Решение № 66 от 14.08.2023, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към решение № 66 на Самоковския районен съд от 14.08.2023 г. по ЧНД № 318/2023 г. по описа на същия съд

Производството по делото е образувано по искане на прокурор в РП – Самоков за задължително настаняване и лечение на Х. С. П. от гр. С.по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Пред съда прокурорът поддържа искането.

Защитникът на Х. П. – адв. Д. Д. изразява становище, че не са налице законоустановените предпоставки за задължително настаняване и лечение на П.и счита, че искането следва да бъде оставено без уважение.

В хода на съдебните прения Х. П. се солидаризира със становището на защитника си.

При осигурената й възможност да се изкаже последна Х.П. заявява, че няма досие, продължава да си седи у дома и иска да си търси работа, както и че искането се основава на измислици, лъжи и фалшификации.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Х.С. П., ЕГН **********, е родена на .. г. в гр. С., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., бул. „И.” № .., неомъжена, неосъждана, със средно образование, не работи.

Съдът изслуша Х. С. П. по реда на чл. 158, ал. 5, изр. първо от Закона за здравето (ЗЗдр.) в съдебно заседание на 07.08.2023 г. Впечатлението на съда за състоянието й, непосредствено придобито както от изслушването й, така и от цялостното й поведение в съдебните заседания е, че последната е видимо неспокойна и напрегната; прави множество изявления, в голямата им част – несвързани – предимно за негативно отношение и посегателства спрямо нея от неопределен кръг лица; не е критична към здравословното си състояние, като счита себе си за напълно здрава и многократно изтъква, че не взема лекарства.

Същата подлежи на задължително настаняване и лечение поради кумулативното наличие на медицинските и юридическите предпоставки за това, установени в нормата на чл. 155 от ЗЗдр.

Установява се от приетото заключение на експерта д-р Б. П. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, както и от устните разяснения на експерта пред съда при защитата на заключението му в с. з. на 14.08.2023 г., че освидетелстваната Х.

С. П. е психичноболна – тя страда от диссоциално личностно разстройство и се нуждае от специални здравни грижи. По естеството си посоченото страдание на П. е тежко личностно разстройство, поради което представлява сериозно нарушение на психичните й функции, визирано в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр. Следва да се допълни, че обстоятелството, удостоверено в медицинско направление/искане, издадено на 21.07.2023 г. от д-р Д. Б. (л. 28 от делото), на което особено акцентира осв. П., а именно че тя не приема никакви медикаменти, въобще не означава, че тя е в добро здравословно състояние и че не страда от установеното по експертен път в настоящото производство диссоциално личностно разстройство.

1

От показанията на свидетелите А. П. и В. Г.се установява, че те живеят в гр. С. в близост до къща на ул. „Б.“, обитавана от Х. П. (т. е. това е имот на адрес различен от постоянния и настоящ неин адрес в гр. С., бул. „И.“ № .). П. обитавала тази къща сама и се грижела за две големи кучета, с които се движела по близките улици, без да ги държи на повод и безпричинно ги насъсквала срещу минувачите, сред които имало и деца и стари хора, живущи в квартала. В резултат на това кучетата често проявявали агресия, включително и спрямо децата на св. П. и спрямо племенницата на св. Г..

Поради своевременната намеса на живущите в квартала, в т. ч. и на св. Г., няма данни за сериозни травматични последици за хората при такива инциденти. Свидетелката Г. допълва, че напоследък инцидентите, на които е очевидец, били многобройни и при тях самата П. проявявала непредизвикана агресия – замервала тази свидетелка и племенницата й с камъни, заканвала се на детето й, че ще го смачка, отправяла обиди, викала и псувала. Според св. Г. П. употребява алкохол и особено в такива случаи се държи неадекватно.

Тези факти, установени от показанията на свидетелите П. и Г. пред съда, се подкрепят от приобщените в настоящото производство материали по прокурорска преписка № 1127/2023 г. по описа на РП – С., приложени към искането, и не са опровергани от други доказателства. Те са достатъчни да обосноват у съда извод, че поради психичното си заболяване съществува реална възможност осв. П. да извърши общественоопасно деяние, което може да представлява опасност най-вече за околните или за обществото (напр. деяние с обективните признаци на телесна повреда по чл.

