Решение № 126 от 26.05.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Нова Загора, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100871 по описа за 2022 година

В Районен съд – Сливен е постъпила искова молба от М. Й. К. с ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв.М. И. Б. от АК - Сливен срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4, представлявано от Ю.Х.Ю. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление на дейността: гр.София, 1421, р-н Лозенец, ул.„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д., Н.Г.С., с която е предявен иск: 1. Да се обяви за недействителен /нищожен/ на осн. чл.22 от ЗПК договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и банката от 29.08.2014 г., 2. Да се обезсили изпълнителен лист от 19.08.2015 г., изд. по ч.гр.д.№ 2921/2015 г. по описа на Районен съд - Сливен, издаден в полза на банката и 3. Да се осъди „Агенция за събиране на вземания“, да заплати на ищцата сумата от 2000.00 лева, частична претенция от обща сума от 4690.00 лева - неоснователно платени погасителни вноски на същия ответник, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

С определение съдиите от Районен съд - Сливен са се отвели от разглеждането на делото с мотива, че са налице условията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като ищецът е съдебен заседател в Районен съд - Сливен и за да се избегнат всякакви съмнения в тяхната безпристрастност, предвид това Окръжен съд – Сливен със свое Определение № 382 от 11.07.2022 г. е определил, че компетентен да разгледа образуваното по искова молба от 10.06.2022 г. гр.д.№ 2389 на Районен съд – Сливен по описа му за 2022 г. е Районен съд – Нова Загора.

В исковата молба ищецът посочва, че на 29.08.2014 г. М. Й. К. сключила Договор за потребителски кредит № 7995712611 с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 4000 лв. По силата на чл.11 от ДПК се задължила да издължи заетата сума на 36 равни месечни вноски, в размер на 183.11 лв. всяка, или да върне общо 6592.07 лв.

Разяснява се, че поради лични проблеми изпаднала в невъзможност да внася редовно погасителните вноски.

Излага се, че на 11.12.2015 г. й бил наложен запор на трудовото възнаграждение при работодателя й „Пътнически превози“ ЕООД - гр.Сливен. Кога и как е била осъдена, така и не разбрала, но не се възпротивила, защото знаела, че имала задължение към „ТИ БИ АЙ 1

Банк“ ЕАД. Така и не била получила уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. От изпратеното до работодателя запорно съобщение узнала, че по ЧГД № 2921/ 2015 г. по описа на Сливенски районен съд е бил издаден изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по който е било образувано изпълнително дело № 20158370400877 по описа на ЧСИ П.Г., с peг.№ 837 и район на действие Окръжен съд - Сливен. В съобщението било посочено, че дължи 3871.58 лв. главница, 121.77 лв. лихви и неолихвяема сума 3096.43 лв., такси по изпълнението и разноски в размер на 446.00 лв., такса по изпълнителното дело в размер на 738.22 лв.

Междувременно на 30.07.2018 г. кредиторът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД цедирал вземането си на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД /АСВ/ с ЕИК 203670940, за което длъжникът не бил надлежно уведомен, като се твърди, че за прехвърлянето на вземането ищцата узнала при устна справка по изпълнителното дело в кантората на ЧСИ.

Твърди се, че макар от трудовото й възнаграждение надлежно да се правят и внасят удръжки, от АСВ не спирали да й изпращат СМС-и, да звънят на работното й място и да я злепоставят пред колегите й, че дължи пари. Според последният им СМС им „дължи“ още над 2000 лв. Тази практика продължавала и до ден днешен. По този повод М. К. поискала справка от касиерката на „Пътнически превози“ ЕООД - гр.Сливен за сумите, които е изплатила до настоящия момент, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение по горепосоченото изпълнително дело.

Сочи се, че от справката установила, че била платила общо 7930 лв. В периода 11.12.2015 г. - 30.07.2018 г. заплатила по ИД с взискател „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата от 3240 лв. В периода 30.07.2018 г. - 27.04.2022 г. заплатила по същото ИД, но с взискател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сумата от 4690 лв.

