Акт от 22.11.2019, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 105

22.11.2019година, гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение

На двадесет и трети октомври

… две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА

РОСИЦА СТОЕВА

При секретар ПЕТЯ ЕФТИМОВА

Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА въззивно гражданско дело № 331 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищцата по гр.д. №1435/2018г. по описа на БОС-В. К. М. ЕГН ********** от гр. Б., чрез процесуален представител адв. К. К. БАК, подадена против съдебното решение по горното дело(№218/31.05.18г.), с което е отхвърлена като неоснователна претенцията й за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане и са й възложени съдебно -деловодните разноски на другата страна по делото.

Производството се развива пред настоящия съд след постановяването на решение № 764/19.08.2019г., с което е извършена поправка на явна фактическа грешка в обжалвания съдебен акт.

Въззивницата сочи първоинстанционното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и моли за отмяната му, както и за произнасянето на друго, с което претенцията й да бъде уважена.

Въвела е конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяването на съдебното решение, които са свързани с неправилната преценка на събраните по делото доказателства и постановяването на неправилни фактически и правни изводи от съда на тази база. Възразява срещу изводите на първата инстанция, че заплащайки по 200 лв. на месец чрез записи, ответницата изпълнявала надлежно задължението си към ищцата за гледане и издръжка, както и срещу заключението, че необосновано отказвала предлаганата й от страна на приобретателката грижа в натура. Намира, че съдът необосновано е игнорирал съображенията да не допуска ответницата в жилището си, поради обоснования страх за живота и здравето си, породен от поведението на последната. Поддържа, че съдът необосновано не е кредитирал свидетелите й(Стоянов – дългогодишен съсед, полагал лично грижа за нея и дома й и С. неин зет). Намира за необосновани и изводите на първата инстанция, че ответницата изпълнявала цялостно поетите с договора за прехвърляне на имота задължения, при положение, че не полагала грижа в натура.

Поискала е назначаване на съдебно-икономическа експертиза в подкрепа на горните съображения, която да определи минималния необходим размер от средства, нужни й за живот. Дири разноски.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата ищца А. К. Г. чрез процесуален представител адв. Д. И. В него жалбата се сочи за изцяло неоснователна. Поддържа се, че решението на първата инстанция е обосновано, правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и приложимото материално право. Моли се за неговото потвърждаване.

Оплакванията на въззивницата се сочат за голословни и произволни, а също неясно формулирани, т.к. не се изтъква конкретен порок на съдебното решение, което страната атакува. За неоснователни се сочат и оплакванията за неправилна преценка и дискре-дитиране на доказателствата, представени от ищцата при установяване на релевантните за делото факти.

Страната намира всички фактически и правни изводи на съдебната инстанция за изцяло обосновани и съобразени с действащото право. Изразява подробно обосновано становище, оборващо всички доводи на въззивницата.

Възразява и срещу направеното във въззивната жалба доказателствено искане за икономическа експертиза, като недопустимо с оглед преклузията по чл.266 от ГПК, а и т.к. ищцата не е твърдяла в първата инстанция, че заплащаните й от ответницата месечни суми за издръжка са недостатъчни, нито е твърдяла или доказвала здравословни проблеми и нужда от средства в тази връзка. Не е ангажирала нови доказателства. Дири разноски за производството.

Страните поддържат становищата си чрез процесуални представите-ли в проведеното пред Апелативен съд Б. открито съдебно заседание, като въззивницата се явява и лично. Апелативният съд е приел представените от въззивницата–ищца в открито съдебно заседание писмени доказателства за поръчана и получена хранителна добавка на стойност 105 лв.

Извършената от

Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.269 ГПК сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивницата възражения за неправилност на атакувания акт, събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първа инстанция – Окръжен съд Б. по претенция с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, заявена от В. К. М. от гр. Б. против А. К.

Г. от гр. Б., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

В исковата молба са изложени следните релевантни за делото факти:

Страните са сключили с нотариален акт№58, том ІІІ, рег. №6589, дело №399/2017 год. на нотариус Б. К. с рег. №290 на Нотариалната камара и район на действие БРС договор, по който ищцата е прехвърлител, а ответницата приобретател на подробно описан недвижим имот, при запазено за ищцата пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Насрещната престация на приобретателката включвала положените от нея до датата на сделката грижи спрямо прехвърлителката и задължението на първата да поеме пожизнено гледането и издръжката на втората за в бъдеще лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора.

Ищцата заявява, че има нужда от спокойствие, средства за храна и лекарства, от ежедневни непосредствени грижи, че пенсията ѝ е недостатъчна, за да се изхранва, отоплява и да си купува лекарства, че почти не може да излиза от къщи, не може да се обслужва сама пълноценно и е прехвърлила имота си с надеждата ответницата да се грижи за нея, да я пази и защитава, т.к. е служител от полицията. Обаче скоро след сделката ответницата започнала да се държи грубо, да заплашва ищцата, че ще я ликвидира, ще я заведе в „П“ или в дом за стари хора, за да получи жилището й и предприела различни действия( описани в обстоятелствената част на исковата молба), които стресирали възрастната жена и обосновали в нея страх, че приобретателката на имота ще изпълни заканите си. Затова ищцата спряла да пуска ответницата в дома си.

