Решение № 56 от 29.04.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ямбол, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Г. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20252330200180 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН -**********, с адрес - гр. Б., срещу Наказателно постановление № ...-.... г. на Началник Група ПП при ОД МВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.

137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

С жалбата се навеждат доводи за несправедливост и неправилност на атакуваното наказателно постановление, о оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Административно-наказващият орган – Началник група ПП при ОДМВР-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, постанови следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа 1 обстановка:

На 08.08.2024 година длъжностно лице при ОД-МВР-Б.актосъставителят Д. Т., в присъствието на свидетеля по акта Д. К., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № ..., затова, че на същата дата - 08.08.2024 г. в 20.30 ч. по бул. С. С. /.../, до бензиностанция П. в посока хотел М. управлява лек автомобил Р.... без да ползва обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, с което нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Актът е бил връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис в деня на съставянето му и подписан от него без възражения.

Въз основа на този акт Началник група ПП при ОД-МВР-Б. е издал атакуваното НП № .г.с ..което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е било връчено лично на жалбоподателя на 08.10.2024 г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.

В законовия срок е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Т.., които са категорични, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:

В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка Р. в посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице хипотезата на чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП, освобождаваща го от това задължение, в подкрепа на което представя писмени доказателства –епикриза от първо отделение по хирургия на УМБАЛ-Б..

Разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Това, на което се противопоставя жалбоподателят, е обстоятелството, че причината, поради която не е спазил предвиденото в закона задължение да шофира с колан е неговото 2 здравословно състояние, като в тази насока са представени доказателства.

Нормата на чл. 137а ал. 2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл. 137, ал. 2 т. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. Видно е от представените и приети от съда писмени доказателства, предоставени на административно наказващия орган още при разглеждане на преписката, че жалбоподателят е претърпял хирургична интервенция по спешност в областта на корема на тънки и дебели черва във връзка със заболяване по-малко от месец от деня на проверката. Същият е престоял в болничното заведение три дни и е бил изписан с препоръки за терапия и амбулаторно проследяване. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя предвид претърпяната скорошна операция е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадената епикриза представена в съдебното производство и пред АНО на името на жалбоподателя, не се оспорва от насрещната страна.

Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № ....г. на Началник група ПП при ОД-МВР-Б. с което на жалбоподателя Н. С. С., , ЕГН **********, с адрес - гр. Б. за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Я., по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на 3 страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4