Решение № 263881 от 11.06.2021, Софийски градски съд

Р

E Ш Е

Н И Е

№

………., 11.06.2021 година, град София,

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ

: Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана Ружина, след като разгледа докладваното от съдия

Ангелова, въззивно гражданско дело № 1278 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 289884 от 29.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 37855 по описа за 2019 г., на Софийски районен съд, 86 състав, В.Т.Т. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Н. В. Т., роден на *** г., в размер на 165 лева, чрез неговата майка и законен представител Д.И.П., считано от 02.07.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 250 лева и за периода 01.10.2018 г. до 02.07.2019, като неоснователен;

В.Т. бил осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 237,60 лева, а на Д.П. деловодни разноски в размер на 207 лева, като отхвърлил претенцията на В.Т. за присъждане на деловодни разноски и допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство малолетния Н. В. Т., действащ чрез своята майка и законен представител Д.И.П. (въззивник в настоящето производство), която обжалва същото в частите, с които искът бил отхвърлен над присъдения размер на издръжката от 165 лева до размера от 250 лева, както и за минало време, както и относно размера на присъдените разноски.

Счита, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд в обжалваните части, като уважи исковата му претенция до размера от 250 лева, както и претенцията муза осъждане на ответника да заплаща издръжка за периода преди завеждане на исковата молба, а именно за периода 01.10.2018 г. до 01.07.2019 г., като му присъди сторените деловодни разноски за първата инстанция в пълен размер Претендира сторените по водене на делото разноски за настоящата съдебна инстанция.

В хода на съдебното дирене, малолетния въззивник се представлява от своята майка и чрез пълномощника си, като поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Не претендира сторените по водене на делото разноски за настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК В.Т.Т., ответник в първоинстанционното производство и възззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор по въззивната жалба, която оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваните части като правилно, валидно, допустимо и обосновано.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, като пледира за потвърждаване на постановеното по спора решение в обжалваните части. Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК, предявени от малолетния Н. В. Т., чрез неговата майка Д.И.П..

В исковата молба се излагали твърдения, че родителите на малолетния са разделени, като понастоящем за него се грижи само майката.

Молела съда да постанови решение, с което да осъди ответника за издръжката детето в размер на 250 лева месечно, считано за 01.10.2018 г..

Ответникът, в писмения си отговор, оспорвал претенцията за издръжка на детето по размер над сумата от 150 лева месечно и изцяло за минало време, преди датата на исковата молба. Заявявал, че имал и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също дължал издръжка. Претендирал разноски.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Ответникът В.Т. бил баща на малолетния ищец Н.Т., роден на *** г., а негова майка била Д.П..

Средномесечното трудово възнаграждение на майката било в размер на 757 лева.

За доходите на ответника не се представили доказателства, като съдът приел, че доколкото същият е в трудоспособна възраст би могъл да реализира доход в размер на не по-малко от 700 лева месечно.

При тази фактическа установеност, съдът приел иска по чл. 143 от СК за частично основателен, като постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като намира същата за непълна с оглед събраните по делото доказателства, поради което следва да извърши собствен анализ на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал. От анализа му, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Въззивникът е син на въззиваемия, като и към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство е малолетен. През учебната 2018/2019 г. бил записан в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка в ********За посещението на посоченото детско заведение се заплащала месечна такса, чийто размер се определял съобразно направените през месеца посещения в абсолютно число до 60 лева месечно, като съобразно представените квитанции варирал от 32,70 лева за месец ноември 2018 г. до 60 лева за месеците февруари и март 2019 г. В това детско заведение малолетният ползвал допълнителни педагогически услуги – футбол, които се заплащали допълнително.

Таксата за тази ползвана от малолетния услуга също зависела от направените посещения през месеца, за който се отнасяла също варирала от 15 до 21 лева съобразно представените приходни квитанции.

Видно от служебна бележка, издадена на малолетния от Айкидо клуд Запад, той бил вписан в членската книга на клуба, като следвало да заплаща членски внос в размер на 550 лева годишно.

На малолетния била предоставена дългосрочна социална услуга към ЦОП „Бъдеще“ .

За доходите на майката се представили удостоверения, издадени й от „Хелмед България“ ЕООД-листове 8 и 51 от делото, съгласно които същата за периода месец януари 2019 г. – месец септември 2019 г. реализирала брутен доход в размер на 6813,90 лева или средномесечно такова за посочения период в размер на 757 лева.

