Определение № 349 от 19.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Велико Търново, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500243 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен е прекратено производството по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен поради недопустимост; върната е исковата молба с приложенията на ищеца на основание чл. 130 от ГПК.

В законния срок е постъпила частна жалба от Г. В. В. против Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт.

Направено е искане да се отмени Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д.

№ 188/2024 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Първостепенният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Закона за 1 отговорността на държавата и общините за вреди, заключението за недопустимост на иска жалбоподателят не дължи държавна такса за въззивното производство. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не обуславя недължимост на държавна такса за производството по частната жалба. Таксата за разглеждане на частни жалби по дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е петнадесет лева.

Към частната жалба са приложени молба от Г. В. В. за освобождаването му от внасяне на държавна такса и декларация.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Преценката за наличието или липсата на средства за заплащане на дължимите такси и разноски се извършва към момента на депозиране на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими обстоятелства.

От представената декларация е видно, че Г. В. В. от четиринадесет години изтърпява наказание „лишаване от свобода“; не получава месечни доходи; няма информация за доходите на своята съпруга; притежава недвижими имоти, върху които е наложена възбрана по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, от които не може да извлича доходи, тъй като е в Затвора Ловеч.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че Г. В. В. не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса за производството по в. ч. гр. д. № 243/2024 година на Апелативен съд Велико Търново, поради което следва да се освободи от внасяне на такава на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Производството по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен от Г. В. В. против Окръжен съд Ловеч иск с посочено правно основание чл. 2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 6, § 1, чл. 13, чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 9 от Закона за съдебната власт.

С Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен е прекратено производството по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен поради недопустимост; върната е исковата молба с приложенията на ищеца на основание чл. 130 от ГПК. Първостепенният съд е приел, че отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, 2 възниква само в изключителни случаи при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на Европейския съюз. Г. В. В. не сочи приложимо европейско право (първично – договорите, или вторично – регламент, директива), а се позовава на Конвенцията за правата на човека и основните свободи, която не е част от съюзното право. Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда основните права и принципи на Конвенцията за правата на човека и основните свободи и тяхното тълкуване, но само в хипотезата, при която обществените отношения попадат в област, която е от компетентност на Европейския съюз (чл. 51, § 2 от ХОПЕС). Ищецът би могъл да се позовава на съществени нарушения на правото на справедлив процес при въвеждане на твърдения, че правото, чиято защита търси, е регулирано от норма от правото на Европейския съюз. Вреди по реда на чл. 2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди могат да се претендират само от последната съдебна инстанция след окончателното приключване на делата в случай, че релевираните оплаквания не са получили законосъобразен отговор в хода на инстанционния контрол. Г. В. В. сочи първоинстанционни дела и няма данни за тяхното приключване. Съставът на Окръжен съд Плевен се позовава на Определение № 4406/20.12.2022 година по ч. гр. д. № 4239/2022 година, III г. о. на Върховния касационен съд.

Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

С нормата на чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е регламентирано правото на физическите и юридически лица да претендират присъждане на обезщетение за вреди от правораздавателна дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В практиката на Съда на Европейския съюз са изведени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз: нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти (решения по дела С-224/01; С-173/03; С-429/09); нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“; причинна връзка между нарушението на правото на Европейския съюз и настъпилите вреди за частноправни субект (решения по дела С-224/01; С-420/11; С-571/16); при нарушение, осъществено от национална юрисдикция, вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция (решение по дело С-224/01). Изброените материалноправни предпоставки са и основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Преценката за тяхното наличие касае основателността на иска, а не неговата допустимост (в този смисъл Определение № 1060/7.03.2024 година по ч. гр. д. № 453/2024 година, IV г.о.; Определение № 50110/22.03.2023 година по гр. д. № 2721/2022 година, IV г.о.; Определение № 2217/8.05.2024 година по ч. гр. д. № 1490/2024 година, III г.о.).

Независимо от изложеното правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и формулираното искане. В чл. 7 от 3

Конституцията на Република България е визирано, че държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. При условие, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността за вреди може се реализира по общия ред чрез иск по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът не е обвързан от посочената от страната правна квалификация на фактите, а трябва сам да я определи, като при констатирана неяснота относно обстоятелствата, на които се основава претенцията, несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е длъжен да предприеме мерки за отстраняване на нередовностите. Законодателят е регламентирал проверката за допустимостта на иска като отделна такава от тази по чл. 129 от ГПК, тъй като с оглед формирането на извод за допустимостта на иска е необходимо да са посочени точно фактите и въз основа на тях да е формулирано ясно искане за защита.

Проверката по чл. 129 от ГПК предшества тази по чл. 130 от ГПК, макар двете да са функционално свързани. Същевременно при неяснота на исковата молба съдът следва да изясни съответните факти чрез поставяне на уточняващи въпроси на страните по чл. 145, ал.

1 и ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения настоящият състав смята, че изводът на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск е неправилен. Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен поради недопустимост; върната е исковата молба с приложенията на ищеца на основание чл. 130 от ГПК, следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед конкретната си преценка при необходимост съставът на Окръжен съд Плевен следва да предприеме действия по отстраняване евентуално на нередовности по исковата молба или за нейното уточняване и конкретизиране по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, за да определи точната правна квалификация на претенцията, и в зависимост от резултата – последващи процесуални действия.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЗНАВА, че Г. В. В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, НЕ РАЗПОЛАГА С ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА да заплати държавна такса за производството по в. ч. гр. д. № 243/2024 година на Апелативен съд Велико Търново на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОТМЕНЯ Определение № 739/23.04.2024 година по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по гр. д. № 188/2024 година на Окръжен съд Плевен поради недопустимост; върната е исковата молба с приложенията на ищеца на основание чл. 130 от ГПК.

Връща делото на Окръжен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените 4 действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5