Счита, че като не полага лична грижа, последната не изпълнява поетото по договора задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката в пълнота. Моли за развалянето му.

Ответницата е оспорила с отговора си предявения иск като неоснователен. Сочила е твърденията на ищцата, изложени в жалби до органите на реда и Прокуратурата за неверни и създадени с цел да послужат като основание за разваляне на договора им. Отрича да е извършвала заплашителните действия, в които я обвинява ищцата. Твърди, че е възпрепятствана да полага дължимите грижи от самата прехвърлителка, поради което заплащала сметките ѝ и й изпращала пари, за да изпълнява поетото задължение до приключване на проверките, образувани й от РП Б. Сочи, че предоставила на ищцата два телевизора, електроуреди, извършвала ремонти на жилището ѝ чрез трети лица, закупувала и й доставяла хранителни продукти и лекарства, заплащала нейни медицински прегледи и изследвания, заплащала за почистването на жилището. Според ответницата, ищцата сама признава, че не я допуска в дома си и поради това я счита за неизправна страна по договора. Сочи, че ищцата не е оспорвала нотариалните покани, отправени ѝ от ответницата, нито я е уведомявала, че счита за неизпълнени поетите по договора задължения.

Твърди, че действията на ищцата са насочени към умишленото ѝ злепоставяне и набеждаване в извършване на престъпления и моли за отхвърляне на заявената претенция като неоснователна. Допълнително е представила доказателства, за подаден срещу М. иск за трансформация на дължимата лична грижа в парична.

С обжалваното решение Бургаски окръжен съд е отхвърлил иска като недоказан. За да постанови този си извод е възприел, че ищцата неоснователно е отказала предлаганата й от ответницата грижа в натура, както и, че задължената Г. осъществява пълно изпълнение по договора, защото е започнала веднага да заплаща на прехвърлителката ежемесечна парична издръжка, достатъчна за покриване на екзис-тенциалните й нужди и е предявила съдебна претенция за трансформиране на задължението си за натурална грижа към М. в парично.

Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод, по следните съображения:

Договорът за издръжка и гледане е един ненаименован каузален договор, чието съдържание се определя изцяло от уговореното между страните, в рамките на позволеното от закона съдържание на облигационните правоотношения, при спазване основните принципи на гражданското право. За да е валиден договорът трябва да има реално основание, а срещу придобиването на вещното право трябва да е уговорена пожизнена насрещна престация само за натурална грижа или такава ведно с парична издръжка. Така собственикът има еднократното задължение да прехвърли на другата страна вещното право върху продавания имот, но приобретателят му дължи продължително изпълнение на своето насрещно задължение. То се счита от закона, доктрината и съдебната практика за постоянна, непрекъсната и неделима престация на лична грижа и издръжка в рамките на уговореното количество и качество, до смъртта на прехвърлителя, която е сигурно събитие, но не се знае кога ще настъпи. Специфика на този договор е и това, че обичайно се сключва с оглед личността на дължащия грижата и издръжката, но е възможно страните да уговорят и престирането й чрез трети лица. Освен това липсата на постоянната насрещна престация, респективно необоснованото й прекъсване, има за последица възможността договорът да бъде развален от прехвърлителя, поради пълно неизпълнение.

За този договор са приложими правилата на ЗЗД, следователно за да бъде неизпълнението основание за разваляне на облигационното правоотношение, то трябва да е виновно, по аргумент на противното от чл.81 ЗЗД, предвиждащ, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността да изпълни се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

При наличие на фактически предпоставки при такива спорове намират приложение още разпоредбите на чл.95 от ЗЗД, сочещ, че кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни своето задължение, както и чл.96 ЗЗД, сочещ последицата от горното, т.е., че когато кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава за изпълнение.

Настоящата инстанция преценява, че фактите, които следва да се подведат под хипотезите на така посочените норми от приложимото право, в контекста на настоящия правен спор, са установени от първостепенния съд в съответствие със събраните в процеса доказателства.

Страните са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот-СО с идентификатор *** по КККР на гр. Б., представляващ апартамент №1 на първи етаж, с площ от 64 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с прилежащите 20/265,50 кв.м.ид.ч. от поземления имот, с идентификатор

***, целият с площ от 265,50 кв.м., идентичен с УПИ Х-1521 в кв.74 по ПУП на гр. Б., находящ се на административен адрес гр. Б., ул.“. №*.

Сделката е обективирана в нотариален акт №58, том

ІІІ, рег. №6589, дело №399/2017 год. на нотариус Б. К. с рег. №290 на Нотариалната камара, с район на действие РС- Б. Според договора ищцата М. е прехвърлила горепосочения имот срещу грижите на ответницата Г. , положени до датата на сключване на договора и срещу задължението й да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице, като осигури на последната нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора, докато е жива.

Натуралната грижа на приобретателката до сключването на договора е призната от прехвърлителката в самия нотариален акт, а оттогава до началото на м. ноември 2017г. не е предмет на спор.

Разпечатката съдържа 44 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4586c277-7277-4ff2-a4c4-9b58318c87ce