Доказателства за доходите на въззиваемия не са ангажирани. Съобразно представената справка от Агенцията по вписванията същият, заедно с трети лица притежава земеделски земи в с. Волуяк и гр. Костинброд, като притежава и недвижим жилищен имот на територията на гр. София, представляващ апартамент № 23 в гр. София, Столична община, ж. к. ********.

Същият е баща на пълнолетния вече В.В. Т., роден на *** г., както и на непълнолетнатаЛ.В.а Т., родена на *** г., като с решение по гражданско дело № 7129/2010 г. на СРС, 84 състав, бил осъден да заплаща на непълнолетната месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на влизане в сила на решението в частта му относно прекратяването на брака, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

В съдебно заседание на 20.11.2019 г., по реда на чл.

176 от ГПК майката на малолетния въззивник заявила, че е получила от въззиваемия различни по размер суми, от които 40 евро били предназначени за детето, а останалите – за погасяване на личен заем на въззиваемия.

В първоинстанционното производство, била призована ДСП

„Люлин“, която в представения и приет по делото социален доклад е заявила становище, че в интерес на детето е определянето на месечна издръжка, дължима от бащата. В хода на социалното проучване майката на малолетния въззивник заявила, че бащата не е осигурявал средства за издръжката на детето, с изключение на 117 лева, преведени през месец юли 2019 г. и на 140 лева – през месец август 2019 г. Към този момент детето посещавало същата детска градина, като не са установени негови нужди, над обичайните за дете от същия пол и възраст.

Социален доклад по местоживеенето на бащата не е изискан.

По делото са събрани гласни доказателства с разпита на свидетелката Т.Ц.П., баба по майчина линия на малолетния въззивник, чиито показания въззивният съд прецени по реди на чл. 172 от ГПК и кредитира в обсъдените части. С показанията си П. установява изолирани контакти и плащания от страна на въззиваемия за малолетния й внук. По отношение на нуждите на детето разказва, че то посещава общинска детска градина, за което се дължи такса в размер на 60 лева месечно, а отделно от това посещавал допълнителни занимания – футбол и приложни изкуства за което се плащало допълнително по 25 лева месечно за всяко от тях, Отделно ходел на айкидо с месечна такса от 60 лева.

Съдът не обсъжда показанията на тази свидетелка извън изложеното по-горе, доколкото същите са неотносими към предмета на доказване или касаят факти и обстоятелства, за чието доказване е необходимо представянето на съответно писмено доказателство.

Във въззивното производство като доказателство по делото е прието удостоверение за доходите на майката на малолетният въззивник, съгласно което за периода декември 2019 г. до месец октомври 2020 г. същата реализирала брутен доход в размер на общо 13632,61 лева, респективно през посочения период имала средномесечен брутен доход в размер на 1239 лева.

Други относими доказателства за твърденията на страните не се ангажираха в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

По жалбата относно размера на дължимата издръжка :

Жалбата е неоснователна в тази си част.

Към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, малолетният въззивник е бил на 6-годишна възраст, като определената за цялостната му издръжка сума, както и нейното разпределяне между задължените родители, кореспондират с конкретните условия към този момент. Понастоящем малолетният е вече 7-годишен, като доказателства за започване на началното му образование не са ангажирани по делото. Липсват и доказателства за доходите на задължения родител - бащата. От представените доказателства за притежавани недвижими имоти, не се установява въззиваемият да реализира доходи, които да бъдат отчетени при преценката на материалната му възможност да участва в издръжката на малолетния си син.

От друга страна и двамата родители са трудоспособни и реализират доходи, като съдът приема при условията на чл. 161 от ГПК, че въззиваемият реализира доходи в размер не по-нисък от средната за страната заплата, в релевантния период варира около 1410 лева , а доказаните средномесечни доходи на майката са в размер на около 1239 лева месечно. Другите твърдения на въззивницата за имотното състояние на въззиваемия не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, като липсват доказателства от които да се направи еднозначен извод, че въззиваемия притежава недвижимо имущество на територията на Испания или друга страна, от което също реализира доходи. Недоказаните твърдения не са факти, като не следва да бъдат вземани предвид от съда при произнасянето му по спора. Също така, не се установиха нужди на малолетния, надхвърлящи така определения размер на дължимата от бащата за него издръжка до пълния претендиран размер от 250 лева.