128-130 от НК или на средна или тежка телесна повреда като резултат на престъпление по чл. 325в от НК). Този извод се потвърждава от заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза в обстоятелствената му част, според което Х. П. е с ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции; склонна е към необмислени прояви, водещи до конфликт с обществените норми на поведение; в мисловния й процес се съдържат налудни мисли за вредителство; личностната й характеристика е кверулантна (т. е. проявява неадекватна активност в подаване на жалби и оплаквания до различни институции). В допълнение и в съответствие с гореизложеното, напълно реална е и възможността агресията на П., проявявана от нея словесно и с действия, да провокира ответни действия у други лица спрямо нея, особено ако не са запознати със състоянието й, а това от своя страна пък е от естество да застраши сериозно и нейното здраве. За това всъщност свидетелства и представеното от осв. П. медицинско направление/искане, издадено на 30.06.2023 г. от д-р Д. Б. (л. 65 от делото).

По тези съображения съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 155 от ЗЗдр. по отношение на Х. С. П. да бъде постановено задължително настаняване и лечение. Единствената адекватна форма за задължителното лечение на П. е стационарната – чрез настаняването й в съответно лечебно заведение измежду визираните в чл. 156, ал. 2 от ЗЗдр. Това е така, защото П. живее сама и няма кой реално да осъществява непосредствен контрол върху употребата на алкохол от нейна страна и върху редовността на посещенията й на амбулаторни прегледи. Наред с това П. изобщо не е критична към заболяването си и не би съдействала пълноценно на лекарските препоръки извън режима на психиатричен стационар.

Задължителното настаняване и лечение на П. следва да се осъществи в „Център за психично здраве – София“ ЕООД, с адрес гр. София, бул. „Сливница“ № 309, чийто тип е измежду визираните в чл. 156, ал. 2 от ЗЗдр.

Съдът намира, че следва да постанови задължително настаняване и лечение на Х.

2

С. П. в горепосоченото специализирано заведение за срок от един месец, който срок се явява подходящ съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, основано на специалните знания на експерта в областта на психиатрията.

Предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съдът на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗдр. прие за установено, че Х. С. П. е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си. От доказателствата обаче не може да се изключи вероятността по време на изпълнение на решението осв. П. да не е в състояние да дава такова съгласие. Затова съдът постанови алтернативно в този случай информирано съгласие за лечението й по време на задължителното й настаняване и лечение в „Център за психично здраве – София“ ЕООД да бъде изразявано от лице, определено от кмета на общината по седалището на лечебното заведение, т. е. от кмета на Столична община, по реда на чл. 162, ал. 3, изр. второ от ЗЗдр. Това се налага, защото по делото не се установява П. да има близки и в частност – такива, с които тя да не е в конфликтни отношения.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Самоков, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова в присъствието на прокурора П. Ст. С. като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Частно наказателно дело № 20231870200318 по описа за 2023 година въз основа на доказателствата по делото и закона

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 162, вр. чл. 156, ал. 1 и 2, вр. чл. 155, вр. чл.

146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ на Х. С. П., родена на .. г. в гр. С.., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес гр. С., бул. „И.” № .., неомъжена, неосъждана, със средно образование, не работи, ЕГН **********, в „ЦЕНТЪР ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ – СОФИЯ“ ЕООД, с адрес гр. София, бул. „Сливница“ № 309, за срок от 1 /един/ месец при стационарна форма на лечение, поради установено сериозно нарушение на психичните функции – диссоциално личностно разстройство.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, че Х. С. П., с установена самоличност, е способна да изразява информирано съгласие за своето лечение, като в случай, че по време на лечението на същата се установи, че тя не е способна да изразява такова съгласие, ПОСТАНОВЯВА информирано съгласие за лечението на Х. С. П. да изразява лице, определено от Кмета на Столична Община по реда на чл. 162, ал. 3, изр. второ от Закона за здравето.

1

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ на „Център за психично здраве – София“ ЕООД, за привеждане в изпълнение по реда на чл. 165, ал. 2 от Закона за здравето.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

2