспорва изцяло въззивната жалба, като процесуално допустима, но неоснователна, поради което моли Апелативният съд да я остави без уважение и да потвърди решението на Окръжен съд-Ловеч в обжалваната част, като правилно и 2 законосъобразно.

Счита, че същото не страда от твърдяните от въззивниците пороци.

В съдебно заседание не се явява процесуалният представител на въззивниците. В писмено становище поддържа въззивната жалба и изложените в същата съображения. Процесуалният представител на ЗК Лев Инс АД юрисконсулт Лъчезар Стоянов поддържа изложените в отговора доводи като отново моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Адвокат М., като пълномощник на третото лице помагач, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страни по делото, при наличен интерес да обжалват конкретното съдебно решение в обжалваната му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, подписано е и е разбираемо.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

Решението на Окръжен съд-Ловеч е влязло в сила, като необжалвано, в частта с която застрахователят е осъден да заплати на ищцата М. Д. сумата от 50 000 лева неимуществени вреди, както и за законната лихва върху нея от 23.11.2018г. до изплащането й.

При проверката относно правилността на обжалваното решение 3

Апелативният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от Първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата не следва да бъде повторно възпроизведена.

При приетите за установени факти в първоинстанционното решение Апелативният съд стига до следните правни изводи.

Пред Първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно само когато неправилно е приложена императивна материалноправна норма.

Във въззивното производство се спори само дали между починалата и въззивницата К. Б. е съществувала такава дълбока и трайна емоционална връзка, при наличието на каквато съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на Върховния касационен съд, се дължи обезщетение за неимуществени вреди, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на основание критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД на ищцата М. Д..

Искът с правна квалификация чл.432 ал.1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на деликвента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и /или неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка гражданска отговорност между деликвента и ответника-застраховател.

Съгласно чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск против 4 застрахователя е обвързана от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителната застраховка гражданска отговорност.

Както е посочено по-горе, Въззивният съд действа при условията на чл.269 изр.2 от ГПК, поради което следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и писмения отговор възражения т.е. в случая следва да прецени дали между загиналата при ПТП и ищците е съществувала дълбока и трайна емоционална връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение на Върховния касационен съд и какво е подходящото, дължимо и необходимо обезщетение в случая.

Според Апелативния съд въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка Ловешкият окръжен съд е направил правилни правни изводи, които Въззивният съд споделя изцяло.

Действително М. Д. е дъщеря на загиналата при процесното ПТП П.Н.

Д., поради което е от кръга на лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г. на Върховния съд, които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на майката. Законосъобразно и обосновано при определяне на конкретния размер обезщетение Ловешкият окръжен съд е съобразил конкретните правно значими обстоятелства, а именно характерът на взаимоотношенията майка-дъщеря, степента на близост между тях, естеството и интензивността на претърпените морални болки и страдания обстоятелството че майка и дъщеря не са живеели в едно и също населено място, обществено икономическите условия и лимитите на застрахователни обезщетения.

По отношение на ищцата К. Б. Първоинстанционният съд правилно е приложил Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т.д. №182016г. на ОСНГТК на Върховния касационен съд като обосновано на събраните по делото доказателства е приел, че връзката между бабата и внучката е била силна, но не се характеризира с изключителност, която да налага обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, поради което този предявен иск е отхвърлен.

Въззивната инстанция споделя и мотивите на Окръжния съд относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото 5 обезщетение за неимуществени вреди.

Като краен резултат Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на Окръжния съд.

Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.

Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивниците ищци относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда от такива пороци.

Като правилно същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК на адвокат П. К. не следва да се присъжда адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, а въззивниците ищци следва да заплатят на въззиваемия направените разноски в настоящата инстанция в размер на сумата от 300 лева, за юрисконсултско възнаграждение.