Определение № 1151 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601422 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – 3-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

След като съобразно чл. 249, ал. 3, изр. 1-во (вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6) от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1422 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЯ, вписани в протокол № 5240 за открито съдебно разпоредително заседание на 13.11.2023 г. по НОХД № 5519/2023 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 27-ми първоинстанционен състав е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на защитника адв. М. К. – за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство (изразяващо се в нарушаване на правото на задържан под стража обвиняем да се запознае с материалите на досъдебното производство) и за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в по-лека. СГС е приел, че не е нарушено правото на обвиняем да се запознае със събраните в хода на досъдебното производство (ДП) материали при предявяване, а също така, че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

Определенията са обжалвани, в срок, от защитника адв. М. К., с искане за отмяната им и за постановяване на прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора с цел запознаване на обвиняемия със събраните на ДП материали в нейно присъствие, а също и за постановяване на по-лека мярка за неотклонение.

1

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

ДП е било образувано на 20.02.2023 г. (ДП, т. 1, л. 2), като последното действие по събиране на доказателства от разследващ полицай (РП) е било извършено на 28.08.2023 г. – разпит на свидетел пред съдия (ДП, т. 2, л. 266-267). Разследването е било приключено на 29.09.2023 г. – чрез предявяване на материалите по делото на обвиняем и на резервен защитник и чрез изготвяне на заключително мнение на РП (ДП, т. 2, л. 308, л. 309); ДП е приключило чрез съставянето на обвинителен акт на 29.09.2023 г.

Обвинителният акт е бил внесен в съда на 02.10.2023 г. (НОХД, л. 2), когато е образувано НОХД.

Подсъдимият А. Д. е бил задържан на ДП първоначално на 20.02.2023 г. – по реда на ЗМВР (ДП, т. 1, л. 5); след това - на 21.02.2023 г. от прокурор на основание чл. 64, ал. 2 от НПК (ДП, т. 1, л. 14); на 23.02.2023 г. му е била определена от съд мярка за неотклонение на ДП задържане под стража (ДП, т. 1, л. 59-63), изпълнявана и досега.

Относно наличие на нарушение на процесуални правила във връзка с предявяването на материалите на ДП на обвиняем и защитник – както твърди защитникът адв. К., въззивният състав намери следното:

За престъплението, в което е обвинен А. Д. – по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, т. 4 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години (и глоба), поради което защитата на обвиняемия не е задължителна конкретно на основание чл. 94, ал. 1, т. 3 от НПК.

Обвиняемият А. Д. е задържан под стража, поради което защитата му е задължителна съобразно чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК.

Поради това предявяването на досъдебното производство следва да е било извършено задължително в присъствието на защитник.

На предявяването на 29.09.2023 г. на ДП (ДП, т. 2, л. 308) е присъствал защитник – адв. Д. Д., назначена като резервен защитник с постановление на наблюдаващ прокурор от 29.09.2023 г. (ДП, т. 2, л. 305-306). Поради това няма нарушение на процесуално правило по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК относно правото на обвиняем да има защитник и няма нарушение на процесуалното изискване в чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК за задължително участие на защитник поради задържането под стража на обвиняемия.

Относно начина на встъпване на резервния защитник на ДП този състав също не намира наличие на процесуално нарушение, особено пък – съществено, предвид следните обстоятелства:

Разследващият полицай (РП) е започнал да търси първоначално встъпилата на ДП като назначен защитник адв. М. К. още от 13.06.2023 г. (ДП, т. 1, л. 166), като многократно се е опитал да осигури присъствието й за предявяване на постановление за окончателно привличане на обвиняем, разпит на обвиняем и предявяване на ДП. Поради изтъквани от адв. К. една след друга различни причини (без да се налага според този състав обсъждане на доказаността им и основателността им – поради основно значение в случая на продължителността на невъзможността й да участва в действия на ДП на фона на задържането под стража на обвиняемия и на изискването на чл. 22, ал. 3 от НПК), тя не се е явила за тези действия чак до края на септември 2023 г., като предявяването на постановлението за привличане на обвиняем и разпитът му след това са били проведени в присъствието на защитник, преупълномощен от нея, но само за тези действия, не и за предявяване (ДП, т. 2, л. 238 и л. 239-241). Поради неявяването на адв. К., изготвеното още на 06.06.2023 г. постановление за привличане на обвиняем е могло да бъде предявено едва 2 на 23.08.2023 г. Същевременно не може да бъде отправян какъвто и да било упрек към РП и наблюдаващия прокурор за старанието им да приключат ДП съобразно заповедната норма на чл. 22, ал. 3 от НПК поради наличието на задържан под стража обвиняем. Продължителната – за повече от три месеца, невъзможност на адв. К. да присъства на следствени действия и действията на адв. К. конкретно на 19.09.2023 г. и след това са дали основание на наблюдаващия прокурор да назначи резервен защитник за предявяване на ДП. На 19.09.2023 г. сутринта в телефонен разговор с РП адв. К. сама е заявила, че ще се яви същия ден за предявяване на ДП в 16 ч. (ДП, т. 2, л. 280); малко по-късно същия ден в 11:47 ч. е подала молба за отвод на наблюдаващия прокурор (ДП, т. 2, л. 283-287) и с позоваване на тази молба писмено е уведомила РП, че няма да се яви за предявяване в 16 ч. на 19.09.2023 г.

