Решение № 677 от 09.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. ******, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. С. при участието на секретаря ТАНЯ Г. Т.А в присъствието на прокурора М. Д. С. като разгледа докладваното от Милена Ст. С. Гражданско дело № 20241320100173 по описа за 2024 година

Предявен е иск за лишаване от родителски права с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК, а при условията на евентуалност е предявен иск за ограничаване на родителски права – чл. 131, ал. 1 от СК.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на малолетното дете И. С. А., родено от фактическото съжителство на страните. Детето се отглежда от майката, която полага грижи за него, а бащата не проявява никакъв интерес към детето, не полага грижи, не се интересува от нея, не спазва установения режим на лични контакти по гр.д. № 459/2022г. по описа на РС – Видин. Детето реве и изпитва ужас и страх от бащата. Посочва се, че ответникът е агресивен. В исковата молба са изложени случки на конфликт между ищцата и ответника относно твърдението за агресивно поведение, както и ситуация през м. декември 2021г., когато ответникът проявил агресивно поведение към майка си. Посочва се също, че ответникът формално превеждал сумата от 250.00 лева – определена издръжка за детето, като се бил дезинтересирал от него. Посочено е също, че било образувано гр. дело № 2326/2023г. по описа на РС – Видин за домашно насилие против ответника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права бащата по отношение на малолетното дете, а при условията на евентуалност се иска ограничаване на родителските права.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба , чрез упълномощен процесуален представител е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е съображения, че не са налице основанията за лишаване от родителски права. Ответникът е изключително привързан към детето си. След фактическата раздяла на страните през м. 10.2022г. когато 1 детето е било на 1г. и 7м., същите имали нормални отношения и разбирателство за отглеждане на детето. Бащата е посещавал детето и е полагал грижи за него, но това било за кратко. След като ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, започнала да отказва на ответника да посещава детето, не отговаряла на телефонните му обаждания. Поради това, същият завел иск по чл. 127 от СК, за което било образувано гр.д. № 459/2022г. по описа на РС – Видин Страните постигнали споразумение, като на ответника бил определен режим на лични контакти с детето, както и да плаща месечна издръжка. Твърди се, че той изпълнява споразумението като редовно заплаща издръжка за детето, но ищцата не изпълнява своята част от споразумението и отказва контакти на бащата с детето. Научила е детето, че ответникът не е неин баща, а детето нарича „тати“ мъжът, с когото ищцата живее. Ищцата е изпращала на ответника звукозаписи, на които детето го обижда като му казва, че не е неин баща, а мъжът, с когото тя живее. Посочено е също, че ищцата проявява вербална агресия по отношение на ответника, когато същият поиска да види детето. Същият няма контакт с детето от м. 10.2023г.

Заинтересованата страна Д „СП” – Видин не е взела становище по молбата. Редовно призовани, представител не се е явил в съдебно заседание.

Контролиращата страна РП – Видин, редовно призовани, представител се е явил в съдебно заседание и е взел становище за неоснователност на исковата претенция.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначен и изслушан е социален доклад от Д”СП” – Видин, както и съдебно – психологически експертизи.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :

От представения препис на удостоверение за раждане на детето И. С. А. с ЕГН **********, е видно, че родители на детето са страните по делото.

Видно от приложения протокол от 14.07.2022г. по гр.д. № 459/2022г. по описа на Районен съд – Видин е, че страните са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето, режима на лични контакти и издръжката му, като са се съгласили упражняването на родителските права да бъдат възложени на майката – ищцата по делото, а на бащата е определен режим налични контакти с детето да има право да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, като детето се придружава от майката, както и за великденските празници, като след навършване на петгодишна възраст на детето, бащата ще има право да го взима при себе си за една седмица през лятото с преспиване, без детето да бъде придружавано от майката, а след навършване на шестгодишна възраст на детето – един месец през лятото с преспиване, без детето да бъде придружавано от майката, който период да не съвпада с редовния годишен платен отпуск на майката. Бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250.00 лева.

От представените по делото платежни документи е видно, че ответникът редовно 2 изплаща издръжка на детето в определения размер.

От представения по делото социален доклад, изготвен от социалния работник при Д”СП”, отдел ”Закрила на детето” – Видин, се установява, че от съвместното съжителство на страните се е родило детето И. От м. 10.2020г. страните са разделени. От тогава бащата вижда детето много рядко. Майката твърди, че бащата не търси детето. Бащата твърди, че майката осуетява контактите му с детето. Пред социалните работници е показал изпратени от ищцата клипове, в които се чува и вижда как ищцата съобщава за новия баща на детето и как детето не иска да вижда биологичния си баща. При разговор на социалния работник с детето, същото е заявило, че има баща и това е тази З., както и че има брат В.. За баща си С. е споделило, че не може да каже нищо хубаво. От направеното социално проучване се установява, че за детето се полагат добри грижи от неговата майка, подпомагана от съжителя си.

Изслушан в съдебно заседание, социалният работник е посочил, че детето И не говори за бащата С. с думите „баща ми“ или „татко ми“, а казва „С.“. То знае кой е С.. Нарича „татко“ съжителя на майката. Детето е на 5 години и по детски разбира нещата и ги разказва.

Казва, че не желае да се вижда с баща си, защото тя си има друг баща и брат. Според социалния работник може би семейната среда, в която живее детето е помогнала то да бъде толкова категорично в отказа си да вижда бащата. Детето живее с майката и съжителят й .