Счита, че М. К. била платила тази сума, въз основа на изцяло нищожен договор за кредит, респективно въз основа на нищожен договор за цесия, по следните възражения:

1. Погасителният план на стр.2 от ДПК № 7995712611 не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи/елемент от задължителното съдържание на договора съгласно чл.11, ал.1 , т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит - ЗПК/;

2. Клаузите на чл.15.1. и чл.9.4. от ДПК били нищожни по следните съображения:

2.1. Клаузите на чл.15.1. и чл.9.4. от ДПК били нищожни по силата на чл.143, ал.2, т.5, във връзка с чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно посоченото в договора: ,,В случай, че Потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на Кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира, както е посочено в чл.9.“. В чл.9.4. било уговорено, че „При просрочие Потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.“. В цитираните клаузи се използвало словосъчетанието „просрочена сума“, като най-вероятно се имало предвид „погасителна вноска“. Видно от погасителния план на стр.2 от ДПК погасителните вноски били посочени в общ размер и не ставало ясно с каква част от вноската се погасява главница и какъв е размера на възнаградителната лихва. Т.е. според договора при просрочие се начислявала лихва както върху главницата, така и върху възнаградителната лихва. Съгласно чл.143, ал.2, т.5, във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП нищожни били договорни клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

2.2. Горецитираните договорни клаузи били нищожни и на осн. чл.143, ал.2, т.9 /сега 2 т.10/, във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. На М. К. не били предоставени нито екземпляр от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, нито от общите условия. Съгласно чл.143, ал.2, т.9 /сега т.10/, във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП нищожни били уговорки, с които се налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

2.3. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д.№ 3/ 2017, ОСГТК на ВКС при настъпването на предсрочна изискуемост отпадало занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Ето защо ако кредиторът упражни избора си да поиска изпълнение преди първоначално определения срок, възнаграждение за ползване за последващ период не му се дължало. Според ОСГТК на ВКС при предсрочна изискуемост по договор за заем/ кредит вземането следвало да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определял по действалия до този момент погасителен план. Ето защо счита, че горецитираните клаузи били нищожни и на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Видно от извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.1 от ГПК от 30.07.2015 г., представено пред СлРС със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изискуемата главница била едва 3871.58 лв. Кредиторът бил поискал издаване на изпълнителен лист и за пълния размер на възнаградителната лихва – 2348.28 лв. и обезщетение за забава в размер на 128.01 лв. Т.e. кредиторът от една страна си бил „самоначислил“ възнаграждение /възнаградителна лихва/ за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора /29.08.2014 г.

- 05.09.2017 г./, а от друга - подавал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение още през месец август 2015 г., което противоречало на добрите нрави.

2.4. За пълнота на изложението следвало да се подчертае, че в настоящия случай предсрочна изискуемост въобще не била настъпвала: според т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпвала чрез едностранно изявление на кредитора до длъжника, включително в случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. в случаите, когато в договор била предвидена т.нар. „автоматична“ предсрочна изискуемост, вземането ставало изискуемо, след като кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. М. К. никога не е била надлежно уведомена за настъпила предсрочна изискуемост.

С оглед гореизложеното и на осн. чл.22 от ЗПК счита, че процесния договор бил изцяло недействителен поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК и т.20 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай платеното по ИД значително надвишавало реално дължимото. За неизплатена главница в размер на 3871.58 лв. М. К. в рамките на ИД, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение била внесла общо 7930.00 лв.

Твърди се, че длъжникът бил заплатил задължението си, като единствено начина на отнасяне на плащанията от кредитора и ЧСИ бил причина за начислените му значителни задължения, включващи лихви и разноски.

От справка по ИД узнала, че на 30.07.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД цедирал 3 вземането си по договора за потребителки кредит на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Счита, че цесията била нищожна на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД по следните съображения:

1. Цесията била договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърлял на трето лице. Счита, че като договор и за него се прилагали правилата на чл.26 от ЗЗД.

2. С Договора за продажба на вземания /цесия/ от 30.07.2018 г. се заобикалял закона основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Цесионерът придобивал права от нищожен договор, сключен от неговия праводател и се възползвал от вече образувано изпълнително дело, по което били допуснати нарушения на правата на длъжника.

Длъжникът така и не е бил уведомен, нито за предсрочната изискуемост, нито за извършената цесия.

3. Със сключването на договора за цесия се нарушавали добрите нрави - основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В резултат на извършената цесия, за неизплатената главница в размер на 3871.58 лв. М. К. в рамките на ИД, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение била внесла общо 7930.00 лв. Нещо повече: АСВ претендирло за „неизплатен остатък“ в размер на над 2000.00 лв.

4. При Договора за продажба на вземания /цесия/ от 30.07.2018 г. липсвал предмет и основание - основания за нищожност по чл.26, ал.2, предл.първо и четвърто от ЗЗД. Счита, че прехвърлянето на вземане от нищожен договор било нищожна правна сделка.

С оглед изложеното счита, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД неоснователно и незаконосъобразно била встъпила като взискател по изпълнително дело № 20158370400877 по описа на ЧСИ П.Г., с peг.№ 837 и район на действие Окръжен съд Сливен и неоснователно било получавало удържаните от трудовото й възнаграждение суми, които до 27.04.2022 г. възлизали в общ размер на 4690.00 лв.