(ДП, т. 2, л. 281-282). На 21.09.2023 г. прокурор от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА е оставил без уважение искането на адв. К. за отстраняване от разследването на наблюдаващия прокурор К. А. от СГП (ДП, т. 2, л. 290-293), поради което по делото вече е имало едно-единствено действие за извършване – предявяване на материалите по ДП, на обвиняем и на защитник. Поредният опит на 26.09.2023 г. на РП да осигури присъствието на адв. К. е останал отново неуспешен (ДП, т. 2, л. 293), отново по свързани само с нея причини (без значение дали са доказани и основателни). Поради това своевременно на 27.09.2023 г. РП е организирал замяната на адв. К. с друг назначен защитник – адв. Д. Д. (ДП, т. 2, л. 294-297), за да може все пак предявяването да бъде извършено; тук въззивният състав намира единственото допуснато нарушение на процесуални правила поради неудостоверяване на изискуемото от чл. 96, ал. 2 от НПК съгласие на обвиняемия за замяната с конкретен нов защитник. Това нарушение обаче няма практическо отражение: адв. Д. не е участвала в делото като заменящ защитник, назначен при хипотеза на ал. 1-ва на чл. 94 от НПК, а е осъществила участието си по делото на друго, специално основание – по ал. 4-та на чл. 94 от НПК. В деня на замяната на първоначално назначения защитник адв. К. с друг - 27.09.2023 г., адв. К. е представила пълномощно от същия ден, т.е. от 27.09.2023 г., от обвиняемия за нея (ДП, т. 2, л. 299). Поради това на този ден е отпаднала възможността за участие на назначен защитник по делото конкретно на основание чл. 94, ал. 1 от НПК. Поемането от страна на адв. К. по нейна собствена воля на ангажимент спрямо обвиняемия да го представлява и защитава по делото е извършено в деня непосредствено след изтъкването от нея самата на 26.09.2023 г. пред РП на невъзможност да се яви за предявяване както на 27.09.2023 г., така и от 28.09.2023 г. нататък до неизвестна дата (ДП, т. 2, л. 293). Поради това назначената първоначално на 28.09.2023 г. като заменящ защитник с позоваване на хипотеза на чл. 94, ал. 1 от НПК, адв. Д. Д. е била впоследствие назначена от наблюдаващия прокурор със съответно позоваване на чл. 94, ал.

4 (и ал. 5) от НПК вече като резервен защитник на обвиняемия – на 29.09.2023 г. (ДП, т. 2, л.

305-306). Същия ден – на 29.09.2023 г., ДП е било предявено от РП, който е изпълнил задължението си по чл. 227, ал. 8 от НПК, а именно – да предостави на явилите се лица всички материали по делото за проучване. Адв. Д. се е запознала с тези материали и изрично е заявила, че предоставеното й време й е било достатъчно. Обвиняемият А. Д. по собствена воля е отказал да се запознава с материалите по делото, позовавайки се на отсъствието на адв. К. (ДП, т. 2, л. 308), но задължението на РП за предявяване е било изпълнено – той е предоставил материалите за проучване и на обвиняем, и на резервен защитник, а отказът на обвиняемия да се възползва от тази възможност е бил по негова собствена воля.

Назначаването на адв. Д. като резервен защитник е било извършено при спазване на процесуалните изисквания на чл. 94, ал. 4 от НПК: Въпреки наличието на упълномощен от 27.09.2023 г. защитник, поради задържането под стража на обвиняемия от 20.02.2023 г., поради невъзможността на адв. К. да се включи в действията на ДП още от 13.06.2023 г. насетне, поради предявяване на новото привличане на обвиняем на 23.08.2023 г., поради последвалото продължаващо отлагане на единственото останало за извършване действие на ДП (предявяване) - за повече от месец след предявяването на новото привличане и в продължение на повече от три месеца от първоначалните опити на РП да предяви ДП, което отлагане е било по причини, свързани изцяло и само с адв. К., а също и поради повдигнатото и предявено обвинение за тежко престъпление (по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, т. 4 от НК – 3 наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години), е била налице хипотезата на чл. 94, ал. 4 от НПК да е от изключително значение участието на резервен защитник, независимо от упълномощения, с оглед провеждане на производството в досъдебната му фаза в разумен (спрямо всички изтъкнати по-горе обстоятелства) срок.

Евентуални възражения на обвиненото лице срещу конкретната личност на назначения резервен защитник - които ако ги има, би следвало да бъдат и обосновани с конкретни и уважителни причини - са практически избегнати чрез назначаването вече в съдебната фаза от СГС на нов резервен защитник, срещу когото не е протоколирано при разпоредителното заседание подсъдимият да има възражения (НОХД, л. 92-93).

Относно възражението на защитника адв. К. за разлика между служебен и резервен защитник този състав намира следното: Понятието „служебен“ защитник не се използва нито от НПК, нито от ЗПП. НПК разграничава начина на встъпване на защитника в зависимост от волята на обвиненото лице или тази на съответния компетентен за фазата на производството орган, като ги именува съответно избран и упълномощен от обвиняемия защитник или назначен от съответния орган защитник. Чл. 94 от НПК използва понятията „назначен“ и „резервен“ защитник, като смисловото и систематично тълкуване на алинеите на чл. 94 от НПК обуславя извод, че резервният защитник (също изрично назначаван според терминологията на чл. 94, ал. 4 от НПК) е специална хипотеза – но все на назначен защитник, спрямо хипотезите, предвидени в ал. 1-ва на чл. 94 от НПК. Поради това, а също и предвид липсата практически на действия, извършени с участието на адв. Д. като назначен по ал. 1-ва на чл. 94 от НПК заменящ защитник и предвид участието на адв. Д. само като назначен резервен защитник след упълномощаването на адв. К., въззивният състав не намира наличие на нарушаване на процесуални правила относно организирането на защитата на обвиняемия при предявяване на ДП, камо ли пък – съществени.