Майката и съжителят й живеят заедно от около една година и половина, а преди тази година и половина майката и детето са живели заедно със сестрата на майката. Те са живели заедно от раждането на детето до м. октомври 2020 г, около една година и нещо.

Бащата дава издръжка на детето, която плаща по банков път. Миналата година същият е пуснал жалба в Д“СП“ поради това, че му се възпрепятстват срещите с детето. Социалните работници посетили адреса, установили, че И почти го е забравила.

Социалният работник посочва също, че в Д „СП“- Видин не са получавани сигнали във връзка с поведение на някой от родителите, което застрашава здравето и живота на детето. Бащата живее на територията на Д“СП“ – Видин в гарсониера, в която всичко е както трябва за един нормален живот, нищо не застрашава живота на детето.

Вещото лице П. М. по назначената и приета от съда съдебно –психологическа експертиза, е дало заключение, че детето е будно, интелигентно и общително, но когато говори за биологичния си баща става напрегнато и категорично заявява, че не иска да го вижда. И твърди, че се страхува от него, но повод за това е спомен от време, когато е била на една година и седем месеца и той я ударил. Петгодишното момиченце категорично не желае да се вижда с биологичния си баща като отрича авторитета му. Назовава го с обидни думи, дава квалификации, които са несвойствени за детската му възраст и вероятно са чувани нееднократно от възрастни, които са авторитети за него. Реакциите на детето по отношение на биологичния баща категорично са вследствие на синдром на родителско отчуждение, според който възприятието за бащата е изцяло негативно и отричащо необходимостта от присъствието му в живота на детето. Детето дори отказва да приеме факта, че С. е неин баща. Връзката с майката е много силна, детето търси нейното одобрение, било е свидетел 3 на много скандали и коментари по адрес на биологичния баща. Създадени са нови семейни отношения – мама, тати, брат В. и детето, като място за биологичния баща не е отредено.

В съдебно заседание, вещото лице е посочило още, че във връзка с изготвяне на експертизата, е била импровизирана среща и с бащата по време на контакта с детето, за да може вещото лице да наблюдава какви са взаимоотношенията между двамата родители и в частност - взаимоотношението между детето и бащата. Вещото лице посочва, че детето И е едно прекрасно, интелигентно дете, жизнено, енергично, общително, с много богат речник.

Когато обаче стане въпрос за биологичния баща, то се отдръпва и няма желание да продължи разговора. Тази тема не му е приятна и е готово по - скоро да погледне към мама и да се откаже да общува по този начин.

Вещото лице е накарало детето да нарисува най - важния човек за него. Детето нарисувало котенце в червен цвят и посочило, че това е майка му като нарисувало и още едно подобно, което оприличило със себе си. Детето казало, че червеното е един от любимите й цветове. Червеното според вещото лице означава силна емоционалност -котето е мило създание, което идентифицира със своята майка. То е нарисувало и себе си като по малкото котенце.

Втората рисунка е вътрешният свят на детето. Това е къщата, която вещото лице я накарало да нарисува. Детето е избрало оранжев цвят да нарисува къщата, което е израз на добра емоционалност и устойчивост. Линиите на къщата са прави и дебели, което говори за устойчивост. На къщата не е направена основата, но тя е много близко до основата на листа, което говори за устойчивост. Къщата има четири прозореца, които изграждат представата й за семейството. Детето е посочило с букви членовете на нейното семейство - В., тати З., майката и И. За нарисуваната врата казало, че това е звънеца за влизане у дома, може би това е нейното затворено пространство. Бащата го няма на рисунката.

Срещата на психолога с детето е проведена в парк ****** в гр. ******. Вещото лице предупредило майката, че след малко ще пристигне бащата. За срещата били дошли майката и нейната сестра, както и И. В момента, в който бащата тръгнал да се доближава, лелята отвела И на люлката и детето започнало да се люлее. Детето е познало, че това е С.. Таткото стоял, изчаквайки люлката да спре да се върти. Бащата се опитал да повика А. обаче тя категорично отказала да се срещне с него. При може би третия опит тя си взела колелото и избягала с него накъде из парка да го кара. Докато чакали няколкото завъртания на люлката, бащата, майката и вещото лице – психолог стояли заедно. Вещото лице се опитало да започне нормален разговор с двамата родители във връзка с детето. Тогава бащата казал, че за първи път от толкова време насам те общуват без да се карат, след което започнали нападките на майката откога той не бил виждал дъщеря си и станал конфликт.

Според вещото лице, е нарушена нормалната комуникация между двамата родители, което дало отражение и върху отношението на детето към бащата. На другия ден майката казала, че детето е получило психоматична реакция, не се е чувствало добре след стреса, който е преживяла от възможния контакт с бащата.

4

Вещото лице посочва, че детето демонстрира нежелание за общуване с бащата, категорично не иска да се вижда със своя баща. Не го нарича баща, нарича го С.. Детето казвало, че се прави на добър, той е егоист. Според вещото лице това са думи, които едно 5годишно дете едва ли осмисля. Категорично се касае за наличие на синдром на родителско отчуждение, при който изцяло позитивно се възприема само единият родител и изцяло негативно се заклеймява вторият родител. Това е нетипична реакция на 5-годишно дете, което тотално да неглижира биологичния си баща.